Борисов показва, че е респектиран, дори стреснат от отказа на българските граждани „да им участват в цирка” и предлага нещо, което според него би било по-приемливо. И наистина, оттеглянето на заявлението, че той ще бъде премиер, по някакъв начин прави офертата по-приемлива.

От там нататък започва „логореята” на Борисов, в която каза доста неща, противоречащи си едно на друго. Правителство експертно, ама политическо, важните постове за хора на ГЕРБ, ама явно финансите не са важни, изпращане покани до всички, макар тези дето най му се иска да ги покани вече да казаха, че няма да му участват, изпращане на онзи същия провален при ротацията преговорен дамски екип, който може да е готин но решително няма правомощия за истински преговори и…. провеждане на лидерска среща едва когато споразумението е постигнато, т.е. за тържествената част с подписите. Нещо като лентичка.

ДПС е подуто от гордост, макар да не го демонстрира открито, от постигнатия успех за себе си, но добре си дава сметка, че той може да бъде гледан сам в общия контекст. Пеевски отправи своя призив за събиране на евроатлантическите сили, нещо което води до допълнително отблъскване на избирателя, щото то нали точно такова правителство имахме досега. И въобще евроатлантическата лексика на Пеевски е малко too much, а на фона на патриотарската лексика , която се размотава наоколо, е направо антирекрама. И въобще, разказът за евроатлантическата България е много лошо разказан, както от политиците, така и от политолозите.

А „новият Пеевски”, който изграждаше вече близо година образ малко по тръмпистки модел, сякаш твърде бързо възприе именно онази лексика, която води до отблъскване на хората.

Вярно е, че неговите хора няма много да се отблъснат, щото за 80% от тях българският език не е майчин, но надали новият Пеевски иска да заприлича на масата политици. Сигурно не иска, но с евроатлантическата си лексика точно това прави. ПП са си взели бележка. Разбрали са, че народът ги е пратил в опозиция и….. първо ще ни казват това, което после ще правят.

Ха ха ха, основният проблем бил комуникационен!

Ами не е. Основният проблем е политически, на политическите решения и антидемократичния път , по който те са вземани. Комуникацията не може да обясни необяснимото. Ако искат нещо ново, нека включат граждански борд при вземането на решенията . Защото те сега се вземат от 3ма или 4-ма и се съобщават пост фактум дори на онова нещо, наречено „органи” на партията. Като цяло ПП се държи като еднолично търговско дружество, при което решенията се вземат еднолично и се „свеждат” за изпълнение. Ама народът не иска да ги изпълнява.

И тук се включва вече ДБ, което мълчаливо приемаше доста спорните, за да не кажа безумни , решения на ПП, но сега е склонно да се разсърди на народа си. И това не е ново. Костов го направи. Резултатът е всеизвестен. Има някаква надежда в думите на Радан Кънев, но все ми се струва, че партийната номенклатура ще си приеме за чиста монета думите на микрогенерала за запазеното политическо влияние и ще остави този стожер на дясното мислене в страната да оттече в канала, заедно със своите безкритични присъдружни партньори.

Възраждане е уязвено, до степен че не се побира в кожата си. Ама как така на техния терен – терена на безумието, проруските лозунги, , „антивоенната” риторика и т.н., ама как така ще тича друг състезател. И не само ще тича, ами ще отнеме чиста плът от тях. Тази болка ще трае дълго и ще се задълбочава, щото нови и нови сили ще напират в тази популистко-проруска-патриотаско безпочвена територия и ще боли на следващите избори. Ще боли още повече.

Катастрофата на БСП е безспорна. Корнелия Нинова я призна и сякаш този път наистина иска да понесе отговорност за нея. Но това не е катастрофа на Корнелия, а катастрофа на модела да пренесеш социалистическа с елементи на комунистическа партия в 21-ви век.

Няма да стане. Усилията са безмислени, а шансът тази партия да се социалдемократизира е нулев. Т.е. ще оттече в канала. Сега обаче й се отдава възможност отново да се докосне до властта. А нейното ръководство знае как да материализира резултатите от това.

ИТН е обратно в играта. Прибира си част от разпиления при предните години вот.

Но дилемата – изчегъртване или съюзяване е толкова силна, че вероятно и те самите /всъщност кои са те/ не знаят отговора. Там дилемата е – влизаме във властта и доказваме качество… или отиваме на нови избори и се молим на Бога. Те качество имат, само потенциалния финансов министър Николай Василев е доказателство за това. Но имат ли политическа повратливост и словесна възможност да я „продадат” на българския народ, това не знам.

Това Величие е наистина величаво. То е отговорът на българските граждани на сглобките и техния провал. Изпращаме смешници в парламента, вие му мислете нататък – това е съобщението от електората. А приказките на този човек с неизвестен чин, че щял да се срещне само с лидера на ГЕРБ е много готин и напълно път опит да се превърна във фактор, чрез съизмерване с големите.

И накрая, все някак Борисов ще го направи. Малко по или малко по-малко убедително.

Не заради образа на идващия президент. Не! Защото със самия акт на слизането си от президентството / с изтичане на мандата си или предсрочно/ Радев ще загуби огромна част от ореола си. Защото неговият ореол е голям, именно защото е неполитически. Като се превърне в един от тях, той ще се съизмерва с тях.

И накрая, потвърждавам увереността си, че ако все пак се отиде на бързи избори, то ще се яви и партията на „плоската земя” или партията на големото спагетено чудовище ,както и друг набор от прекрасни алтернативи. Ако не друго, поне едно е сигурно. Българският народ има голямо и добро чувство за хумор.