Унгария за пореден път блокира военна помощ, предназначена за Украйна, и с това си действие доведе до истерия местния и световен либерален елит, затвърждавайки репутацията си на руска копейка. Вероятно скоро ще станем свидетели на познатата сценка от миналото – Евросъюзът ще му извие ръцете, като спре инвестициите и парите по европроекти, и той ще клекне.

В случая, обаче, Орбан много повече, отколкото Европа, се придържа към Realpolitik  – хладен, рационален анализ, лишен от сантименти и идеологии. Обективизмът на Realpolitik звучи много простичко – когато ескалираш военни действия спрямо ядрена сила, освен план А (победа), задължително трябва да имаш и план В (поражение). А един от принципите на Realpolitik гласи, че е за предпочитане, конфликт с участието на ядрени сили да се решава не на бойното поле, а на полето за преговори.

Е, ако е голям зор, няма проблем да натиснем копчето и да разиграем наново големия взрив, потопа и динозаврите. За съжаление, никъде в българското политическо пространство не видях Realpolitik, но пък се начетох на величествени глупости. То не бяха „защита на евроатлантическия ни избор“, „борба за свобода“, „мишест президент“ и прочее лафчета.

Забавно е да гледаш как депутати, чиято геополитическа култура е с площта на стара двулевка, имат самочувствието, че стават за политици, и драпат страстно да влязат в Европарламента, където ще решават съдбата ни. Забавно е да гледаш как старателно отгледани и охранени НПО кадри, яхнали медии, фондации, политически структури, се държат като окървавени дисиденти, умиращи на барикадите, докато бранят „свободата“. Срещу (евро)депутатска заплата, разбира се.

Ако все пак решим да се опрем на Realpolitik, ще открием няколко смайващи неща:

Първо, военните действия бавно и неумолимо придобиха неочаквана насока.

Докато усърдно крадат телевизори, хладилници и чипове от перални, а оръжията им свършиха за 2 седмици, руснаците някак си я докараха дотам, че най-авторитетните западни тинк-танкове започнаха да пишат как „войната е навлязла в задънена улица и поради тези причини е необходимо да бъдат започнати преговори за прекратяване на огъня“, „санкциите са имали минимален ефект, отбранителната индустрия на Русия вече е поставена на военни релси“, „Путин изглежда политически стабилен и контролира всички лостове на властта“. А самият доскорошен главнокомандващ на военните сили на Украйна, генерал Залужни, каза от страниците на The Economist че „ситуацията на фронта е патова“, „най-вероятно няма да има дълбок и красив пробив“, и „продължителни военни действия биха били в полза на Русия“.

Второ, като стана дума за санкциите, мисля, че резултатът от тях или по-точно липсата на такъв, беше най-голямата изненада за всички. Очакваше се именно те да нанесат основния удар, като предизвикат икономическа криза и сериозно социално напрежение в Русия, и принудят Путин да се изтегли от Украйна, дори да падне от власт. Резултатите бяха далеч от очакванията, а бунтът на Вагнер беше прекрасен ЛИТМУС в това отношение – руското общество не ги подкрепи, революция не се случи. И тези “експертни” прогнози също изтекоха в канализацията.

За сметка на това, НАПЪЛНО НЕОЧАКВАНО, санкциите се върнаха като бумеранг при нас. Цените на енергията не се успокояват, големите индустриални производители напускат ЕС (много от тях в посока САЩ), Германия, двигателят на Европа, навлезе в рецесия, а ние в захлас купуваме петрол от “традиционния” му производител Индия, докато водим дълбокомислени разговори на тема “каква е молекулата” във втечнения газ, който потребяваме.

Трето, ролята на България е да бъде активен участник в санитарния кордон на Пилсудски. Ако този кордон само целеше да откъсне Европа от руските ресурси – добре. Но лошото е, че наблюдавайки постепенното сваряване на жабите и ескалирането на действията, има немалка вероятност да се превърнем във фронтово месо, по препоръка на нашите по-цивилизовани западни партньори. Нека напомня, че през април 2022 година в Истанбул, Украйна и Русия бяха пред подписване на мирен договор. Ръководителят на украинската делегация на преговорите Давид Арахамия разказа, че двете държави са били готови да се договорят Украйна да влезе в Европейския Съюз, но не и в НАТО, но подписването на договора е било осуетено от западните ни партньори.

Защо? Какви цели гони Западът в Украйна, та не е позволил подписването на мирен договор, както и не позволи на Украйна да спазва Минските споразумения? Военният експерт доцент Гергинов ги е обобщил добре:

1. Пълно военно поражение на Русия, за да бъде неутрализирана преди предстоящото противоборство с Китай;

2. Прекъсване на икономическите връзки между ЕС и Русия;

3. Проверка на усточивостта на политическата и икономическа система на Русия на функциониране в сложни условия, на способността ѝ да реагира на политическа изолация и мощен икономически натиск;

4. Информация за тактическите действия и нови оръжия на Русия, използвани на бойното поле.

Към момента САЩ са постигнали всичките си цели, и то блестящо, освен първата. А за да постигнат първата, ще им трябват войници, когато украинците свършат. Това наистина би било забележителна победа за САЩ – Русия да бъде разгромена, но не с кръвта и смъртта на западни войници, а на евтини източноевропейци. Да напомням ли знаменитата фраза на Анджей Дуда пред The Washinton Post – „Много е просто. В момента руският империализъм може да бъде спрян евтино, защото американските войници не умират“.

Дали нашите звездочели борци с руската диктатура долавят тежестта на изброените събития? Дали разбират, че въвличат Европа в икономическа  бездна? Дали са схванали изводите на Залужни и американските тинк-танкове? Дали забелязват как протича поредната мобилизация в Украйна и оплакванията на украинските фронтови офицери, че новите попълнения са крайно демотивирани и не искат да воюват? Дали имат план В, както изиксва Realpolitik? Едва ли. На тях не им плащат, за да мислят.

Един поглед към рупорите на грантовата журналистика и става ясно, че са заети да се възмущават от „руския закон в Грузия“, целящ осветляването на лицата, медиите и партиите, финансирани (или според американците – корумпирани) отвън – нещо задължително за една здрава държава. Е, никой не споменава, че същият този закон действа в САЩ от 1938 година, но здраве да е.

Вече много пъти съм писала, че войната в Украйна е само един от първите големи конфликти, сигнализиращи за дълбоката криза, в която навлиза нашата цивилизация. Старият свят, такъв какъвто го познавахме вече не съществува. Наблюдаваме само призрачната му фасада, зад която започват да се оформят контурите на нови модели, на нови геополитически структури. Негласният стратегически съюз между Русия и Китай, чиято реалност можеше да бъде доловена много преди войната, и който няма да позволи на руснаците да я загубят. Мълчаливата подкрепа на Глобалния юг за същата тази Русия.

Немислимото сближаване, под китайска егида, между Иран и Саудитска Арабия в Близкия изток. Настъплението на Русия и Китай в Африка. Засилването на БРИКС, който по-скоро ще изиграе ролята на ледоразбивач разрушавайки настоящия глобален финансово-икономически модел, без обаче да го замести, каквито са очакванията на най-оптимистичните наблюдатели. И много други синхронни процеси.

Всеки историк първокурсник е наясно с една основна историческа закономерност. Ако за нас, простосмъртните, войните предизвикват кризите, то историците знаят, че е точно обратното – кризите лежат в основата на всеки военен конфликт. И колкото по-дълбока е кризата, толкова по-тежка, разрушителна и продължителна е войната. Аз от години коментирам на моята стена дълбоката системна криза на нашето съвремие. Онази, чиято видима фаза започна с рухването на финансовите пазари през 2007-2008 година, мина през Крим и Сирия, и сега се задълбочава в Украйна. Много пъти съм писала, че тази криза няма само строго икономически измерения, а кризисните процеси засягат всички елементи на нашата цивилизация: от политиката и икономиката, през изкуството, културата и образованието.

В този смисъл войната в Украйна е поредното видимо събитие. Тя е своеобразен ключ, който отключва поредната, още по-гореща фаза на тектоничните промени, които ще доведат до пълната преконфигурация на нашия свят. И за съжаление, струва ми се, че кръвопролитието в Украйна е само началото. Струва ми се, че не просто ще станем свидетели, но на нас ни е предвидена ролята на активни участници във военните действия. Защото войната трябва да остане „евтина“.