Въпреки предупрежденията на БНБ за рисковете от ускореното кредитиране търговските банки продължават усилено да отпускат финансиране на домакинствата. Рекорден ръст на жилищните кредити е отчетен през първите месеци на годината. Новоотпуснатите жилищни заеми през февруари са за 746.5 млн. лв., което е 50% повече от февруари миналата година.

Потребителските заеми също са с двуцифрен растеж. През февруари домакинства са изтеглили заеми за 816.4 млн. на домакинствата, което е с 26% повече отпреди година. Този ръст също донякъде се свързва със закупуването на жилища – много често ипотеката върви и с потребителски заем за допълване на необходимата сума, за довършителни строителни работи, за ремонт и обзавеждане.

Ниските лихви са основна причина за огромното търсене на жилищни кредити. През февруари средният лихвен процент по ипотечните заеми се понижи с 0.03 пункта до 2.54%. За сравнение, рекордното дъно отчетено от БНБ, бе през септември 2022 г. – 2.47%.

Интересът на потребителите към ипотечни кредити за закупуване на жилища се поддържа и от политиката на големите банки да държат депозитите на нулеви лихви. Така хората търсят начини да инвестират спестяванията си в нещо, което им носи доходност. От своя страна, бумът в кредитирането и малкото алтернативи за инвестиране на свободните пари надуват цените на жилищата през последните години.

Ден след като публикува данните за кредитите през февруари Управителният съвет на БНБ отправи поредно предупреждение към търговските банки и реши нивото на антицикличния капиталов буфер заради потенциални рискови експозиции да остане 2% и през второто тримесечие на 2025 г. БНБ вече три пъти от 2022 г. повишава нивото на този буфер (през 2021 г. той беше 1%), като целта на мярката е да бъде засилена устойчивостта на банковата система.

„Продължителните периоди на висока кредитна активност създават предпоставки за увеличение на задлъжнелостта и акумулиране на кредитен риск в банковата система, което може да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки при неблагоприятни тенденции в икономическата среда“, се казва в позиция на БНБ.

От централната банка очакват в следващите месеци затягането на монетарните условия в еврозоната да се пренесе и върху лихвените проценти у нас, макар и само частично. Влияние за повишение на лихвите се очаква да окаже и започнатият процес на увеличение на минималните задължителни резерви, който БНБ предприе от средата на 2023 г. Въпреки това в краткосрочен план вероятността да се материализира кредитният риск остава значителна, предупреждава централната банка.

„Предвид последните данни за бум на жилищните кредити може би няма да са достатъчни препоръки и ще са нужни допълнителни мерки от БНБ. Централната банка миналата година вдигна минималните резерви, по-миналата година вдигна и антицикличните буфери, но явно ще има нужда от още мерки“, коментира икономистът Георги Ангелов.

Според него този експлозивен растеж на жилищните кредити е много притеснителен. „От отпуснатите нови жилищни кредити за 746.5 милиона лева през февруари 164 млн.лв. са рефинансиране на съществуващи кредити, т.е. нетно новите жилищни кредити са 582.5 млн. лв. Преди година през февруари нетно новите жилищни кредити бяха 340.2 млн.лв. С други думи, увеличението на годишна база е 71.2%. Забележете и драстичното ускорение за един месец – през януари растежът беше 38%, февруари вече е над 71%“, написа в профила си във Фейсбук  Георги Ангелов.

„Това е не е просто експлозивен растеж на жилищните кредити, но и продължаващо рязко ускорение на растежа. Няма никаква връзка с реалната икономика и с нормалното развитие на жилищния и строителни пазар. С две думи, балонът се надува и ако това наливане на пари на имотния пазар продължи, нещата няма да свършат добре“, коментира икономистът.