Внуците на най-ярката комунистическа номенклатура от времето на Тодор Живков овладяват столичната община на европейска България, член на ЕС и НАТО.
След като внукът на цяло съсловие генерали от Държавна сигурност Васил Терзиев стана кмет на София, днес той назначи за свой заместник Никола Лютов, внук на главния прокурор на България по време на Възродителния процес Костадин Николов Лютов (1981-1986).
По стара традиция и двамата внуци носят имената на своите изтъкнати предци.
Дядото на Никола Лютов – Костадин Лютов от 1981 до 1986 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 5 април 1986 до смъртта си на 3 май 1987 г. е член на ЦК на БКП – топ номенклатурата на комунистическата партия.
Васил Терзиев е внук на ген. Васил Терзиев, началник наТрето управление на Държавна сигурност (ВКР-ДС) цели 20 години – от 1953 до 1973 г. Бащата на сегашния столичен кмет Александър Терзиев, също е кадър на ДС. Офицер от комунистическите служби е и неговият чичо – Павел Терзиев. Картината допълва братът на дядо му – Тодор терзиев – началник на управление на ДС.
За делата на комунистическия прокурор Костадин Николов Лютов тепърва ще научаваме. За него проф. Велко Вълканов (кандидат за президент, подкрепен от БСП, през 1992 г., дългогодишен депутат от БСП – б.р.) пише: „Лютов участвува и в заговора срещу Янко Янков. Като главен прокурор той прояви суровост, която излизаше извън мярката на справедливостта. Неприятно ми е да го кажа, но истината все пак е такава: когато Лютов почина, много от юристите не прикриваха радостта си. За да изразят отношението си към него, използваха думи, които не бих искал да възпроизвеждам.“
Професорът по право Янко Янков е политически затворник по времето на тоталитаризма и е един от основателите на СДС. Известността му е от зората на демокрацията като участник в Кръглата маса и отказа да подпише Конституцията. Завършва земния си път като скоча от шестия етаж.
Сайтът desebg.com пише за Костадин Лютов, че е отговорен за принудителното изолиране на над 500 мъже от турското малцинство, най-активни противници на насилствената смяна на имената им през 1985 г. Това е станало със заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, одобрена от главния прокурор по това време Костадин Лютов.
Тя представлява строго секретна заповед от 9 април 1985 г. и се отнася за изменение на предходни заповеди на министъра във връзка с прилагането на превантивната административна мярка „принудително установяване на друго населено място”.
С документа се възлага работата, наблюдението и контрола на принудително изолираните в концлагера „Белене” лица да се извършва от отдел „Затвори” на МВР-ДС.
От заповедта става ясно, че въпросните лица са изолирани на „строго охраняваната територия на остров Белене”.
В периода 1985-1987 г. в концлагера „Белене” по въпросната заповед са принудително изолирани без съд и присъда общо 517 турци.
Проф. Велко Вълканов пише за него „Лютов участвува и в заговора срещу Я. Янков. Като главен прокурор той прояви суровост, която излизаше извън мярката на справедливостта. Неприятно ми е да го кажа, но истината все пак е такава: когато Лютов почина, много от юристите не прикриваха радостта си. За да изразят отношението си към него, използваха думи, които не бих искал да възпроизвеждам.“
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране