От самото начало на временното си пребиваване във властта нашите управляващи се опитват да създадат такъв обществен климат, който да не допуска публичното изразяване на мнения, различни от техните.

Ротационният Денков тръгна да назидава СЕМ как да си гледа работата, тъй като не бил доволен от слабата успеваемост на Съвета в „борбата с дезинформацията“.

Най-изявеният евроатлантик на републиката – феноменът Пеевски, изрази мнение, което така силно уплаши Програмния съвет на БНР, че този орган не допусна излъчването на интервюто с Елеонора Митрофанова. Ако в една наистина демократична държава се беше случило дори само едно от описаните събития, този кабинет щеше отдавна да е спрял да съществува, а привържениците на цензурата никога повече нямаше да видят власт, била тя формална, била задкулисна.

Изглежда обаче, че действителността в България няма нищо общо с демокрацията, защото от ден на ден управляващите, както и техните прислужници в медиите стават все по-нахални в настояването си да бъдат забранени всички опозиционни мнения.

Истински връх в това отношение постигна военният министър Тагарев.

Докато беше на инструктаж на американска земя, той намери време да участва в събитие на Атлантическия съвет в САЩ. Там човекът, защитил дисертация в Съветския съюз, а после работил за властта в Украйна, открито разказа за мерките, които трябвало да бъдат взети срещу „руската дезинформация“.

Тагарев специално подчерта, че под контрол трябвало да бъдат поставени не само традиционните медии, но и всички издания в интернет, които си позволяват да изразяват позиции, различни от официозните.

Военният министър стигна и още по-далеч. Заяви, че учебниците по история трябвало да бъдат пренаписани така, щото от тях да отпаднели всички споменавания на положителната роля на Русия в миналото на България.

Разбира се, в отношенията между държавите няма нито вечни приятелства, нито вечна вражда. Така е и при нашите връзки с Русия през вековете. Понякога сме имали общи цели и сме били съюзници, друг път открито сме враждували. Но да призоваваш за премахването на всички факти за положителната роля на Русия в нашето развитие, това вече е пример не просто за натиск, а за тоталитарен диктат.

Съветският възпитаник Тагарев е просто човекът с най-ярко изразени русофобски позиции в сегашния кабинет, чиято цялостна политика е насочена към изчегъртването на всичко руско у нас. Спомнете си, че управляващите съвсем сериозно бяха решили да премахнат 3 март като национален празник, че даже имаха готовност да запишат тази отмяна в конституцията.

Спря ги единствено силната негативна реакция, която мнозинството българи демонстрираха от момента, когато тези намерения бяха огласени публично. Само че, както разбираме от изказванията на Тагарев в САЩ, стремежът на властта да заглуши всички неудобни мнения, както и неудобните исторически факти, не спира.

Имам обосновано предположение, както обичаше да се изразява един бивш много влиятелен политик, че русофобията на управляващите не е нито искрена, нито безкористна. Това е конюнктурна русофобия. Денков, Тагарев и цялата им компания мразят публично Русия с една-единствена цел – да се харесат колкото се може повече на американските началници. Убедени са, че както антируското говорене, така и антируските действия ще им донесат допълнителни бонус точки пред господарите и поради това са толкова усърдни в това отношение.

Почти по същото време, когато Тагарев ни обясняваше от САЩ колко е важно да бъдат пренаписани учебниците по история и да бъде наложен тотален контрол върху всички медии, лидерите на управляващата коалиция проведоха една прелюбопитна среща.

Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски се видяха виртуално с Володимир Зеленски. По време на този видеоконферентен разговор те се скъсаха да обясняват колко силно подкрепят украинската власт и как ѝ желаят пълна победа във войната срещу Русия.

Тримата създаваха усещането, че искат да се харесат не толкова на президента на Украйна, колкото на неговите началници в САЩ.

Само че категоричното им официозно и политически коректно говорене оставя впечатлението, че тези хора са пропуснали както случващото се на фронта в Украйна, така и изключително важните промени, които стават в самите Съединени щати. Там началниците на Зеленски все повече губят позиции. Все повече става ясно, че на мнозинството американци им е писнало от стремежите на управляващата Демократическа партия да държи страната им в положението на световен полицай.

Мнозинството американци искат техните управляващи да се грижат преди всичко за благоденствието на хората в САЩ, а не за политическото оцеляване на хора като Зеленски и Нетаняху. Следният факт е много показателен в това отношение. Официално оповестени социологически проучвания показват, че който и от тримата основни кандидати на Републиканската партия – Доналд Тръмп, Ники Хейли или Рон Де Сантис – да спечели партийната президентска номинация, ще победи Джо Байдън в директния сблъсък за президентския пост.

Да не говорим пък за промяната в посланията на големите западни медии. Дълго време те подкрепяха стремежа на Украйна за „пълна победа над Русия“, каквото и да означава това. Днес вече никой не говори за победа, камо ли за пълна. Акцентът в посланията на медиите, които всъщност отразяват официалната позиция, е върху необходимостта от колкото се може по-бързо постигане на мир.

Обаче нашите управляващи или не следят случващото се в Съединените щати и променените послания, или не притежават необходимите умствени възможности, за да анализират внимателно измененията там.

И още нещо важно трябва да бъде казано по този повод.

Некадърните началници, били те малки или големи, били те премиери, министри или най-дребни ръководители, много обичат да си служат със забрани. Постоянно искат да цензурират, да наказват, да спират. Защо? Ами именно защото са неспособни да сторят каквото и да било друго. Един способен човек ще направи така, че да убеди хората в правотата си. Ще изложи убедителни аргументи, така че аудиторията да му повярва.

Способните хора, били те началници или не, притежават необходимия интелектуален капацитет, за да накарат останалите да приемат доводите им. И понеже некадърниците са лишени от подобни качества, единственото, което им остава, са забраните. А те, както знаем, никога не водят до нищо добро. Включително и за тези, които ги налагат.

Петър Волгин, Ретро