Ако си мислехме, че до момента политическата обстановка и консенсусът, касаещ управлението на страната, са били сложни, след съвсем скоро предстоящите поредни парламентарни избори, се очертава ситуацията съвсем да се заплете. Сигурна победа за ГЕРБ, с около 10%, според някои и повече, пред втория, сочат всички предварителни социологически проучвания. И ако доскоро въпросът кой ще е втори, беше реторичен, последните седмици промениха електоралните нагласи и запратиха ПП/ДБ, които се считаха за подгласници на партията на Бойко Борисов, чак на четвърто място.

Съвсем скорошно изследване на една от агенциите, освен че дава още по-убедителна преднина на ГЕРБ, стигаща почти до 30%, поставя на второ място, с почти два пъти по-малко гласове от тях „Възраждане“ с 14,9%, следват ДПС с 13,5 на сто подкрепа и едва след това е поставена „Промяната“ с 12,9%. Но истината е, че макар съвсем доскоро те да заемаха втората позиция, във врата им отдавна дишаха партиите на Костадин Костадинов и Делян Пеевски.

Безспорно е, че ако за ДПС, и особено „Възраждане“, подобни резултати, а и вероятността да се окичат със символичното сребро в тази надпревара, е успех, не така стоят нещата с доскорошните (не)коалиционни партньори на ГЕРБ във властта – ПП/ДБ, за които и второто място, но с огромна разлика зад партията на Борисов беше крайно неудобно, да не говорим за все по-реалната опасност да изпаднат от тройката. Въпросът всъщност не е в символичната стълбица на победителите, а в това, че процентите им намаляват буквално с всеки ден, а с тях и вероятността отново да бъдат поканени в някаква своеобразна сглобка.

Намалява обаче и възможността само две партии да съставят кабинет. Вероятността „Възраждане“, без значение на кое място са и с колко депутати, да участват във властта, продължава да е все така невероятна – те не се желан партньор за никоя от партиите, които се очаква да влязат в парламента. Но и на самия Костадинов не му е това целта – да е като подпора на която и да е от трите споменати вече партии – вижданията им се различават съществено, а в ролята на опозиция „Възраждане“ постоянно увеличава броя на поддръжниците си.

ГЕРБ – ДПС е доста по-логична коалиция, а миналият парламент доказа, че по доста важни въпроси позициите на двете партии са доста сходни. Тук проблемът е по-скоро за ГЕРБ, които знаят, че с евентуално подобно управление негативите за тях ще се доста повече, а и ако вярваме на позицията на ПП/ДБ, те никога не биха подкрепили такова, включващо и ДПС.

Разбира се, какво последните обещават и уж категорично заявяват преди избори – е едно, какво в действителност правят – съвсем друго. Последните месеци доказаха, че коалицията на Промяната е способна на всякакви пируети, отстъпки и стоене на коленца, само и само да е във властта.

В такава колаборация – между ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ, проблемът ще е по-скоро в предварително минираното поле, което се отнася и за проблемите и негативите, натрупани при съвсем скорошното им съвместно управление, и за вижданията на поддръжниците на трите формации. ГЕРБ, особено тази година, понесоха не малко упреци, откровени подигравки и обиди – както от лидерите на ПП/ДБ, така и от техните поддръжници, което би означавало отново да се налага да преглъщат в името на поредното съгласие. Самите избиратели на ГЕРБ са крайно негативно настроени към подобна сглобка, в която отново вторите, третите или четвъртите, които са на двойно повече проценти зад тях, ще се опитват да диктуват правилата на играта, извивайки им ръцете.

А и все пак, да не забравяме, че ДПС винаги са предпочитали да стоят на по-заден план, макар и често от техните гласове да са зависели важните решения, както и че рискът пред ПП/ДБ окончателно да изпаднат зад борда при още една колаборация с ГЕРБ, и то без значение под какво форма, (да не говорим с ДПС) е напълно реален.

Почти сигурните шести, отново влизащи в новото Народно събрание – ИТН, биха могли да участват в коалиция, но само техните гласове не биха били достатъчни за сформиране на нов кабинет, да кажем между тях и ГЕРБ. А пък вероятно не съществува и дори теоретична възможност БСП да участва под каквато и да е форма в управлението – нито гласовете за тях ще са достатъчни, а още по-малко някоя от останалите партии в парламента ще е на сходни позиции с тях, извън в някаква степен „Възраждане“, но както двете формации няма да имат достатъчно гласове за общо управление, така и различията между тях, макар и по друга линия, също съществуват.

Като стана дума за БСП, пред тях стои далеч по-важната задача, която касае и бъдещето им, да спрат постоянното разрояване на лявото, което последно роди Солидарна България и Левицата, които чисто теоретично, ако се явяваха заедно, можеха да прескочат и бариерата за влизане в предстоящото Народно събрание.

И съвсем резонно стигаме до въпроса означава ли това, че са напълно възможни съвсем скорошни следващи поредни парламентарни избори, ако конфигурацията към момента се запази и различията между партиите, които евентуално могат да сформират кабинет, се задълбочат. А и всъщност, това няма ли да доведе до абсолютно повторение на очаквания към момента вот, да не говорим за тоталното сриване в доверието към партиите и настоящия модел на управление на страната, което е налице и към момента.

Вероятно тук има една условност, по-точно, набиращ много бързо сили бъдещ вероятен фактор, на който просто времето не му стигна, за да влезе в предстоящото Народно събрание. Процентите, които агенциите сочат, че събират от Синя България, постоянно се увеличават. И ако в началото тръгнаха от под 1%, вече в няколко социологически проучвания са около двата, а се появиха и социологии, които даже ги доближават дори и до бариерата за влизане. Това, почти сигурно, няма да се случи на тези избори, но загатва за сериозен потенциал. Вероятно само времето не им стигна за по-широкомащабна кампания – нещо, което при следващ скорошен вот, ще е съвсем различно, още повече, че все по-крещящо се усеща липсата на дясното и хората с консервативен профил, все по-малко чувстват, че са представени в парламента.

На ГЕРБ, поради различни причини, им се наложи да отстъпят център-дясното, което неминуемо се отрази и на подкрепата към тях. Каквито и опити да са правили ДБ да станат също част от този център, нито им се получи, нито вижданията на голяма част от лидерите, членовете избирателите им са такива, нито пък коалицията с ПП спомогна за това, напротив. За ПП е излишно да говорим – те са толкова десни, колкото вероятно БСП-та, даже по отношение на въпроси като Истанбулската конвенция и емигрантите, партията на Корнелия Нинова определено повече се приближава до консервативното.

И със сигурност не на тези избори, но на следващи, особено ако са предсрочни, съществува сериозна възможност в парламента да влязат, за пръв път от доста време, представители на истинска дясна формация – нещо, от което отдавна имат нужда – както избирателите, страната ни, така и в цялостност политиката у нас. А ако се осъществи евентуален бъдещ консенсус и общо явяване между Синя България и ВМРО (например), печеливши ще са най-вече България и българите – в частност.

Виктория Георгиева, Труд