Скандалът с проф. Дарина Григорова, от чиито проруски позиции академичните старци в Софийския университет „Св. Климент Охридски” се разграничиха съвсем в духа на политическата конюнктура, е отекнал силно в президентството.
Някои от съветниците на Радев се опитват да убедят държавния глава, че ще бъде много силен ход, ако симпатичната проф. Григорова бъде привлечена към новата президентска партия „Трети март“, за която все по-упорито се говори напоследък. Някои дори били на мнение, че е добре историчката да стане лице на евентуалната формация, защото ще привлече целия проруски електорат, който стои твърдо зад Радев, пише „Галерия”.
Държавният глава обаче бил скептичен към подобен ход, защото смятал, че по този начин партията ще се легитимира официално като пропутинска.
Президентът поддържа дистанцирана позиция по отношение на войната в Украйна, но се противопоставя на военната помощ, която страната ни оказва на Зеленски. В началото на декември той наложи вето върху закона за ратифициране на споразумението между България и Украйна, с което страната ни дарява на Киев над 100 ненужни бронетранспортьора тип БТР-60 от дълбоките военновременни запаси на национална служба „Жандармерия” към МВР.
В мотивите си той посочи, че „народните представители не са били достатъчно запознати с конкретните параметри на дарението, което ги поставя в невъзможност обективно да преценят дали предоставяната техника е с отпаднала необходимост”.
Според него подобна високопроходима техника би могла да се използва за защита на българската граница в условията на мигрантски натиск, както и за оказването на помощ при бедствия и аварии. Ветото му обаче не мина в парламента.
Самата проф. Григорова пък е известна с изразяването на непопулярни позиции, но и с твърдото си нежелание да се включва в каквито и да било политически проекти. Софийският университет се разграничи от нея основно заради скорошно интервю, в което Григорова коментира демонтажа на Паметника на съветската армия и войната в Украйна. Във въпросното интервю тя определя случващото се с паметника като вандалски акт и заявява, че „чисто психологическият ефект от вакханалията с разрушаването му цели в Русия да се създаде основателна българофобия”.
Освен това заявява, че не всички украинци са заразени от русофобия. В интервюто нарича Зеленски нечистоплътен. Най-скандално е твърдението й, че денацификацията на Украйна е въпрос на време, а после може да последва денацификация и на България.
Дарина Григорова бе залята с порой от жълтопаветни критики след изказването си, макар че привържениците на Путин застанаха като щит до нея. След скандала историчката показа, че не се отказва от думите си, като публикува пост във фейсбук, в който написа: „Не мога лично да благодаря на всеки от вас, приятели! Благодаря Ви за сърцатата съпричастност към скъпоценната свобода на словото за всеки глас/позиция, независимо дали е близък до Вашия или не. Благодаря Ви за отзвука – хор от камбанки, приятелски гласове-маркировки за извеждане от мъглата. Но за да не е само лирика, победа будет за нами, не бойте се, приятели!“.
Сред най-яростните защитници на професора от СУ беше Петър Волгин, чието интервю с посланик Елеонора Митрофанова не бе излъчено по БНР. Решението беше взето от ръководството на радиото след остри изказвания на политици, че гласът на дипломат от страна завоевателка не може да звучи в национален ефир.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране