Санкционираният по „Магнитски“ Делян Пеевски бе активиран като основно оръжие на държавната власт срещу Русия. Той поведе атаката срещу посланик Елеонора Митрофанова и на практика свали интервюто й от БНР, демонстрирайки кой реално управлява България днес и кому се кланят институциите – от ВСС до Програмния съвет на националното радио.

Агресивното поведение на дълголетно стигматизирания Пеевски има двуизмерни мотиви. От една страна е неговата лична битка да се „откупи“ от списъка „Магнитски“ и да блесне пред американците и британците като най-яростния евроатлантик и русофоб у нас. Съмнително е, че ще успее. Има данни, че от посолствата на САЩ и Великобритания гледат на усилията му, меко казано, с ирония.

По-важно е обаче кого обслужва Пеевски и дали играе самостоятелна игра.

Истината е, че той бе оставен сам в битката си срещу Митрофанова и Кремъл. Нито една друга партия от управляващите не припозна цензурата му като своя. Обратното – Христо Иванов от ДБ дори деликатно се разграничи от поведението на партньора си.

Пеевски в момента е камикадзе – ще произведе експлозия, но сам ще изгори в нея. Истината е, че основателят на ДПС Ахмед Доган го ползва като оръжие в сложни геополитиески маневри, насочени предимно срещу турския президент Ердоган, исторически съюзник на Путин и исторически опонент на самия Доган.

Дързостта на Пеевски да „скача“ срещу Кремъл е окончателната идентификация на ДПС като антируски агент на влияние на Балканите. Доган от години обслужва неолибералната опозиция в Анкара и неслучайно е със статут „персона нон грата“ в съседна Турция. Тоест, кракът му не може да стъпи отвъд границата.

Ахмед Доган гали самолюбието на Пеевски, когото нарече „феномен в политиката“ и дори го подготвя за свой наследник. Целта е максимално да го нахъса в антикремълската риторика и да го употреби. Защото изходът от събитията на Източния фронт вече е ясен на всички – Украйна губи тази война, а Русия ще се разпорежда с международния дневен ред като победител. В същото време Белия дом се стяга за промяна в управлението – Тръмп води убедително във всички социологически проучвания.

А Тръмп в Белия дом е равнозначно на глобална геополитическа буря, маргинализация на НАТО и пренареждане на приоритетите, включително и в Европейския Съюз.

ДПС като филиал на Демократическата партия на САЩ“ съвсем скоро може да се превърне в опасен анахронизъм за Доган. Той рязко ще обърне курса, както го е правил многократно през последните 30 години, лавирайки ту между Москва, ту между Анкара, ту между Вашингтон.  И тогава свръхрадикалният и компрометиран в цензурските си изблици Пеевски ще се окаже излишен. А председателският пост в ДПС ще отиде при най-неочаквания човек.

Сега, в тази конюнктура, Пеевски е удобен, защото вдига пушилка и показва мускули. Но утре? Наистина, никой не знае какво се върти в главата на Доган, вечния сървайвър в българската политика…