Президентът Румен Радев да бъде отстранен от поста предсрочно заради държавна измяна и нарушение на Конституцията. Това ще се случи по обвинение, което се повдига по предложение на най-малко една четвърт от народните представители и ще се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от депутатите са гласували за това.

Конституционният съд (КС) ще разгледа обвинението в едномесечен срок от внасянето му. Ако бъде установено, че е извършена държавна измяна или е нарушена Конституцията, пълномощията на президента ще се прекратят, пише „Флагман“.

Има ли такъв сценарий, предвид развитието на политическите процеси от последните дни и зрее ли моментът да бъде приложен? Има индикации за такава готовност от страна на новото мнозинство в НС, твърдят пред Флагман двама независими наши източници. Доколко ще е ефективен и няма ли да втвърди ядрото около Радев, подготвящо партия с неговото неформално лидерство? И при успех няма ли това да освободи огромна ниша за реализирането му в изпълнителната власт като бащица на нацията, като спасител в период на тотален разпад на държавността.

Наглед в парламента е налице нужното квалифицирано мнозинство, което може да поиска от КС да отстрани Румен Радев. ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС разполагат със 168 депутати.

БСП в лицето на лидера й Корнелия Нинова и нейното обкръжение вече също са против президента, но едва ли биха гласували за импийчмънт. Ако Радев бъде свален от поста си, може да се очаква да сформира своя партия незабавно, която ще „открадне“ сериозно количество гласове от соцформацията. Това дори може да застраши нейното съществуване предвид последните изборни резултати на БСП, движещи се около 8-9%.

Евентуалният проект на Румен Радев всъщност е заплаха за цялата политическа класа. Което е и сериозна причина политиците да не му посягат. Вторият му и последен президентски мандат приключва след три години. А докато е държавен глава, той няма да има право да се занимава със свои политически партии от първо лице.

Мотив да бъде свален, обаче, може да бъде намерен в думите на председателя на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски, изречени тази седмица по повод атаката на Радев срещу избора на конституционните съдии от квотата на парламента в лицето на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков.

„Но той се страхува да основе партия, защото се страхува за имунитета си. Пълният имунитет, който има в момента. Защото мнението ми е, че вие трябва да попитате какво стана с разследванията за президента Радев. Да сте чули нещо за тях?!“, призова Делян Пеевски медиите, цитиран от пресцентъра на ДПС.

Като държавен глава Румен Радев разполага с изключителен имунитет и не може да бъде разследван. След евентуален импийчмънт обаче защитата му от наказателно преследване пада. И не е изключено върху него да бъдат стоварени куп обвинения.

В този контекст любопитни са други думи на Делян Пеевски по адрес на президента от вторник: „Може би трябва да видим в какви отношения е той с главния прокурор. Да не би да има дела на трупчета. Хубаво е да поровите, какво се случи със записания разговор, където той спасяваше дамата на сърцето си, има ли край това дело или няма? Къде е скрито? От Гешев?! От сегашния главен прокурор?! Или от някой друг?! Това са въпроси, на които президентът Радев трябва да отговори.“

Към момента депутати от управляващите формации твърдят неофициално, че не са чули да се готви наистина импийчмънт на държавния глава.

Обаче има още един солиден мотив да не се стартира процедура по предсрочното отстраняване на Румен Радев. То трудно ще мине през Конституционния съд, което е последната инстанция. Президентът има своя солидна квота в КС – 4 от 12-членния му състав. Т.е. съдиите от професионалната квота и от тази на парламента ще трябва да гласуват (почти) монолитно срещу Радев.

Евентуалното предсрочно отстраняване на президента все пак може да бъде инициирано по няколко направления. Държавна измяна би могло да се аргументира около поведението му срещу геополитическата позиция на страната в контекста на войната между Русия и Украйна. Парламентът и правителството имат няколко стратегически решения в подкрепа на нападнатата държава, включително, свързани с нейното подпомагане с оръжия. Румен Радев държи твърда риторика против това, но тя, изглежда, не е подплатена от реални действия. Преди няколко месеца съпредседателят на парламентарната група на ПП-ДБ Атанас Атанасов обяви, че се е отказал от идеята си да инициира импийчмънт срещу президента именно защото неговият служебен кабинет е продължил да изпраща оръжия на Украйна въпреки заявленията на Радев.

Той може да бъде атакуван най-лесно по линия на нарушения на Конституцията. Тя позволява доста по-широко тълкуване.

Президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения, пише в чл. 92, ал.1 на основния закон.

Радев многократно е обвиняван, че работи за разделението на народа вместо за единството му. Президентът получи сериозни атаки и след знаменателната му реч на Шипка в защита на 3 март през август 2023 г.

„Народното движение няма да допусне 3 март да бъде заличен, националната ни памет да бъде изтрита, а българската държавност – разградена“, каза тогава президентът, което предизвика сериозни спекулации, че готви политически проект. Те продължават и в момента.

„Радев просто си анонсира в момента проектчето „Трети март“ и затова се опитва да влезе във война с евроатлантическото мнозинство, този проруски президент“, каза във вторник Делян Пеевски. С това Пеевски загатна и за другото основно направление, по което държавният глава може да бъде атакуван, а именно, че работи в полза на Руската федерация, която през 2022 г. нареди България в списъка на неприятелските й страни.

Срещу Румен Радев може да бъде претоплен и още един скандал, който е свързан с прикриване на престъпление. През 2021 г. при президента е пристигнала делегация, която сигнализирала, че зам.-строителен министър е поискал подкуп от фирма. Това се е случило в мандата на назначеното от Радев служебно правителство на Стефан Янев.

Съответният зам.-министър е отстранен от длъжност, но не са сигнализирани съответните институции, които да разследват престъплението. А прикриването на престъпление е също престъпление. Случаят не получи широка гласност, но не е изключено да бъде изваден от „нафталина“ при евентуална процедура по импийчмънт.