Почина големият актьор Иван Иванов. Черната новина бе потвърдена и от хора от семейството му. Той си отиде на 72 години след тежко боледуване.

Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Завършва техникум по механотехника с ниска диплома, заради която не може да влезе нито география, нито в Школата на МВР в Симеоново, нито право. Известно време е радист на софийското летище. През 1979 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Димитрина Гюрова.

Иван Иванов играе и на сцените на Народен театър за младежта (1979 – 1981) и Военния театър (1981 – 1983), както и във филмово студио СИФ (1983).

„Всичко е любов“ е филмът, който превръща Иван Иванов в секс символ на българското кино.

Освен Радо от „Всичко е любов“, той играе и Асен в „Лавина“ (1982), Вас/Христо в „Комбина“ (1982) и Траян в „Мярка за неотклонение“ (1983).

Снима се във филми на режисьори като Борислав Шаралиев („Борис I“, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне“, 1985), Иван Андонов („Мечтатели“, 1987) и др.

След телевизионния сериал „Гори, гори огънче“ (1994) актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот“. После идват още две.

От 1980-те години до началото на 21 век. Иванов се занимава с озвучаване на филми и сериали.

Иван Иванов е женен за известната актриса Петя Силянова. Те са едно от най-хармоничните семейтва в арт гилдията.

Преди години актьорът се изнесе от София и заживя в семейната къща в пазарджишкото село Оборище. От години страни от медиите и изключително рядко дава интервюта.

Бунтар, мъжкар, роден за екран, няма друг актьор в българското кино, който да се е превърнал в идол след първата си главна роля, като Иван Иванов след „Всичко е любов“.

Още като студент във ВИТИЗ започват да канят синеокия красавец за участия в малки роли. Вече е в трети курс, когато птичето на късмета кацва на рамото му – Борислав Шаралиев го вика на проби за филма „Всичко е любов“. Това е удар в десетката, защото освен красив и талантлив, 27-годишният Иван е и достатъчно младолик, за да влезе в кожата на 17-годишния си герой Радо.

През 1979 г. Иван Иванов получава Награда за дебют на Съюза на българските филмови дейци на XVI ФБИФ Варна, а на следващата година пак там обира всички възможни награди.

През последните десет години актьорът избягваше публичните прояви. Той страдаше от онкологично заболяване, което на два пъти пребори, но загуби гласа си и на финала не можеше да говори. Общуваше писмено и с бележки. До последно не падна духом и не загуби чувството си за хумор.

През 2015 г. актьорът получи специалната Награда на София за изключителен принос в киноизкуството, с която го удостоиха от Международния София филм фест. Три години по-късно получи почетен „Икар 2018“ за чест и достойнство.

Поклон пред паметта на големия Иван Иванов!