Васил Тончев е завършил философия с профил социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като психотерапевт. Бил е научен сътрудник в Института за изследване на младежта, а по-късно – научен секретар в Националния център за изследване на общественото мнение. Създава собствена агенция – СОВА-5, която се занимава с изучаване на общественото мнение. По-късно тя става част от световната верига „Харис“.

– Г-н Тончев, колко авангардно е решението служебният премиер да съвместява и поста служебен външен министър?

– Това е просто компромис с цел да се избегне напрежението, което се създаде и беше излишно. Много от нещата явно не бяха договорени предварително и трябваше да се излезе от ситуацията.

Ако хоризонтът на това правителство е само до провеждането на изборите, би могло нещата да се закърпят. Има съответни заместници, които да си поемат ролята. Но има вариант това правителство да издържи доста дълго, ако след изборите не може да се излъчи стабилно мнозинство. Тогава ще се усложни ситуацията, защото от външния министър ще се иска доста активна дипломатическа дейност.

– Очаквате ли още смени на министри в този служебен кабинет?

– Надявам се да няма, защото на страната <210> е нужно спокойствие. Нужно е у хората да се изгражда доверие към изборния процес, а не да се излъчват скандали.

– Може ли кабинетът да обърне критичните нагласи, че изборите няма как да бъдат честни?

– Имаме доста добра изборна администрация и се надявам политиците по-малко да <210> пречат, за да може да си свърши по-спокойно работата. А и мисля, че този вътрешен министър работеше добре на предишните избори срещу негативните явления, като купуване на гласове, и може да се разчита на това, че и сега ще си свърши работата и няма да се поддаде на натиск и влияние.

– Как обаче ще се отразят на изборите атаките срещу кабинета, арестите на шефката на митниците и на бившия главен секретар на МВР за контакти с контрабандисти?

– Цялостната картина, която се излъчва от управлението, е негативна и това прави хората доста разколебани, дори в някаква степен и гневни на това, което се върши по върховете на властта. Естествено, че това ще се отрази на резултатите от изборите. Много хора ще бъдат толкова разочаровани, че няма да се включат в изборния процес и ще се откажат от гласуване.

На тази база смятам, че и активността най-вероятно ще е по-ниска. Но все още е рано това да се каже, тъй като кампанията тепърва предстои.

– Няма ли да се оправдаят очакванията на 9 юни активността да се качи заради изборите две в едно?

– Парламентарните избори ще изтеглят по-високо гласуване на европейските, което винаги е било по-ниско. Обикновено се смята, че тази комбинация ще доведе до цялостно увеличаване на гласуването, освен ако не се случи нещо непредвидено в кампанията, което все още не можем да предвидим.

Най-вероятно активността ще падне под 2.5 млн. гласа, което е по-ниско от предишната. Някои дори смятат, че ще са около 2 млн., но не мисля, че ще  паднат толкова.

– Кой ще понесе най-сериозни щети на предстоящите избори? Къде евентуално ще прелеят гласовете на разочарованите и гневните хора, определяни на около 300 000 или дори повече?

– Трудно е да се каже колко са тези гласове, защото кампанията ще има съществено значение за окончателното им определяне. Но при всички случаи ще има отлив от парламентарно представените в момента партии към тези, които не са в НС или към по-малките партии, които са доста на брой и имат претенции да се преборят за политическо влияние.

Като най-засегнати на изборите ще са може би тези, за които има мнение, че са провалили управлението, не го продължиха и не го изведоха до по-сериозни резултати. Това, естествено, са ПП-ДБ, които практически управляваха страната през последните девет месеца.

Вероятно ще е по-ниска и подкрепата за БСП на базата на вътрешните противоречия, които имат. Там е жестока борба между групата на Корнелия Нинова и хората, които тя отстрани, последно и от градската организация на София, която е най-голямата в партията.

– Очаквате ли тези избори да пренаредят играчите в следващия парламент или конфигурацията ще се запази почти сходна?

– Не очаквам значимо пренареждане. Възможно е да влязат още една или две по-малки формации, което ще направи още по-трудно съставянето на мнозинство. Очаквам да се получи практически същата ситуация, в която стабилно парламентарно мнозинство няма да има. Т.е. ще влезем в  спирала, която води до поредица от избори с цел в някакъв момент нещата да се избистрят и да може някой да поеме управлението на страната стабилно и по-дълготрайно.

– Социологически проучвания дават дистанция между ГЕРБ и ПП-ДБ от 8-10 пункта. Как от „Промяната“ могат да стопят поне част от тази разлика?

– Това е една от загадките в развитието на ситуацията – колко голям ще е отливът на гласоподаватели от ПП-ДБ. Според мен ГЕРБ, които на миналите избори бяха на 660 000, ще успеят да се задържат някъде на кота около 600 000 гласа. Не се знае докъде „Промяната“, които бяха на 620 000, ще успеят да спрат отлива. Ако го спрат някъде на 500 000, ще е успех за тях.

– Кои от малките играчи имат най-сериозни шансове да влязат в парламента?

– Има доста амбицирани малки играчи. Много важно за тези избори е партиите да имат структури. Основно на срещите, при конкретен контакт с избирателите ще се решат нещата за тези по-малки партии. Ще има свободни гласове, които търсят представителство, въпросът е кой в кампанията ще може да се наложи. Коалицията „Солидарна България“, в която са Ваня Григорова и Мая Манолова, „Левицата!“, която обедини около себе си още няколко формации, също е с претенции да влезе в парламента. Да не забравяме „Български възход“, ВМРО излиза самостоятелно, връщайки стария си председател Каракачанов, който е доста по-успешен от триумвирата, който го беше заменил в последния мандат. Тук трябва да сложим и движение „Център“ на Васил Божков, коалицията „Граждански блок“ на бившия главен прокурор Иван Гешев. Формацията „Синя България“ на Вили Лилков и Петър Москов е с претенции да бъде защитена по нов начин дясната политика. Претендентите за парламента са много.

–  Възможен ли е възход на „Възраждане“ на тези избори?

– „Възраждане“ и ДПС са може би в най-стабилни позиции от утвърдените партии и с най-добри шансове да увеличат резултата си. Ситуацията е благоприятна за тях, а и организационно тези партии стоят твърде добре, с лидери, които имат пълен контрол. Но и двете партии имат предел, те не могат да предизвикат вълна към себе си, но могат да разширят присъствието и влиянието си. А на базата на по-ниска активност автоматично да увеличат депутатските си групи.

– Какви са най-вероятните сценарии за коалиция след изборите? Ще рискуват ли ГЕРБ да се коалират отново с ПП-ДБ, или ще предпочетат някой по-малък играч?

–  Два са вариантите, които се спрягат. Единият е нова сглобка между ГЕРБ и ПП-ДБ. Колкото и да са в остра конфронтация предизборно, да се получи сглобка-2 могат да изиграят роля и външнополитическите ни партньори. На всички е ясно, че доскорошната некоалиция беше съставена на базата на натиска на партньорите ни, че в момента е необходимо да се направи нещо такова заради ситуацията в света. А не мисля, че на тези избори ще има някаква геополитическа промяна, така че е възможно пак да се стигне до този вариант. Бойко Борисов отсега се подготвя за това – вече заяви, че могат да работят с ПП, но без изявените им и компрометирани лица.

В другия вариант, естествено, ГЕРБ и ДПС няма да направят самостоятелна коалиция – Борисов знае, че това ще му донесе много сериозни електорални загуби. Но с трети партньор би могло да се случи. Като най-възможен трети се спряга ИТН. Ако, разбира се, партията на Трифонов влезе в следващия парламент, за което има шансове.

Предпочитаната конструкция за следващо управление обаче е тази, която беше досега, сглобка-2 на базата на външнополитическите реалности.

Смятам, че промяната в глобален мащаб, спирането на войната в Украйна, идването на Тръмп на власт в САЩ, промяната  в Европейския парламент към по-силно присъствие на консервативни партии ще доведе неминуемо и до промяна в управлението в България. Просто сме функция от това, което става около нас. Това най-вероятно ще наложи и парламентарни избори още следващата година.

– А не наесен, както се чуват все повече гласове?

– Водещ за това ще е външнополитическият фактор, който ще се отрази и на развитието на събитията у нас. Но още едни избори са много вероятни – на базата на това, че не виждам как ще бъде излъчено мнозинство, което да има дълъг хоризонт, да е стабилно и с голяма перспектива.

Това дава шанс за по-дълъг живот на служебния кабинет. Но има две много важни цели – пълен Шенген и влизане в еврозоната. Това бяха приоритетите на досегашното мнозинство и ако беше ги осъществило, щеше да получи доста политически дивиденти.

Не успяха да го направят, тъй като не можаха да осъществят ротацията. Може да имат възможност да си довършат работата в следващия парламент.

„Марица“