Началото на политическата година започна ударно със знаково изказване на Ахмед Доган, който предложи съпредседател на ДПС, с което показа на Делян Пеевски, че все още не смята да му прехвърля партията, както мнозина анализатори си мислеха доскоро. Изглежда, че почетният председател на ДПС се е стреснал от свръхактивността на своя избраник, когото посочи за следващ председател на Движението, и с едно изказване реши да му покаже, че властта все още не му принадлежи. За мен обаче в този сюжет е по-интересно друго.

Ахмед Доган каза онова, което Путин повтаря от години, а особено силно в последната година. Сервилните медии обаче не си и помислиха да го нарекат четирихилядник и агент на Кремъл. Дори издържаните от „Америка за България“ и умнокрасивитета, които отчаяно крепят сглобката с мафията и треперят да не падне прашинка върху ореола на ДПС като стожер на демокрацията. Според мен най-важното от новогодишната акция на Доган са следните думи:

„Скъпи приятели и съмишленици, светът се променя пред очите ни. Динамиката на геополитическия контекст е ново предизвикателство пред защитата на националните интереси, националната сигурност и националния суверенитет. На прага сме на дългосрочно противопоставяне на глобализма с очакванията на националните държави и на националните идентичности. Вероятно тази тенденция ще бъде съчетана с опити за възстановяване сферите на влияние на бившите империи и ще „приключи“ едва с преобразуването на политическия ни свят в легитимно многополюсен и разбира се, след намирането на контролиран баланс между „старите“ и „новите“ велики сили. Травмиращо е, че невинаги си даваме сметка за това. Демокрацията по дефиниция е многопартийна“.

Все едно че слушам Путин. Спомням си, че подобна реч Доган направи и преди години, когато отстрани Лютви Местан от председателския пост на ДПС. Тогава почетният председател на ДПС го направи главно, защото Местан се бе превърнал в маша на турското посолство и се опита да подари Движението на Реджеп Ердоган, но и защото изпусна баланса между евроатлантизма и Русия. Помня много добре речта на Доган и раздразнението му от категоричните евроатлантически реакции на Местан по повод на сваления руски самолет от Турция.

В последните месеци ДПС изгуби този баланс, който винаги е бил характерен за партията, и влезе в нишата на американското посолство, което не е далновидно, предвид краха на Запада в Украйна. Не че България ще се врътне обратно към Русия (това вече ми се вижда невъзможно), но политическият елит ще трябва доста по-сериозно да внимава за настроенията на мнозинството от българите, които не са на страната на Украйна и Запада в този конфликт.

Доган си позволи публично да каже очевидната истина, която политкоректният политически елит не смее да каже, въпреки че много добре я знае. И това за мен е новината от първите дни на Новата година. Тя до голяма степен ще очертае поведението на ДПС и ГЕРБ в тази перверзна сглобка, стъкмена изцяло поради геополитически причини и външен натиск. И това поведение ще бъде гъвкаво, за разлика от комсомолската преданост към САЩ от страна на ПП-ДБ.

Впрочем първата жертва на думите на Доган вече се очертава на хоризонта. Мисля, че това е злополучният министър Тодор Тагарев, който е най-големият евроатлантически ястреб в правителството на Денков.

Началото на годината не започна никак добре за него, а скандалите около непоканените депутати за освещаването на бойните знамена на Богоявление са само повод да се маркира отношението към него. Той получи словесни удари лично от Делян Пеевски, Бойко Борисов и Росен Желязков, което до голяма степен предпоставя отпадането му при ротацията през март. И това ще бъде чудесна новина, защото Тагарев е от най-неприятния тип слагачи, които нанасят най-големите щети в едно управление. Ако той бъде махнат въпреки посещението му в САЩ, което тече в момента, това наистина ще бъде добър знак, че нещо от многополюсния вятър на промяната започва да се усеща и у нас. По парадокс този вятър на промяната идва от Ахмед Доган, който за пореден път показа, че води с няколко обиколки пред останалите и е гросмайстор на българската политика. Независимо дали ни харесва, или не.

Явор Дачков