Повече от месец ГЕРБ и ПП-ДБ взаимно се дебнат и надлъгват заради ротацията на правителството. Залогът е голям – на десните им се иска всичко да се ограничи до размяна на кресла между Николай Денков и Мария Габриел; герберите обаче премерват с око близо половината министерски постове, от които искат да изритат настоящите титуляри. Пък и да не забравяме парливия въпрос за коалицията – ще подпишат ли двете политически сили официално споразумение или ще продължат да си играят с безсмислици като „сглобка“.

Надхитряването пролича и в начина, по който ПП-ДБ и ГЕРБ поднесоха предложенията си за новия им договор. Десните публикуваха меморандум – една „подробна паметна бележка“, както по-късно я определи Денков, в която изредиха няколко приоритетни реформи, както и някои базисни правила, по които да си взаимодействат с партията на Бойко Борисов. Герберите контрираха с проект на споразумение за съвместно управление, което набляга повече върху трайния им съюз с градската десница за следващите 3 години.

Няколко са съществените разлики между двете предложения:

ротацията – ПП-ДБ предпочитат да продължи на всеки 9 месеца, а ГЕРБ настоява да се прави на всеки 15 месеца (след като Габриел изкара нейните 9 месеца); контролът върху външната политика – десните искат ротация на ресорните министри, докато герберите изискват дипломацията да си остане само техен ресор; регулаторите – според ПП-ДБ трябва да се избират чрез особена процедура в парламентарния правилник, докато ГЕРБ смята, че трябва да се спазват съответните специални закони; плаващите мнозинства – десните искат тяхната забрана, но според хората на Борисов трябва да се разчита на гласовете на евроатлантически партии (разбирай, ДПС); спецслужбите и борбата с корупцията – ПП-ДБ изисква незабавно да се попълни новата антикорупционна комисия и представят подробен план за промени в службите за сигурност, докато ГЕРБ замита тези въпроси настрана.

Всичко това е важно, няма спор по въпроса, и трябва да се реши и запише в публичен документ.

За бъдещето на сглобката обаче ключови са два момента –

първо, кои хора ще останат в правителството и кои ще бъдат изгонени; второ, ще бъде ли изтласкано ДПС от сглобката или ще направи официално участието си в нея. От това какво ще се съгласят десните и герберите по тези въпроси ще зависи политическият баланс в управлението занапред.

На националното си съвещание, на което представиха проекта за споразумение, Борисов и обкръжението му ясно показаха накъде клонят и по двете теми. Най-напред, герберският вожд избухна яростно срещу куп министри, като на мушката му попадна дори съпредседателят на ПП-ДБ и финансов министър Асен Василев. Последният отдавна е трън в очите на герберите. От самото начало на общото им правителство те говореха – кога под сурдинка, кога открито, че Василев е силният човек в кабинета, който реално го командва. Но иначе отношението им към него следваше отношението им към ПП-ДБ – когато нещата бяха добре, дори го защитаваха (Бойко Борисов и шефът на ДПС Делян Пеевски застанаха на негова страна по скандала „Чаталджа“); когато вървяха зле, тогава го ругаеха, че е продал България на руския гигант „Лукойл“.

Сега обаче положението се е променило в ущърб на Василев.

Борисов на практика каза, че с финансовия министър успешен кабинет не може да има. „Ако приемеш да си премиер с този финансов министър, за няколко месеца ще те провалят“, обърна се публично той към Мария Габриел. Така, поне според герберския водач, дните на Василев като министър са преброени. А прогонването му от изпълнителната власт ще доведе до изхвърлянето и на маса кадри на ПП, включително от приходните агенции – НАП и митниците, за които Борисов вбесен обясняваше, че са превзети от партията на Василев.

Всъщност, той директно обвини ПП, че е узурпирала цялата власт, с което показа недвусмислено, че иска да изтласка партията от каквито позиции разполага. А може би дори да я разцепи – срещу Василев Борисов беснееше, но с партньора му Кирил Петков беше пределно мек и почти ласкав. И още един интересен детайл – Борисов зовеше ДБ да обърнат внимание на цялата власт, с която ПП разполага. Тук вбива още един клин в десницата – този път между ПП и ДБ, които и без това не се обичат особено. Планът изглежда очевиден – да отслаби дясното обединение и да го направи по-лесен за управление съюзник.

В този план обаче по-съществената роля играе ДПС.

По един неособено ясен начин движението стана част от управляващото мнозинство в средата на 2023 г. Благодарение на неговите гласове станаха възможни промените в Конституцията. И не само това – името на Делян Пеевски толкова често се появяваше като вносител на закони и решения, наред с водачите на ПП-ДБ и ГЕРБ, че той направо си изглеждаше като участник в управлението. И се държеше като такъв – надзираваше Денков така, сякаш премиерът беше длъжен лично да му се отчита.

Това поведение не беше случайно. Пеевски искаше да бъде припознат като част от това управление, независимо дали разполага с министри или не. Същото искаше и Борисов, който на практика създаде обща фракция с Пеевски. Десните се усетиха и затова настояват да се запише в бъдещия им договор с ГЕРБ, че се забраняват плаващите мнозинства. Целта е да се сложи край на сегашната роля на движението като непризнатия трети партньор в управлението.

Точно по същата причина герберите настояват ДПС да остане част от мнозинството. Така балансът в управлението неизбежно ще се наклони в полза на фракцията на Борисов и Пеевски, и в ущърб на ПП-ДБ. Нещо повече, в герберския проект на споразумение партньорството с ДПС се представя като нещо неизбежно. В него се изреждат органите, които не могат да се изберат без гласовете на движението, като тук влизат новите Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет (който ще избере следващия главен прокурор), както и съдебният инспекторат. Така Борисов на практика казва на десните – искате ли съдебна реформа, трябва да приемете ДПС, иначе нищо няма да се получи.

Тук ПП-ДБ се изправят пред капан, който не изглежда, че могат да избегнат. Те поставиха правосъдната реформа в центъра на цялото управление. А ключова част от тази реформа е подмяната на ръководството на съдебната власт. Това обаче не може да се случи без гласовете на ДПС. А фракцията на Борисов и Пеевски изисква важността на ДПС за управлението официално да се припознае. Случи ли се това, тогава балансът във властта ще се наруши, а ПП-ДБ ще се озоват в подчинена роля спрямо хитрите си партньори.

Людмил Илиев