България може да влезе в омагьосан политически кръг. Промените в Конституцията относно служебното правителство, освен че бяха неконституционни, защото бяха извършени от обикновено, а не от Велико Народно събрание, както изисква Решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд, са и крайно недомислени и неграмотно написани.

1. Какво ще стане, ако всички лица от „домовата книга” за служебни премиери откажат да станат такива?

Версията е абсолютно възможна по простата причина, че всеки от тях може да не иска да управлява държавата по време на войни, мигрантски кризи и вълни. Всеки един от тях е в това си право и никой не може да го задължи да стане служебен премиер.

При това се поставя въпросът за несъвместимост – шефът на Банката, шефът на Сметната палата и техните заместници могат да се притесняват, че ще загубят високите си постове само заради това, че от деполитизирани ще станат отново политизирани.

Въпросът е, ако всички откажат – кой ще стане служебен премиер на България? Е, няма кой да каже! Голяма недомислица!

2. Какво става, ако все пак някой от „домовата книга” се съгласи да стане служебен премиер? Той трябва да предложи на президента министрите.
Сега е така написана Конституцията, че като че ли по-скоро Радев е длъжен да назначи всичките министри, които са му предложени, без да може да прави обструкции, да наложи вето на някой от тях, тоест той е в хипотезата на абсолютна обвързана компетентност. Тези министри и тази структура му предлагат и той е длъжен да се съгласи.

Ок, съгласява се Радев, но тогава излиза, че служебното правителство остава без политическа отговорност. Няма пред кого да отговаря, след като президентът не може да избира министрите, а те са му натрапени, няма как да носи политическа отговорност, както беше досега при всички служебни правителства.

Ако все пак се приеме, че Радев може да откаже да назначи някой министър, какво става тогава при положение, че премиерът държи на него, а президентът не иска да го назначи? И докога това може да продължи? И отново следва хипотезата да нямаме служебно правителство. Защото може да му натрапят някакъв талибан, а той, ако има право, да откаже да го назначи.

3. Дали всички в „домовата книга” за служебни премиери имат качествата да бъдат такива?

Може да си отличен Омбудсман, но да нямаш качествата да управляваш държавата.

4. Голям проблем е и фактът, че Конституционният съд продължава да гледа абсолютен сеир без да се произнася по делото конституционни ли бяха промените за служебното правителство.

Казусът не може да затрудни студент от първи курс по Право не само от Софийския, а от който и да е друг университет.

Защо Конституционният съд не се произнася? Какво чака? Може би победата на Тръмп в САЩ – по-добри дни!

Защото ако Конституционния съд беше отменил текстовете, такъв проблем, за какъвто сега говорим, нямаше да съществува.

Имало ли е случай КС да решава бързо дела? Имало е много случаи. Единият случай аз бях докладчик. Делото дойде в петък и го решихме в понеделник, а председател на съда беше колосът в българската правна мисъл проф. Живко Станев. То беше по време на бомбардировките над Сърбия, когато Конституционния съд трябваше да тълкува Конституцията относно прелитане на самолетите на НАТО над България. Значи, когато става дума за НАТО може да решаваме делата бързо, а когато става дума за България – не можем!

Заключение

На въпросите, свързани с опасността България да остане без служебно правителство или да бъде със служебно правителство, за което никой не носи политическа отговорност, трябва да бъдат поставени пред правната нула Христо Иванов. Даже бих казал, той е две правни нули.

Този човек беше сложен от „Америка за България” като адвокат на платени адвокатски такси, без в живота си да е написал дори съдебно решение, нотариален акт или изпълнителен лист, за министър на правосъдието и вицепремиер в служебното правителство на Росен Плевнелиев. След това той го завеща на Бойко Борисов, на когото се наложи в „Панорама” да го изгони от поста министър на правосъдието с думите: „И без петел се съмва”. Този петел ни в клин, ни в ръкав го сложиха сега да бъде „баща” на конституционните промени в България, което е много комично и жалко.

Все пак какво може да се направи при така създалата се ситуация. Нещата са две.

Едното е Конституционният съд да се произнесе още тази седмица, още понеделник, което може да направи. Но това е малко вероятно.

Второто е президентът да събере парламентарно представените групи, да уговорят все пак някое лице от „домовата книга”, въпреки че те останаха много малко, след като омбудсманите напуснаха, и да го уговорят да стане служебен премиер, като се разберат, че все пак при назначаването на министрите по предложение на служебния премиер, думата ще има и президентът Радев. Тоест, отговорността ще бъде в известна степен споделена, министрите ще бъдат приемливи и за него и при необходимост той ще може да ги сменя.

Съмнявам се, обаче че това ще се случи, тъй като от една страна, Радев правилно е бесен, че му взеха неконституционно правомощия, а от друга страна, не мисля, че хората от ПП-ДБ, които родиха тази щуротия и имат юридически капацитет да правят промени в Конституцията само защото сега президент е Радев, могат да измислят нещо рационално, а и не мисля, че каквато е ситуацията в момента, ще се намерят добри служебни министри, по-скоро могат да се намерят авантюристи, които само искат да запишат името си за министри и да гледат да правят ала-ала, защото няма пред кого да отговарят.