Много малко вероятно е една от държавите от НАТО да вземе решение за изпращане на свои войски в Украйна, защото ако този конфликт се пренесе на нейна територия, това ще задължи и останалите съюзници да действат. Това каза в „Тази сутрин“ министърът на отбраната Тодор Тагарев, след като му бе зададен въпроса дали все пак няма да бъдат изпратени войски на Алианса в страната, която воюва с Русия.
Ще изпращаме ли войници в Украйна, попита го водещата Мария Цънцарова, а той отговори с „категорично не“ и добави, че няма промяна в българската позиция.
„Не се обсъжда този въпрос у нас. Той бе повдигнат от президента на Франция Еманюел Макрон и някои други съюзници, тъй като две години от началото на войната поддържащите Украйна страни доста колебливо предприемаха различни стъпки. Започнахме с това, че няма да установяваме зона, забранена за полети, че няма да даваме бронетанкова техника, далекобойна артилерия, авиация. Постепенно тези решения се промениха, но в месеците след тяхното обявяване Кремъл се чувстваше доста комфортно, тъй като знаеше какво няма да получи Украйна“, заяви военният ни министър.
Тезата на Макрон бе, че не трябва да даваме такова спокойствие на Путин. Той трябва да е наясно, че всички опции са отворени. Ние дискутирахме различни варианти за помощ. Почти по всички има единно мнение, но не и за войниците. Повечето страни казаха, че няма как това да се случи“, добави той.
„Има държави, които иска да се обсъжда това, но въобще не става въпрос за това да изпращаме войски на фронта. Дискусията беше затворена между страни, които си имат доверие, каза той, след като бе попитан кои са страните, искащи да се изпращат войски в Украйна“, уточни Тагарев.
Цънцарова обаче коментира, че звучи разумно това, което президентът Румен Радев казва, че се тества общественото мнение – започва проучване за нагласите. Не е това, прекъсна я министърът и разкри, че имало споразумение между страните, помагащи на Украйна, да се координират.
„Ние сме изразили намерение да се включим в някои от инициативите. Става въпрос за подпомагане на украинската отбранителна индустрия, за да може там да се произвежда по-голяма част от това, от което Украйна се нуждае. При посещението на делегацията ни в Киев бе подписано споразумение между „Терен Холдинг“ и Украинската отбранителна промишленост за съвместна работа“, заяви Тагарев.
Той не скри разочарованието си от Бойко Борисов, като изтъкна, че искал да обясни пред всички партии, които подкрепят правителството, защо се бави изпращането на БТР-ите в Украйна, но лидерът на ГЕРБ изпращал СМС-ите, които получава от него на медиите. На въпроса къде са бронетранспортьорите министърът отговори, че са в София.
„Малко по-спокойно моля! Когато всичко е заминало, ще го обявим“, каза той, след като водещата го пита къде по-точно се намират те.
„До встъпването на кабинета помощта, която е дадена, се равнява на 13 млн. евро. Сега само от складовете на армията е 47 млн. евро. Много по-решително действаме при спазването на законите“, заяви министърът.
„Ще има нова помощ за Украйна. Работим по приоритетните им потребности, за да предоставим това и то ще е в пъти повече от тази до момента. Затова обаче ни е необходима санкция на Народното събрание и аз много разчитам, че Министерския съвет вече е свършил своята работа, взел е решенията и че депутатите ще реагират позитивно. Финансовото измерение на новата помощ е в пъти по-голямо от тази, която сме изпращали до момента“, подчерта той.
„Опозицията излезе във ваканция по отношение на атаките спрямо мен, но други приеха ролята да ме нападат“, оплака се Тагарев и уточни, че ударите идвали от (не)коалиционните партньори, които искали повече министри.
Тези перманентни атаки от всички посоки не ми позволяват да си върша работата, споделя той и намекна, че обмисля да се оттегли. „Аз не съм женен за поста министър на обраната“, заяви министърът.
Руският президент Владимир Путин започна подготовка за военна агресия срещу Северноатлантическия алианс. Това съобщава украинската информационна агенция УНiАН, като се позова на информация от американския Институт за изучаване на войната – ISW.
Междувременно Белият дом, цитиран от „Франс прес“, „Ройтерс“ и Нова телевизия, обяви, че САЩ няма да изпратят войници да се сражават в Украйна.
„Президентът Байдън беше ясен, че Съединените щати няма да изпратят войски да се бият в Украйна“, каза говорителката на Съвета за национална сигурност към американското президентство Адриен Уотсън. Тя добави, че Байдън смята, че „пътят на победата“ минава през изпращането от САЩ на военна помощ за Украйна, а тя в момента е блокирана от Конгреса.
Уотсън направи това изявление на фона на среща на американския президент с лидерите на Конгреса за обсъждане на финансови въпроси, включително помощта за Украйна, отбелязва Ройтерс.
Вчера френският президент Еманюел Макрон каза, че разполагането на западни войски в страната, нападната от съседна Русия, „не бива да се изключва“ в бъдеще. Изявлението на Макрон предизвика редица коментари, като западни държави на практика отхвърлиха идеята му.
В ЕС няма решение за изпращане на войски в Украйна, заяви говорител на Европейската комисия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Алиансът няма планове за разполагане на военни в бившата съветска република.
УНiАН пък цитира американски анализатори, които споменават два указа на руския лидер от 26 февруари, с които официално се възстановяват Московския и Ленинградския военни окръзи. Така Русия разформирова и Западния военен окръг (ЗВО), който руското министерство на отбраната сформира през 2010 г. чрез свързването на тези два окръга – МВО и ЛВО.
От ISW припомнят, че Западният военен окръг досега е покривал руската граница с Украйна, Беларус и балтийските страни. Неговите стратегически задачи включват наблюдение на операциите на руските въоръжени сили в Украйна след избухването на войната, както и подготовка за възможна конфронтация с НАТО.
ISW обяснява, че сега ЛВО ще се движи по североизточната граница на НАТО, а МВО по североизточната част на Украйна и Полша. Това ще позволи на Москва едновременно да „заеме позиция“ срещу НАТО и да опрости командването и контрола на военните операции в Украйна.
Както посочват експерти, Путин спомена необходимостта от формиране на ЛВО, след като Финландия се присъедини към Алианса през 2023 г. По този начин политикът сигнализира за намерението на Кремъл да използва ЛВО за противопоставяне на НАТО.
„Възстановяването на МВО и ЛВО съответства на паралелните цели за консолидиране на контрола над руските операции в Украйна в краткосрочен и средносрочен план и подготовка за потенциална бъдеща широкомащабна конвенционална война срещу НАТО в дългосрочен план“, коментират анализаторите от Института за изследване на войната.
Редица европейски политици и военни вече казаха, че е необходима подготовка за възможна война с Русия. Германският министър на отбраната Борис Писториус дори прогнозира, че боевете между НАТО и Русия може да станат факт след пет-осем години.
Наскоро Bild обаче получи достъп до таен документ на Бундесвера, според който хибридна война между Запада и Руската федерация може да започне тази година. Тя обаче щяла да завърши с разполагането на стотици хиляди войници на НАТО и с неизбежното избухване на война през лятото на 2025 г.
1 коментар
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
Цънцарова погрешно пита Тагарев: ЩЕ ИЗПРАТИ ЛИ НА ФРОНТА В УКРАЙНА СВОИ СИНОВЕ ,ВНУЦИ . КАК ЩЕ ЗАДЪЛЖИ БЪЛГАРСКИТЕ МАЙКИ ДА ПУСНАТ СИНОВЕ И ВНУЦИ ТАМ. ЗНАЕ ЛИ ТОЗИ САМОЗВАН МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА ЗНАЯТ ЛИ НАШИТЕ МЛАДЕЖИ КАК СЕ СЕ ДЪРЖИ ПУШКА . КЪДЕ ЩЕ ПОГРЕБАТ НАШИТЕ ЗАГИНАЛИ МОМЧЕТА .
НЯКОЙ ЗНАЕ ЛИ КАКВО Е ВОЙНА.