Новата цел на американските прислужници бил пловдивският Альоша. Същият в чиято прослава техният Манол Пейков пак от Пловдив, наследник на видни членове на БКП, пееше „День победы“. За неграмотните жълтопаветници – Денят на победата е денят на победа над нацизма, в чест на тази победа и милионите дадени жертви са и всички паметници на Червената армия по всички земни кълбета. Да, депутатът от ДБ Манол Пейков пее в чест на Альоша. Пеенето обаче е довреме, когато ти заповядат – буташ. Даже незаконно.

Веднага се сещам за друг виден ДБ-ец – Христо Иванов, който остроумничеше, че опозицията пали свещи в руската църква правителството да не падне.

Именно руската църква посещавала майка му – Мария Бойкикева, знам аз. Г-жа Бойкикева е изключително свестен, разумен и интелигентен човек, член на БСП впрочем. Преди години, редом с други интелектуалци, подписва отворено писмо до Хилари Клинтън, в което се изразяват опасения, че отношенията между САЩ и България „се развиват на неравноправна основа и често приемат формата на открит диктат от страна на Съединените щати”. Как ли е, когато собственият ти син е проводник на този диктат?

Тези примери могат да се продължат с безброй други, всички те от ръководството на ДБ – борците с паметници. Некадърните да изградят каквото и да е.

Тези БКП родители, които са с акъла си и имат наистина здрави морални и родолюбиви устои, не ги разбирам. Бориш се цял живот с нещо, което намираш за вредно, градиш алтернативно, според теб – социално и солидарно общество, а допускаш детето ти да се превърне в прислуга и рушител на това, което ти си изграждал.

Впрочем някои не са изграждали, нагаждали са се към системата. И преди, и сега са били и ще бъдат момчета за мокри поръчки. А на тях винаги има кой да им подхвърли шепа жълти стотинки. И коктейл в поредното водещо посолство.