От редакцията на Мартин Карбовски: Смятаме това интервю за журналистически удар. Наричали са Олексий Арестович „човекът, който поддържа куража на украинците”, „най-умният човек в Украйна” и „най-умният враг на Русия“.  Той е и вече бивш съветник по националната сигурност при украинския президент. До неотдавна считан за един от най- влиятелните хора край Зеленски. През 2023-та година, бившият съветник на канцеларията на Зеленски обяви симптоматични неща: първо, че ще се кандидатира на изборите за президент, когато и да са те. И второ – че е бил принуден да напусне Украйна. Днес Арестович е избягал отвъд Океана и се опасява от отмъщение от страна на властите в Киев заради критиките си по техен адрес. Какво мисли сега за ситуацията в Украйна? Кой е виновен за войната? Какво се случва с Путин и Русия? И какви са прогнозите му – гледайте първо в PATREON в интервю специално за Карбовски.

МИГNews.info mубликува акценти от интервюто:

Олексий Арестович: Скъпи приятели, намираме се в много критична ситуация, която беше съпроводена от редица вътрешни и външни фактори. Те са субективни и обективни. Субективните са например неприетите навреме решения от страна на нашите власти, властите на САЩ и властите в ЕС относно подкрепата за Украйна. Даже бих казал за развитието на Украйна и за прехвърлянето й на военни релси. В същото време видяхме и много решения от страна на Руската федерация преди година и половина, когато всичко това започна, целящи за утвърдят позицията й на световната сцена и даващи й материална възможност да води тази война.

От нас се изисква преди всичко единство. Ако продължим да се караме помежду си, то краят ни е гарантиран. Може да стане като през 1918-та година, както преди век. Второ, трябва ни взаимна подкрепа. Трето, поддръжка на нашите въоръжени сили. И четвърто, което не зависи от нас, а от нашите власти, е да прехвърли държавата на едни извънредни релси на управление. Трябва да решим четири въпроса. Първо, ударно, наистина ударно, трябва да увеличим производителността на военно-промишления си комплекс, включително посредством сътрудничество с нашите близки съседи, в това число и с България.

Второ, необходимо е да се прехвърли икономиката и управлението на държавата в режим на извънредно положение, избягвайки стандартните бюрократични процедури, което води до по-бързо взимане на решения, като отговорността за неизпълнението на поетите задължения също трябва да е много по-сериозна.

Трето, да подобрим отношенията си с партньорите от САЩ и ЕС, показвайки, че ние можем да се променяме и че в Украйна си струва да се влагат време и усилия. И четвърто, да преминем към стратегическа отбрана по фронтовата линия, да построим там отбранителни съоръжения и да започнем да използваме нашите войски така, че те да понасят по-малко загуби, а настъпващите руски войски по-големи. По-голямата част от тези въпроси не зависи от нас, а от нашето правителство, и затова ние трябва да им оказваме съответен натиск, за да могат сигналите на обществеността ни да достигат до тях, какъвто натиск оказваме и от тази трибуна благодарение на Мартин Карбовски.

––-

Знаменитата реч на Путин през 2007 г., в която той поставя ултиматум на Запада, после войната в Грузия през 2008 г., като Украйна е наясно, че тя е следващата, но продължавайки да разпродава военната си техника, нищо не се променя по въпроса. И така Украйна се превръща в анти-руски проект. Когато през 2010 г. се започна подобие на цветна революция в Москва, белите палта, 2010г, 2012г., всички тези събития карат Путин да осъзнае, че врага е вече на прага му. Той рязко сменя политиката си.

Следва втори майдан, отцепването на Крим и сражения в Донбас, като през 2016 вече се мисли как да се потуши ситуацията по военен път, създавайки ударни армейски групировки до нашите граници. Ние продължаваме да се правим, че нищо не се случва. Воюваме с подръчни материали и както дойде. Получаваме Минск 1 и 2. Започват се Минските споразумения в Нормандски формат, като точките в тях са написани така, че ние няма как да ги регулираме. Тоест всичко подсказва война. И в крайна сметка нищо не се прави, за да бъде Украйна подготвена за тази война. Войната започна, всички ни даваха 3 дни живот, ние се задържахме малко повече, нанесохме удари на руската армия и всичко това със свои сили и на практика без от Запада. Защото първия Рамщайн беше на 26 април, а първата помощ от Запада беше началото на юли. Развалихме плановете на Русия в нападение.

Но след това Путин поправя някои свои грешки и взима четири много важни решения. Първо, той сменя геополитическата рамка заедно с Китай и прави от войната Русия-Украйна, война на глобалния Юг- с глобалния Запад или Север, наречете го както искате. Картинката се променя изцяло, той взима на своя страна Арабските страни от Персийския залив, Китай, Индия, БРИКС и т.н., преобръща ситуацията в Африка и измества френското влияние там, това е пряк резултат от този курс. Така той поставя Запада в много неудобна позиция, в която те са атакувани от всички, но вече не се боят да отвърнат.

Най-добрия пример е това, което се случва сега в Гвиана. Това е на практика в преддверието на САЩ. По доктрината на Монро, те не бива да се месят и да стъпват там. Получава се следното. Той умело успява да заобиколи санкциите. Танкери от Русия се движат свободно, както и съоръжения с военна техника. Той вложи много средства във военната си промишленост и обезпечи стабилен приток на военнослужещи и кадети в случай на мобилизация. Тези решения бяха прието преди година и половина, когато Русия изглеждаше разгромена, загубила и без шансове да победи в тази война. Сега виждаме последствията от тези решения, които показват съвсем друга посока.

Големите медии на запад даже пишат как Путин е големия победител и бенефициент от всичко това и предсказват, че през 2024 го очакват големи успехи. Преди всички искаха политическата му изолация, а сега виждаме как го посрещат емирите в Саудитска Арабия. Украйна не предприе такива решения, Западът не предприе такива решения, а в същото време си мислехме, че ще победим просто ей така, разчитайки изцяло на подкрепата на Запада, а самите ние не правехме нищо. Това беше огромна грешка. Като започнем от там, че не развихме военната и промишленост и не я поставихме в стабилно положение и че не построихме свои отбранителни съоръжения, а изцяло разчитахме на Запада. И така ние си мислехме, че заедно със Запада ние ще победим Русия и че атакувайки я тя ще се окаже в много слаба позиция след похода на войските ни в Крим. Оказа се, че нещата не стоят така. Оказа се, че Русия се учи от грешките си и взима мерки, построиха линията на Суровикин, организираха се. И нашата контраофанзива се провали.

След това у нас в Украйна се заформи политическа криза, която криза съвпадна с намаляването на подкрепата, която Запада ни оказваше. Особено от  САЩ, където републиканците искат да се помощта за Украйна да се прекрати изцяло. Това е голям проблем, защото ние изгубихме време. Най-важното, с което разполагаме, времето. Даже, ако сега, на момента, вземем всички правилни решения на света, в което впрочем аз дълбоко се съмнявам знаейки особеностите на политическата ни система и качествата на ръководителите й, то ефектът от тях би се проявил след половин година, година и половина. А имаме ли ние година и половина питам аз? Западът се разочарова от Украйна заради корупцията и неефективното управление на средства.

За мен главният виновник в тази ситуация е Запада. Запада, разбира се. Те всъщност не ни оказаха помощ. Остава големият въпрос кой ни вкара в тази война, кой премахна Истанбулските споразумения? Ние не знаем кой. Дали това, което Давид Арахамия казва за Борис Джонсън е вярно аз не зная, защото не съм бил член на преговорната група тогава.

Но мога да кажа, че Истанбулските споразумения никак не бяха лоши и че Русия направи големи компромиси и с тях войната можеше да се прекрати финално. И това, че ние пристъпихме към голямата война, а към началото на април разполагахме с 4 ракети СМЕРЧ. Нямаше с какво да воюваме. Тогава ние категорично нямаме интерес да се продължи войната. Затова и казвам, че Запада носи голяма вина за събитията. Те ни вкараха във голямата война и не се появиха в нея те самите. А за да имаме реален шанс за победа и да можем реално да си защитаваме границите, то ни бяха нужни три пъти повече ресурси.

Знаем, че няма нито един Ф16 самолет от тях, танковете събираха прахта цяла година, танкове- това е парче желязо, което не решава нищо, оръжията за далечно разстояние ни ги поставяха половина и половина.  Така не се воюва. Затова позицията на администрацията на Байдън, която смята, че Украйна не бива да загуби, но и Русия не бива да загуби, тя доведе до това на Украйна да се дава минимална помощ, като с тази помощ ние не можехме да направим нищо сериозно, освен да отстояваме фронтовата линия. А сега, когато ние не взимаме никакво решение, а Запада се ослушва, а той се намира в най-лошата си форма от 40 години насам, се получава така, че цялото преимущество е на страната на глобалния Юг и на Русия.

А ние се оказахме в ситуация, където, ако не получим помощ и тук не говоря даже за пари, пушките не се зареждат с пари, то ние сме под много сериозна военна опасност да загубим нови парчета територия, имаме голям натиск на фронта, възможно е да се открие северния фронт и други руски позиции и атака през пролетта, и замисълът на Русия е ясен. Те искат до главната фаза на изборите в САЩ да имат съществени достижения в Украйна и продиктуват на Запада нови условия от силна позиция. Това е стратегическият замисъл.

Мартин Карбовски: Споменахте думата корупция. Разкажете ни за конфликта във военното ръководство на Украйна. Каква е ролята на Зеленски в него? Кой е Залужний? И кой сте Вие?

– Вижте, каквото и да говорят проправителствените медии, от които повечето украинци получават информацията си, че не съществува конфликт, не, конфликт съществува и още как. Защо? Защото на 1 ноември излиза изказване на главния военен командир Залужний, че не можем повече да атакуваме, а върховния главнокомандващ, неговия началник президента казва, че можем. Това е очевиден конфликт. Двамата най-висши хора във воюваща страна заявяват две коренно различни позиции.

На Зеленски му трябваше месец, за да каже, че преминаваме към стратегическа отбрана и че не можем да атакуваме, та конфликт има. Второ, действия като да се уволни командира на специалните операционни сили  Виктор Хоренко, без дори да уведомят, нито него, нито Залужний. Това е явно вмешателство на президента във военното дело на страната. Трето, особеното отношение президента към генерал Сирски. Той е командир на сухопътните войски на Украйна. Както казва нашият водещ военен журналист Юрий Бутусов, в армията ни има два главни командира. Залужний и Сирски. Тази ситуация я създаде върховната власт, Зеленски я създаде.

Рейтингите показват, че Залужний вече задминава Зеленски, говори се, че той има шансове да стане президент и подкрепата за него расте. Заленски не може да гледа това равнодушно и тук ще ви дам един пример. Кабинетът започна да атакува мен в края на 2022 година, даже от средата й, тогава аз бях много популярен сред украинците и бях втори по рейтинг след президента. Това не им се хареса и започнаха да ме атакуват. На всеки е ясно, че каналите в Телеграм са про-правителствени, и те започнаха да разпространяват за мен долна пропаганда, на третата седмица от войната. Днес аз представлявам опозиционер в изгнание така да се каже, защото когато секретаря по национална безопасност казва, че съм руски шпионин и че трябва да бъда арестуван, без доказателства.

Или когато група депутати, болшинството от които от десни фракции, говорят как трябва да бъда арестуван и ми завеждат дела, трактовката очевидно е политическо преследване, защото критикувах политиката на Украйна. Заради това съм в една двуполюсна ситуация сега. От една страна имам проекти на запад, които трябва да направя, големи и времеемки.

От друга страна аз искам да се върна в Украйна, но не съм сигурен, че ще ми позволят да направя същите тези проекти там, нали разбирате. В такова двусмислено положение съм. Те много остро реагират на моята критика, все пак съм и бивш член на този кабинет. Какво е характерно тук? Аз не приемам всичко това лично. Ако беше лично, щях да започна да правя същото нещо в момента, в който те започнаха. Но аз мълчах година и половина, защото независимо от това че 70 % от компроматите срещу мен идваха от офиса на президента, аз мисля за Украйна, а не за себе си.

Нещата са доста прости. Започнах да надигам глас, когато видях, че действията им явно вредят на Украйна. Първо, решенията, които те не взимат, като например строителството на отбранителни съоръжения, подсилването на военно промишления комплекс. Първият лош сигнал за мен прозвуча насред Вилнюс. Знаменитият отговор на Зеленски, репликите към министъра на отбраната на Великобритания, оценките на Байдън и т.н. Вторият сигнал беше визитата на Зеленски в САЩ през септември. Там той показа, че провежданата от него политика води само до намаляването на подкрепата от запада. За мен беше ясно, че Зеленски отново е изцяло зависим от Запада, че това е самоубийствена политика и го нарекох самоубийствен политик. Още в края на септември се намирах в САЩ паралелно с него. След въпросното интервю с мен се свързаха от службите по безопасност на Украйна, както и полицаи, които искаха да се върна в страната. Опитаха се да предприемат действия. А при администратора в моето училище, имам си философско- психологическо училище, където преподавам, там счупиха телефоните, поставиха и подслушващи средства, също и в апартамента ми. Как да разбирам това? Та нали се борим за свободата и демокрацията? Методите им са абсолютно путински.

––

Загубите са много по-малко отколкото твърди руската страна. Това е тяхната пропаганда. Те са големи, но не толкова, колкото ги изкарват те. Аз знам цифрата, но не мога да я кажа, защото е секретна информация, но мога да кажа, че са няколко пъти по-малко от това, което твърди Русия. Въпросът не е в загубите, въпреки че те са големи и има много ранени хора. Въпросът е там, че народът не разбира, както и онзи войник, който е повикан на военна служба, защо воюваме и защо бихме умрели за Украйна, убивали за Украйна.

Нашият проблем е, че не можем да отговорим на този въпрос. Ние нямаме позитивни цели в тази война, само негативни. Какво имам предвид, ако вземем 0 по математически пример, на нас ни взимат територия и ние искаме да си я върнем, от негатива стигаме 0-та. А позитивни цели имаме ли? Според Базил Лидъл Харт, за победа от една война се счита получаването на мир, който е по-здрав от този, преди нея. И трагедията на нашето управление е, че то не може да формулира мир, който е по-добър от предвоенния. Просто да се върнат стари граници не отговаря на тази концепция. Обикновен въпрос. Излизаме на границата през 91-ва, представяме се невероятно. Това сега е технически невъзможно, но си го представяме. А кой ще гарантира, че тогава войната ще приключи?

––

Бих поставил въпроса така. Първо, край на войната, защото православни не бива да се убиват помежду си. Второ, новата система за колективна безопасност, било след 2, 5 или 10 години, но факт е, че сега два народа, които имат 800 години обща история се избиват. И третото е смяна на управлението в Украйна, защото всичко това е тясно свързано. Тук даже нямам предвид само режима на Зеленски, а режима на всички досегашни президенти, корупционния режим, който убива Украйна, не й позволява да се развива, разпродава военните сили, краде голяма част от държавния бюджет. Пост-комунистически режим, да. И трите въпроса са свързани и трябва да се разглеждат комплексно.

Също твърдите, че Украйна е заложила на грешната страна. На кого заложи Украйна? На глобалистите ли?

О: Да, на глобалистите. Това се вижда от отношенията ни със САЩ, неспособността ни да работим с републиканците, а именно те са основната сила, която блокира помощта за Украйна. Трябваше да обърнем внимание на това преди години. Нали ви споменах, че съм полагал усилия в тази посока, 3 пъти идваха сенатори и 3 пъти им се отменяха назначените срещи. Говоря за водещия сенатор на републиканците, най-авторитетния. Какво можем да изискваме от тях сега? Това също спада към пропуснатите решения, голяма грешка.

Цялото интервю можете да гледате в Patreon канала на Мартин Карбовски