Когато изменяхме Конституцията, ние от ГЕРБ-СДС имахме едно единствено предложение и то беше: въвеждане на принципа за непрекъсваемост на законодателната власт, тоест, Народното събрание да не се разпуска, а мандатът му да трае „от клетва до клетва“.

Както е непрекъсваема изпълнителната власт, така да бъде непрекъсваема и законодателната, защото така е редно да бъде в „републиката с парламентарно управление“. По този начин едно служебно правителство, назначавано еднолично от президента, щеше да бъде поставено под парламентарен контрол, без да се засягат конституционните правомощия на държавния глава. Само толкова! С това наше предложение всички бяха съгласни.

Колегите от ПП/ДБ, обаче, настояваха да се отиде по-далече и да се отнеме изобщо правото на президента да назначава сам кабинет. Да вържат ръцете на президента Румен Радев за тях беше абсолютно условие за цялата конституционна реформа.

Молихме ги на колене да не искат тази промяна във формулата на конституиране на служебно правителство, защото е проява на дребнавост, излишна е, а вероятно ще се окаже и противоконституционна. Не, та не!

Ние от ГЕРБ, дето нямаме особени основания да сме доволни от няколкото служебни правителства на президента Радев, разсъждавахме институционално и настоявахме правомощията на държавния глава в Конституцията да не бъдат пипани.

ПП, които са създадени от него, много държаха на обратното. И измислиха тази схема с шорт-листа на потенциални министър-председатели и съгласувано назначаване на министри, за която в момента всички се чудят как ще сработи и какви подводни камъни крие.

Ако Конституционният съд прецени да обяви този иновативен модел за назначаване на служебно правителство за противоконституционен, институционалната система на държавата ще си отдъхне. На тези избори, обаче, ще е така. И на някой ще му се наложи да изпие горчивата чаша, която сам забърка.