Бургаската рафинерия „ЛУКойл Нефтохим“, собственост на руската „ЛУКойл“, заобикаля петролното ембарго и използва даденото на България изключение, за да изнася продукти от руски петрол за страни от ЕС и САЩ.

Това твърди доклад на Global Witness, Центъра на изследване на демокрацията и Центъра за Изследванията за енергия и чист въздух (CREA).

България получи разрешение (дерогация) да внася и преработва руски петрол до края на 2024 г., като впоследствие българският парламент леко съкрати срока и реши на няколко стъпки до октомври 2024 г. използването на руски нефт в бургаския нефтохим да падне до нула.  Даденото от ЕС временно изключение позволи да се ползва руски петрол, но само за задоволяване на нуждите на българския пазар от горива, както и за износ на нефтопродукти за Украйна или за други страни, ако по екологични причини има опасност да бъдат складирани у нас. В същото време има ясна забрана български компании да изнасят нефтопродукти, получени от руски петрол, за страни от ЕС.

В доклада България е посочена като типичен пример за неефективност на санкициите и за пробойните, които позволяват суров петрол, веднъж изнесен от Русия и преработен до дизел, бензин и други горива, да бъде продаван по целия свят. Това става чрез претоварване на нефтопродуктите от кораб на кораб в открито море или на международни пристанища, като за целта се използват новорегистрирани кораби или плаващи под различни флагове, след което горивата влизат официално страни от ЕС или стигат дори до САЩ.

Между капките 

Анализът посочва, че „ЛУКойл“ през 2023 г. е изнесъл петролни продукти за 930 млн. евро като Русия използва ЕС като врата за запазване на своя дял от световния петролен пазар. Компанията използва пристанища на ЕС и ключови центрове в международни води (Фар Каламата, Малта и Сеута) за трансфери от кораб на кораб и по-нататъшен износ. Между март и юли 2023 г. 239 000 тона нефтопродукти са напуснали българските пристанища като крайната дестинация е напълно възможно да бъде скрита чрез поредица прехвърляния на товари от кораб до кораб, се казва в доклада.

Дава се пример от 8 август т. г. с плавателен съд Seaexpress на гръцката компания Thenamaris Ship Management, който зарежда на пристанище Бургас  40 000 тона мазут. По данни на платформата за пазарно разузнаване  Kpler корабът е разтоварил товара си холандското пристанище Ротердам. Докладът изтъква, че вероятно горивото, превозено от Seaexpress, съдържа значителен компонент руски петрол“ – защото преди Seaexpress да натовари мазута, бургаската рафинерия не е получавала неруски суров петрол в период от 21 дни, а през същия този период са разтоварени четири танкера руски суров петрол общо над 340 000 тона.

Анализаторите посочват и друг случай, с износ към САЩ. По данни на платформата Kpler танкерът Аrgolis е натоварил 30 000 MMbbl нафта от петролния терминал Росенец. След това е отплавал до Каламата Лайтхаус (Гърция), където е прехвърлил стоката на кораба Sunny Victory, който отплавал за Бахамите и на 11 юли разтоварвал  там 21 376 MMbbl нафта, а после продължил към Флорида, където разтоварил още 10 862 MMbbl.

Петрол и война 

Предоставените дерогации на България, Унгария, Словакия и Чехия представляват значителен риск, тъй като дава възможност за задкулисно навлизане на руския петрол в европейския пазар, а действащият таван от 60 долара за барел не е ефективен, твърди докладът. И посочва, че приблизително 20-25% от европейския внос на суров петрол и нефтопродукти все още е с произход от Русия, често индиректно през трети страни като Турция, ОАЕ, Мароко, Египет и Индия.

Руският Уралс всъщност се търгува по-скъпо от определения таван, на около 75 долара за барел, а износът е достигнал рекордно високо ниво от 3,72 милиона барела за ден в началото на октомври, което означава, че страната агресор продължава да получава големи приходи в бюджета си.

Специално за България се посочва, че дерогацията е осигурила на „ЛУКойл“ огромна допълнителна печалба от началото на руската инвазия в Украйна, оценена на около 3 милиарда долара, на фона на огромната отстъпка, която компанията дава за руския суров петрол (около $20 за барел). Бизнесът на „ЛУКойл“ в България съставлява около 4% от общите приходи на руския петролен бюджет през 2023 г.

През първите 9 месеца на 2023 г. рафинерията „Нефтохим“ в Бургас е преработила 4,5 млн. тона руски петрол като 95% от целия суров петрол, преработен от рафинерията е от руски произход. Приблизително 1 милиард евро в бюджета на Кремъл са реализираните приходи от преки данъци. В момента България е четвъртият по големина вносител на руски петрол след  Индия, Китай и Турция.

Цитирани са и данни на „Евростат“, които показват, че между март и юли 2023 г. България е изнесла 304 000 тона рафинирани петролни продукти за Европейския съюз. През същия този период рафинерията е внесла 2,1 милиона тона руски суров петрол, заедно с 216 000 тона неруски суров петрол. „Това предполага потенциално отклонение от условията на дерогацията и повдига въпроси спазва ли ги рафинерията“, се посочва в анализа.

Реакции

„Голяма част от информацията в този доклад беше известна и преди това. Няма особена изненада освен тази схема за заобикаляне на санкциите“, коментира днес премиерът Николай Денков на брифинг след форума „Антикорупция, демократична устойчивост и икономическа сигурност“ в София, организиран от Центъра за изследване на демокрацията.

„Това, което трябва и може да се направи, е да се действа според законите, а там, където законите са безсилни – да бъдат съответно подобрени. Много приказки бяха казани по отношение на дерогацията в България  – но идеята е да се премине към неруски нефт постепенно, за да сме сигурни, че рафинерията ще може да работи без трусове“, каза премиерът.

Той припомни, че в правомощията на българското правителство е да се повишат значително данъците, които трябва да плаща „ЛУКойл“, за да може да намалеят свръхпечалбите на компанията, а оттам и средствата, които влизат в Русия за водене на войната. В същото време с увеличаване на данъците, ще се увеличат средствата, които влизат в българския бюджет.

Бургаската рафинерия „ЛУКойл Нефтохим“ отрече да заобикаля ембаргото на Европейския съюз за руски петролни продукти, както се твърди в анализа на неправителствените организации.

Пред БНР заместник-председателят на Надзорния съвет на рафинерията Александър Величков заяви, че „внушението, че по някакъв начин групата „ЛУКойл“ нарушава и/или заобикаля ембаргото е фактологически абсолютно невярно“.

„В публикацията, ако говорим за фактите и цитираните два танкера, истината е много простичка. Рафинерията има определени квоти продукти, които има право да изнася. Единият от танкерите е точно такъв продукт, а именно нискооктановия бензин, който може да изнесе. Що се отнася до другия продукт, самият регламент от 2014 г. се отнася до конкретни видове продукти с митнически кодове. Ние сме изнасяли само разрешени продукти“, каза Александър Величков пред БНР.

Препоръки

Авторите на доклада дават и препоръки, които да стопират заобикалянето на петролното ембарго и съществено да намалят печелбите на Русия от търговията с петрол, с които тя финансира войната си с Украйна.

Например призовава се за спешно затягане на контрола върху спазването на петролните санкции, за да се гарантира, че суровият нефт и нефтопродуктите не се доставят на свързани с Русия клиенти като новорегистрирани дружества за търговия с петрол с неясен краен действителен собственик или търговци, които използват вратички, за да маскират произхода на нефта и нефтопродуктите.

Освен това ЕС трябва да премахне дерогациите за вноса руския суров петрол, предоставени на България, Унгария, Словакия и Чехия. Рафинериите във всички тези страни могат да преработват неруски суров петрол и имат сравнително лесен достъп до алтернативни доставки от Балтийско, Адриатическо и Черно море.

Уязвими държави като Турция, Египет, Гърция, Италия, Унгария, Словакия, Чехия, България и Западните Балкани трябва по-стриктно да осъществяват митническия контрол върху произхода и движението на петрола.

България трябва да увеличи глобите за нарушение на правилата за дерогация от сегашните под 50 000 евро до 10% от годишните приходи на компанията-нарушител, което е в съответствие с антитръстовото законодателство.

Препоръчва се ЕС да забрани прехвърлянето на руски петролни продукти от един кораб на друг в пристанищата на ЕС, които след това се транспортират до дестинации извън ЕС.  Забраната на Русия да използва пристанищата на ЕС би я затруднило в логистиката и способността й да изнася сегашните обеми петролни продукти за страни извън ЕС.

Цистерните с фалшифицирани декларации за произход на горивата трябва да се третират като контрабанда с всички свързани с това правни последици. Това включва арестуване на кораби в морето, конфискация и глоби в размер разликата между тавана на цената на руския петрол и цената на суров петрол Brent, ако цената на последния е по-висока от $60 за барел.

Таванът на цената на руския петрол трябва да се намали до 40 долара за барел. Това значително ще намали приходите в бюджета на Русия и ще я лиши от ресурси за продължаване на войната в Украйна.