Преди 3 години Бойко Борисов и ГЕРБ изглеждаха на ръба на катастрофа. На два поредни избора – през юли и ноември 2021 г., партията не беше първа политическа сила. В края на същата година се създаде първото правителство без участието на ГЕРБ от 2014 г. насам. В обществото се беше надигнало силно желание за промяна и силите, които искаха да изтласкат ГЕРБ от политическата сцена, се радваха на растяща популярност.

Сега нещата се подредиха почти наобратно. ГЕРБ отново е първа политическа сила. Партията държи стабилно водещата позиция в парламента, като заедно с ДПС го насочва, както им е угодно. АнтиГЕРБ силите са разпилени, отслабени и повече се мразят помежду си, отколкото с герберите, които неотдавна обявяваха за свои заклети врагове.

А Борисов отбеляза поредица от успехи, които здраво укрепиха доскоро разклатеното му положение.

Първо, той успешно се прелегитимира като политик, с когото другите големи формации могат да си партнират. Да си припомним – през 2021 г. голямата задача, която си поставяше антиГЕРБ лагерът беше да поставят партиите на Бойко Борисов и Делян Пеевски в „карантина“ като „носители на корупционния вирус“ (както тогава говореше десният Христо Иванов). Е, в средата на 2023 г. ГЕРБ и ДПС внезапно се договориха за правителство и конституционни промени с ПП-ДБ – това беше раждането на прословутата сглобка и моментът, в който карантината падна.

Така Борисов и Пеевски си получиха сертификата, че са политически здрави. Как иначе да се тълкува фактът, че най-отявлените им врагове ги приеха като партньори в парламента и в правителството? От тук нататък двамата могат спокойно да претендират за участие във всяко едно управление – а когато десните им викат, че са най-голямото зло в България, спокойно да отговарят: „Е, те със злото ли живяха 9 месеца?“ (както наскоро направи Пеевски).

Второ, след тригодишно чакане ГЕРБ отново ще има правителство със свой премиер.

Става въпрос за служебния кабинет, начело на който застана Димитър Главчев. Няма спор за кого ще работи и на кого ще се отчита новият премиер, който е бивш депутат от ГЕРБ, че и председател на Народното събрание, а отскоро пратен от своите за председател на Сметната палата (ключова институция за контрол над изпълнителната власт – ако някой му се струва, че тук долавя абсурд, определено е прав). Едва ли някой се съмнява и че Борисов е човекът, с когото Главчев е направил списъка със служебните министри.

И защо се получи така? Защото ПП-ДБ подкрепиха некадърно скалъпената от герберите нова формула за служебно правителство. Според новия модел, „домовата книга“ с потенциални служебни премиери, записана в Конституцията в края на 2023 г., трябва да брои само няколко висши държавни служители, излъчени от Народното събрание. А повечето от тях се оказаха кадри на ГЕРБ или близки до партията. Борисов трябва да е наистина доволен – хем ще контролира служебния кабинет чрез премиер, хем няма да носи грам отговорност за него. Нали все повтаря – за Конституцията правих каквото ми казваше Христо Иванов!

Трето, ГЕРБ успешно блокира промените в съдебната власт. Нищо, че промените в Конституцията бяха приети. Важното е, че поправките в Закона за съдебната власт дори не са започнати, нито са задвижени процедурите за избор на новите Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, нито на следващия главен прокурор. ПП-ДБ решиха, че няма да си дават зор – сякаш очакваха, че ще управляват вечно!

Така се получи, че като шеф на държавното обвинение стабилно се държи Борислав Сарафов, когото ГЕРБ си харесва – нали по негово време прокуратурата прекрати разследванията за кюлчетата и пачките в спалнята на Борисов, за „Барселонагейт“, за твърденията на бизнесмена Васил Божков, че е изнудван от герберите. Съдебната власт продължава да се управлява от хора с отдавна изтекли мандати. И сега, с разпадането на сглобката, всички планове за съдебна реформа ще се отложат за много дълго време напред.

А дотогава току-виж самите ПП-ДБ изчезнали, а с тях и обещанията им за промяна.

Така стана и с борбата с корупцията. Стигнахме само до подножието, където чакаше да бъде окомплектована наново прясно (уж) реформираната държавна антикорупционна комисия. Тя беше сведена до тройка комисари, за които едва ли някой се съмняваше, че ще бъдат излъчени на квотен принцип от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Поне така изглеждаха нещата преди сглобката да се разглоби. Сега комисията си остава същата – само дето е насочила зъбите си към близки до десницата хора, както се видя от атаката срещу митническата агенция.

Най-удовлетворяващо за герберите обаче е, че успяха да натикат в ъгъла доскорошните си партньори от ПП-ДБ.

Десните останаха без правителство и загубиха позициите си във властта. В парламента парадоксално те се оказват в изолация – с ГЕРБ и ДПС са във фактическа война, а опозицията в лицето на „Възраждане“, БСП и ИТН ги ненавижда. Доскорошните управляващи са напълно безсилни и не могат да оказват съпротива, освен като хвърлят наляво и надясно обвинения, че са били измамени и предадени от статуквото. Сериозно? Какво друго очакваха от ГЕРБ и ДПС?

След 3 години на отстъпление Борисов е на път да вземе реванш. На политическия терен той и Пеевски успешно „сготвиха“ ПП-ДБ, които сега са отслабени и неадекватни. Сега му остава битката на изборите, където също предимствата са негови – разполага с 500-600 хиляди лоялни избиратели, а и катастрофално намалялата избирателна активност също работи в негова полза. От победния му ход, рамо до рамо с Пеевски, могат да го възпрат само негласуващите избиратели, които е крайно време да се събудят.

Людмил Илиев, Сега