Подводна разломна линия по Западното крайбрежие на САЩ може да предизвика мегаземетресение, което да се окаже най-опустошителното в историята на страната.

Ново проучване, направено с техника за подводно картографиране, показва зоната на субдукция (процес, при който една тектонска плоча се подпъхва под друга, бел. ред.) на Каскадия – линия на разлом от 900 километра, простираща се от Южна Канада до Северна Калифорния – в невиждани досега подробности.

Проучването сочи, че разломът се разделя на четири сегмента, вместо да бъде една непрекъсната ивица като повечето разломни линии.

Откритието сочи, че тектоничните плочи могат да се плъзгат една под друга, създавайки по-голям натиск и по-силни земетресения. Изследователите заключиха, че зоната на субдукция на Каскадия има потенциала да предизвика земетресение с магнитуд над 9 по скалата на Рихтер.

Ако това се случи, Източното крайбрежие на САЩ може да бъде залято от цунами, достигащо 30 метра височина или повече и да убие над 10 000 души само във Вашингтон.

Плановете за извънредни ситуации при бедствия в двата щата предупреждават, че след толкова силно земетресение те могат да се сблъскат с вълна от дълготрайни смъртни случаи, дължащи се на болести от излагане на мъртви тела, животински трупове, замърсена вода и опасни разливи от търговски, промишлени и битови източници.

Каскадия предизвиква земетресение приблизително на всеки 500 години, като последното се е случило през 1700 г.

„Повтарящият се интервал за тази зона на субдукция за големи събития е от порядъка на 500 години. Трудно е да се знае точно кога ще се случи, но със сигурност, ако сравните това с други зони на субдукция, е доста късно“, предупреди пред Daily Mail учен, който е участвал активно в проучването.

„Каскадия изглежда способна да генерира магнитуд девет или малко по-малък или малко по-голям“, смята Сюзън Карбот, водещ автор на изследването и морски геофизик.

Тя обясни, че това е първата ясна картина на зоната Каскадия, добавяйки, че всички модели за реагиране при извънредни ситуации се основават на „стари, нискокачествени данни от 80-те години на миналия век“.