В събота поне пет големи европейски вестника публикуваха доста гневни коментари, чието съдържание можеше да бъде резюмирано в краткото “Бай, бай, Байдън!”, “Довиждане, Сбогом, Байдън!”. Някои от авторите като например Паоло Мастролили в италианския всекидневник “Република” и Питър Смолар във френския “Льо Монд” бяха пък направо злобни към американския президент Джо Байдън. Като съдържнието на техните дописки се вместваше като нищо в една, едничка, ама много изразителна турска думичка – байгън. Байгън, Байдън – заключиха едва ли не в хор двамата кореспонденти съответно от Ню Йорк и от Вашингтон, писна ни от твоите гафове на 81 годишен старец с прогресираща деменция. Който не само, че ще управлява съдбините на Америка и на света още единайсет месеца в съмнително здраве, ами възнамерява да го прави и четири години след това – обясни в заглавие французинът. Италианецът пък въобще не са поколеба да нарече проблемния дядка просто “Един гафьор в Белия дом”. Манджата и на недоволството, и на вече ширещото се безпокойство, посоли яко германският седмичник “Дер Шпигел”, който определи Джо Байдън като “безпаметен старец, неспособен да запомни най-елементарни неща”.

Но повод за нелицеприятните за президента на САЩ изводи и за подканванията към него за сбогуване с властта в западните медии даде докладът на американския прокурор Робърт Хър, разнесен в четвъртък вечерта от информационните агенции. Магистратът даже свърши много хубава работа на Джо Байдън – оневини го напълно покрай набеждаването му, че докато бил вицепрезидент на Барак Обама, държал противозаконно в личния си гараж държавни документи с гриф “строго секретно”.

Даже прокурорът му направи комплимент, обявявайки, че бил много симпатичен дядка, само дето напоследък паметта му изневерявала. Байдън обаче се ядоса на “диагнозата” и в стремежа си да я опровергае, той я потвърди безмилостно пред обградили го журналисти – ами каза им по някакъв повод, че държавният глава на Египет Ал Сиси бил президент на… Мексико!

Та ето този гаф взриви тлеещото в Западна Европа безпокойство за мозъчното здраве на Байдън и веднага бе припомнено, че въпросното “пропадане” в неговата памет е четвърто само за седмица. Няколко дни по-рано президентът каза, че през 2021 г. бил разговарял с германския канцлер Хелмут Кол, който от 2017 г. е покойник, обърквайки го с наследничката му Ангела Меркел. Ден или два преди това “гафьорът в Белия дом” “подмени” президента на Франция Еманюел Макрон с отдавна напусналия този свят негов предшественик Франсоа Митеран. А черешка върху тортата на мисловната му безпомощност стана определянето от него на Доналд Тръмп за действащ президент, тоест предоставйки му доброволно макар и на думи своето сегашно място.

За влиятелните вестници в големите държави на Стария континент списъкът с глуповатите и вредни за самия него издънки на президента на САЩ за съжаление е доста дълъг. Така например “Льо Фигаро” и “Кориере дела сера” припомниха, че през юни 2023 г. той обявява как “Путин губи войната в Ирак”, мислейки вероятно за Украйна.

Говорейки пак за Путин неотдавна във Варшава, той каза, че “този човек не може да го държим повече на власт”, принуждавайки Белият дом официално да коригига шефа си и да посочи в комюнике, че смяната на режима в Москва не е на дневен ред във Вашингтон. Подобна бе и изцепката на Байдън за китайския държавен глава Си Цзинпин, определен в реч като диктатор, но въпреки официалното извинение, недипломатичната квалификация бе повторена след срещата между двамата президенти в Калифорния през миналия ноември.

И съвсем естествено по високите етажи на властта във Вашингтон вече витае страх от настъпателното безхаберие на президента и като че ли някой май го спря да говори пред журналисти. Например не се състоя протоколната пресконференция след смятаното за изключително важно за съдбините на Украйна гостуване на 9 февруари в Белия дом на германски канцлер Олаф Шолц. Не бе предвидена и традиционната среща на президента с кореспонденти, нито пък каквото и да било негово телевизионно участие, по повод на “Супербоул 2024” – финалния мач късно в неделя на първенството по американски футбол.

“Такава ужасна ситуация от вътрешна и международна гледна точка – писа в “Кориере дела сера” кореспондентът в САЩ Федерико Рампини, – ни принуждава да си зададем въпроса възможно ли е най-старата либерална демокрация в света да няма механизъм да принуди президента да се оттегли, ако има основателни съмнения за психичното му здраве?” Защото според Рампини летвата на яснотата и умствената ефективност на президента на САЩ трябва да бъде преместена много по-нависоко, отколкото на нас, простосмъртните – той държи в ръцете си ядреното куфарче, той е върховният главнокомандващ на смятаните за най-мощните в света въоръжени сили.

Човекът на “Корсера” в Америка отговори сам на въпроса си, подчертавайки, че има две възможности Байдън да престане да се излага и веднага да си тръгне по живо, по здраво. Но първата от тях – да се оттегли сам от властта, му била абсолютно чужда, а втората – да бъде изместен от вицепремиера със съдействието на министри и институции е трудно осъществима, въпреки че не е противозаконна. Но напълно е възможно анулирането на кандидатурата на Байдън за президентския вот на 5 ноември на запланувания за август общопартиен форум на демократите. Като за Мастролили от “Република”, ако това се случи, възможно е на лятната сбирка да бъдат издигнати кандидатурите за президент на сегашната вицепремиерка Камила Харис, макар да не е много обичана от “истъблишмънта”, на Мишел Обама, която обаче уж мразела политиката. Или на някои от праволинейните и популярни губернатори от Демократическата партия – Гавин Нюсъм от Калифорния, Дж. Б. Прицкер от Илиноис, Гретхен Уитмър от Мичиган и Уес Мур от Мериленд.

Но интересен е отговорът на въпроса какво мислят за последните гафове на Джо Байдън не вражеските, а симпатизиращите му медии Отвъд Океана? В. “Ню Йорк Таймс” например ги нарече “политическа катастрофа”, авторитетното либерално списание “Атлантик” подчерта, че въпросът за сенилността на Байдън вече не може да бъде игнориран, критики заваляха и от “Политико”. Според него в социалните мрежи в САЩ били набрали като лавина скорост и обем сравненията между колебанията и гафовете на Байдън и безгрешното красноречие на Путин. Който в дългото над два часа интервю с Тъкър Карлсън според американците бил говорил за всичко, правейки сложни исторически възстановки, без обаче нито веднъж да сгреши име или да има нужда да прочете нещо от “сламка”. Все пак написаното от медиите Отвъд Океана за издънките на президента засега не може да бъде събрано в прощалното “Бай, бай, Байдън!” Но затова пък “Байгън, Байдън!” е очебийно дори в приятелски настроените към държавния глава американски медии.

Румен Михайлов, Труд