Една от известните у нас търговски вериги тихомълком въведе нова такса „найлон“. В магазините на „Т маркет“ вече събират по 5 стотинки за най-тънките пликчета, в които слагаме насипните стоки – плодове, зеленчуци, ядки и др., пише „Сега“.

Клиентите по никакъв начин не са уведомени за нововъведението. Само ако човек се загледа в касовата бележка, ще открие, че под картофите или под прасковите се мъдрят някакви 0.05 лв. –  в някои от магазините от веригата на касовия бон се изписва само „найлонов плик“, в други има повече конкретика – стотинките са за „HDPE плик 21х12х42 см“.

Съкращението HDPE се отнася за полиетиленовите пликове, които се използват за опаковане на насипни стоки и разфасовки.

Касиерки в „Т маркет“ обясниха, че таксите са от „десетина дни“ и са въведени заради „европейската директива“.

5 стотинки е дребна сума, но знаем, че „капка по капка – вир, левче по левче – язовир.“ Човек влиза в магазина, купува си 10 насипни стоки – краставици, кайсии, череши, лимони, банани, жълт лук, чесън, картофи, моркови, тиквички. На касата му маркират 10 найлончета по 5 стотинки и сметката се качва с 50 стотинки.

Очакваме Комисията за защита на потребителите да направи проверка, а Министерството на околната среда да хвърли малко повече светлина върху нововъведената такса. Впрочем другите хипермаркети не взимат стотинки за най-тънките опаковки – поне засега.

Системата за таксуване на полиетиленовите опаковки, целяща да намали този тип отпадъци като напаст за околната среда и да накара хората да използват торбички и кутии за многократна употреба, отдавна е позната у нас. Това е политика на ЕС и на целия цивилизован свят за ограничаване на полиетиленовия боклук. Още през миналото десетилетие у нас  бе въведено плащане за пликовете с дръжки тип „потник“. Сравнително отскоро магазините бяха задължени да събират „продуктова такса“ и когато клиентът купува стока в пластмасова кутийка – например маслини, или пък пазарува храна от топлата витрина. Във всеки хипермаркет има предупредителни надписи, че тези опаковки се таксуват.

Ползите от т. нар. продуктови такси обаче не са особено видими – полиетиленовите отпадъци пак са навсякъде.

Смисълът на такса „найлон“ е да култивира у клиентите по-екологично поведение. Но на практика клиентът е вкаран в параграф 22 – изобщо не иска да плаща за пластмасова опаковка, но и не може да си вземе от топлата витрина качамак или ориз с гъби например в собствена кутия за многократна употреба – Агенцията по храните не разрешава по хигиенни съображения. Така – щем не щем, купуваме еднократните пласмасови кутии и продължаваме да трупаме вредни отпадъци. Очевидно нещо трябва да се промени.

1000 години са необходими, за да се разгради една найлонова торбичка, посочва сайтът e-zdrave.  Ето още стряскащи числа за полиетиленовата напаст:  1 трилион  е броят на найлоновите торбички, произвеждани в цял свят за една година. През 3017 г. ще се разградят найлоновите торбички, произведени днес. 3,5 милиона тона е нетното тегло на изхвърлените найлонови торбички за година.

100 000  морски животни умират всяка година вследствие на замърсяването с найлонови торбички. 30 000 броя пластмасови и найлонови отпадъци се откриват на всеки квадратен километър в океана.