„Само дано не умра, размазан между ламарини. Дано смъртта ми е лека. Въпреки, че ако умра в катастрофа, вероятно няма да усещам болка. Тогава тялото отделя твърде много адреналин, който действа като упойка и притъпява болката. Или поне така казват“.

Да, това са думи на Милен Цветков и звучат като лошо пророчество. Бяха изречени малко преди да бъде убит от поредния друсан зад волана пъпчив пубер, хвърчащ в градски условия с мощна кола и няколко вида наркотик в кръвта, пише trud.bg.

Милен си отиде на този ден преди 4 години.

Той притежаваше не само остър ум и провокативен стил, но и черно чувство за хумор, самоирония и сарказъм. Беше неспокоен тип, странен, нетипичен. Много уважаваше нас, вестникарите. Изобщо пишещите журналисти.

Може би никога не е допускал, че земният му път ще приключи точно така – между ламарини. При това навръх Великден, прибирайки се при семейството си. Препасан с колан, чинно спрял на червен светофар на бул. „Черни връх“. По това време София е пуста заради празниците. Няма трафик, в столицата е полупразна. Неделният ден изглежда спокоен. Тръгва към вкъщи, готвейки се да празнува Великден. Тогава, на празния булевард, журналистът е ударен от джипа на дрогирания Кристиан Николов. Посред бял ден окриленият от наркотици Николов кара мощното си возило с около 100 км./ч в градски условия. Не прави никакъв опит да спре. После – знаете. Още едно почернено завинаги семейство.

Впоследствие бе установено, че Николов е бил с няколко вида наркотик зад волана. Въпреки опитите си да излъже съда, че не е знаел какво приема, както и че някой му ги е сложил в чашата без да разбере, подобни кьорфишеци не минаха за достоверни  пред магистратите.

Парамедиците на свой ред бяха категорични, че Цветков не е имал шанс за спасение и оцеляване, въпреки опитите на случайни минувачи да го извадят от колата. Травмите от удара не са били съвместими с живота, а органите му са спрели да функционират веднага след бруталния удар. Журналистът и водещ издъхва минути след катастрофата, оставяйки две деца сирачета.

Върховният касационен съд (ВКС) осъди окончателно Николов миналата година през лятото. ВКС постанови присъда от 9 години затвор и 10 години лишаване от правото да шофира. Върховните съдии измениха присъдата, като признаха Николов за виновен в условията на евентуална умисъл. Едно заради наркотиците, второ – заради факта, че дори не се е опитал да спре, а продължил да натиска газта.

Разбира се, размерът на присъдата не удовлетвори близките и семейството на Милен Цветков, но адвокатът на децата му Менко Менков определи решението като прецедент в последните 3 десетилетия. Повече от 30 години в съдебната практика не е имало формулировка „евентуален умисъл“.

Близки и родители на деца, избити от дрогирани шофьори всеки ден плачат, че всяко дело от подобно естество трябва да се гледа по съкратена процедура и с категорична умисъл на водача, дръзнал да кара автомобила си под влиянието на дрога. Но никой не ги чува.

Какво се промени след смъртта на Милен Цветков?

Освен, че животът му бе оценен на 9 години затвор – нищо друго. Няма ден без пияни и надрусани зад волана. Редица „известни“ личности също оставят своя отпечатък и диря в черната статистика. Такъв е примерът, който дават на подрастващите и обществото – лъскави возила, наркотици в кръвта, бясна скорост, циничност,  арогантност, наглост. Чалга като стил на живот.

„Милен си отиде с бум. Героите не си отиват незабелязано. Дано смъртта му доведе до промяна. Той беше справедлив, с неспокоен дух. Винаги ще ни липсва“, спомня си неговият колега и приятел Даниел Петканов, с който навремето бяха тандем в „Часът на Милен“.

Всички се надяваме на промяна, но сводката на МВР сочи друго.

А днес, днес е ден за размисъл и цветя на улица „Милен Цветков“ в столичния квартал „Подуяне“.

Някои казват, че орлите умират в полет. Други – че не умират, а просто отлитат и се скриват в Безкрая. С него отлетя и нещо истинско от българската журналистика. Чувството за непримиримост, чепатост, отричане на политически коректното говорене и унизителното до срам ухажване на властимащите. Гонен, уволняван, противоречив, за някои краен и скандален.

Но никога не успяха да го укротят и вкарат в рамката на послушанието.