Днес е 24 май! Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Честит празник, българи!

Днес с гордо вдигнати глави можем да кажем, че преди четири години, след дълга битка в НС, ние от ВМРО успяхме и официално върнахме славата и истинските, български корени на този празник.

Преди четири години две чуждопоклонни партии, в лицето на ДПС и БСП, направиха и невъзможното да спрат преименуването на празника от русофилско-раболепното „24 май – ден на славянската писменост и култура“, останало от времената на комунистическия строй, в исторически правилното и заслужено като конотация – „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.

Във времената на Ковид, на локдаун, на тежка икономическа обстановка и режисирани протести, мнозина ни обвиниха, че това не е тема от дневния ред на обществото. Но и това не ни спря. Няма по-обичан и безспорен български празник от 24 май. Въпреки, че и на него се опитаха да сложат мръсни ръце по най-грозния начин представителите на сглобката – ПП-ДБ-ГЕРБ.

Припомняме, че промяната, свързана с кирилицата, беше внесена от народните представители от ВМРО в 44-тото НС. Тя доведе до промяна в чл. 154, ал. 1 в Кодекса на труда, където са указани официалните празници в Република България. Това, което ние променихме, конкретно е думите „24 май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ да се заменят с „24 май Ден на българската писменост, просвета и култура“. Напълно естествена и логична историческа промяна, която е и път към задвижването на процес по признаването на ниво Европейски съюз на кирилицата като българска азбука. Днес може да се приеме, че когато стане дума за празника 24 май, българското общество разбира, че това е денят на българската писменост. Тя е идентична с кирилицата, създадена и разпространена сред другите славяни именно от България. Тя е уникална и се отличава от другите графични форми сред православните славяни.

На нея са творили стотици български автори, които са създали хиляди произведения, останали в националната и световната литературна съкровищница.

Предложението на ВМРО не е въпрос на трудово-правни отношения, макар че засяга Кодекса на труда. Въпросът е много по-важен, въпреки че става дума за смяната на една дума. Поправката е значима, защото днес не само силата на армиите и икономическата мощ определят мястото на държавите в света, а защото има друга и много значима и важна сила – духовните и нематериални ценности. Силата на духа може да бъде много по-мощно оръжие от ракетите и ядрените въоръжения. Основата на държавността на българския дух е именно българската писменост. Затова и аргументите ни са, че историческата наука отдавна е разкрила, че гениалното откритие на братята Кирил и Методий, създавайки азбука на славяните, е използвана във външната политика на император Михаил II за разгръщане на културното и политическо влияние на империята в Западните Балкани. Затова е и създадена моравската мисия на двамата братя, която завършва с провал. По-късно Наум, Климент, Горазд, Ангеларий, Сава достигат до българската земя, през 1886 година, от когато започва и българският разказ за писмеността на братята Кирил и Методий. Кирилицата, която се създава в България, и подменя глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ и Методий, представлява част от фундаменталното реформаторско движение, осъществено от Борис, Симеон Велики и цар Петър.

След обществени дебати и анализи на експерти финалното наименование на празника намери своята достойна, исторически и културно заслужена формулировка, а именно днешното название – „24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.