Правителството опитва да избегне двоен провал – ново отлагане на еврозоната и още един противник за Шенген в лицето на Унгария. Лошите новини за кабинета започват в края на миналата седмица, когато на последната среща на финансовите и икономически министри от Европейския съюз (ЕКОФИН) Асен Василев изложил кандидатурата на България за приемане на еврото.

Стратегията на България била да отстоява, че има стабилни публични финанси и само инфлацията, която е временна ни спира да изпълним всички критерии. Надеждата на управляващите е била спрямо България да се приложи облекчен режим на оценка, който да признае войната в Украйна като проинфлационен фактор и без него, бихме се вмъкнали в изискванията за еврото. Това повтаря твърденията на Кирил Петков от изтеклия през май запис, че „Продължаваме промяната“ опитват да се представят като отличници по всичко останало, а относно инфлацията да се пренебрегне с политическо решение.

Разговорите не са минали с успеха, който Василев си е представял, съдейки по обраните му изказвания. Той не заяви твърдо, че България има дата, а посочи, че ще се чака доклад на Европейската комисия през юли догодина. Показателно също е че думата след заседанието взима европейският комисар по икономическите въпроси Паоло Джентилони, който казва, че за България никога не е стоял въпросът „дали“, а „кога“. Това е нищо друго от продължение на сегашния режим на неопределеност, в който вече шестнайсет години стоим извън еврозоната макар, че според договора ни за присъединяване към ЕС трябва да приемем и еврото. За нас въпросът кога, а не дали, стои от 2007 година и думите на Джентилони не показват да има каквато и да било промяна. В същото време заместник-председателят на комисията Валдис Думбровскис, който има водеща роля по темата не прави никакво изказване.

“Получихме много силна подкрепа в Еврогрупата. Страната ни изпълнява три от четирите условия към момента, в това число и условието за дефицита, който към края на ноември е 0,6%, при изискване 3%. За догодина бюджетът също е планиран в рамките на Маастрихтските критерии, остава единствено условието за инфлация. През юни следващата година ще излезе конвергентния доклад и на база изпълнението и на условието за инфлация, ще се реши конкретната дата за приемането на еврото“, гласи минорното изказване на иначе вечно самоуверения Асен Василев.

Стряскащ и говорещ е контраста между България и Хърватия. В Загреб знаят, че ще влязат в еврозоната от първи януари 2023 година още от август 2021 година. Тоест 16 месеца по-рано, макар и официалното потвърждение да идва чак през 2022 г. В същото време тук постоянно получаваме дати, които щели да бъдат определящи, което означава, че няма никаква, ама абсолютно никаква сигурност. Така например още през април тази година Думбровскис каза, че дали ще влезем от януари 2025 г. ще се разбере през пролетта на идната година. След последното заседание вече решаващата дата се отлага за лятото.

Друг скандал, който управляващите опитват да прикрият е гневната реакция на Унгария спрямо таксата за пренос на руски газ към системата й през България, който Асен Василев поиска да облага по начин, който би увеличил себестойността му при пристигане с 20%. Според няколко източника на „Гласове“ на България ясно е посочено, че Унгария ще се присъедини към Австрия, Холандия и Испания в групата на противниците и тя ще бъде дори по-категорична в противопоставянето си именно заради таксата върху транзитния газ. Това е причината Бойко Борисов и лидерът на „Продължваме промяната“ Кирил Петков вчера да вдигнат бялото знаме.

„В момента отлагаме прилагането. Работим заедно с Европейската комисия и когато EK ни даде цялостен механизъм, тогава ще го приложим отново, ако успеем да намерим такъв механизъм. Ще следваме общия европейски подход. Тази такса не трябва да бъде едностранна от страна на България. Трябва да се работи с ЕК, така че заедно с всички европейски страни този тип такси могат да бъдат наложени по начин, по който реално да имат ефект и върху икономиката на Руската федерация“, посочи Кирил Петков.

Сега предстои да видим колко време ще е необходимо на Европейския съюз да изготви единна позиция за облагане на транзитния газ и лидерството за подобна инициатива ще го признаем на Асен Василев. Ако обаче след година няма такъв инструмент за санкциониране на руската икономика, ще бъде ясно, че някой в България се е изхвърлил много сериозно.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче обвърза отпадането на таксата за пренос на газ с приемането на страната ни в Шенген: „Тъй като сме доста, доста близко, до Шенген и всякакви варианти по някакъв начин това да ни спъне в последния момент като например тази такса, с колегите решихме така да подходим – да приложим правилния т. нар. „европейски подход“. Това ще успокои във всички случаи държавите след нас и добросъседството, което винаги е било в нашите основни прерогативи, ще продължи да бъде такова“.

Резултатът от двете е, че финансовият министър Асен Василев във манията си за величие и стремежа да харчи колкото може повече измисли такса недоносче. Мислейки, че ще реши част от фискалните си проблеми, докато превъзпитава енергийните навици на Македония, Сърбия и Унгария Василев се оказа най-голямата заплаха не само за неизпълнимите си бюджети, но също и за Шенген.

Това може да не се споменава днес, но със сигурност ще започне да се тиражира, когато дойде следващата предизборна кампания и ГЕРБ отново се превърнат в противници с „Продължаваме промяната“. Междувременно Василев получава шанс да натвори още глупости, за които също ще му се държи сметка в подходящ бъдещ момент. Ако обаче политиците предпочитат поради тънките си сметки да продължават да оставят Асен Василев да се наиграва, това не е причина обществото да търпи безумията му, които падат едно след друго, при първия тест на реалността.

Още шест месеца поддържане на мита, че ще влезем в еврозоната от януари 2025 година са нищо повече от купуване на време в управлението в замяна на едно обещание.

Стефан Антонов, Гласове