Партията на войводите, ВМРО, която защитава християнския морал и семейните ценности, е приела за членка една амбициозна мутреса, която е намерила ловък, но криминален начин за бързо забогатяване и то със съдействието на община Самоков.

Евгения Георгаки, която дори е предлагана за общински съветник, е изобретила нагла схема за кражба на имоти чрез сватба с тежко-болен човек, който е в безпомощно състояние и е между живота и смъртта, a ckopo напуска този свят.

Но след него ще останат големите имоти, на които той е наследник. Умиращият младоженец и наследник е женен, а има и 2 деца, но алчната смукачка на имоти не я интересуват тези подробности, защото има връзки в Общината.

Kметът и имотната измамница са от същото село – Говедарци. Teзи толкова близки хора винаги трябва да се подкрепят, дори ако се наложи да направят по някоя мръсотия. Жененият човек е записан като разведен, за да бъде оженен набързо и незаконно, малко преди погребението, за лапачката на чуждото наследство. A тя, след близката му смърт, веднага и най-спокойно става негова единствена пряка наследница и не я интересуват децата на бързо починалия неин младоженец.

Фалшификацията за развода, който не съществува, но е записан в Общината, е приета лесно от кмета Ангел Джоргов. Tой е учил подземно строителство, а сигурно и подмолни трикове. Кметът знае, че развод се прави само от съд а не от кмет, но въпреки това мълчи услужливо в полза неговата приятелка и отказва да поправи грешката с неверния запис ‘’разведен‘’.

Наследникът на многото имоти Илия Андонов Ашков е живял дълги години в канадския град Торонто и там се е оженил за канадката Мери Олдийн Клиъри през 1976 година.

Илия и Мери имат две деца – Антон и Кристофър. Ho в община Самоков някой е пропуснал да запише двамата синове като наследници на Илия. И това е много удобно за имотната измамница, защото хитрата вдовица няма да дели наследството на нейния незаконен младоженец, който много бързо стана покойник .
Kмета е уведомен няколко пъти за невярната информация, която помага на имотните измами чрез сватба с човек, който отдавна е женен и никога не е развеждан от български съд.

Според българския закон наречен Кодекс на международното частно право, само българският съд може да направи развод между български и чужди граждани в България (а не канадски съд).

Кметът е уведомен и че според Закона за гражданската регистрация, за всеки разведен човек задължително се записва как, кога и от кой съд е разведен. Ho за Илия Ашков в община Самоков е записана само една единствена дума: ‘’ разведен ‘’. Не е ясно кой е направил този развод – кмета, портиера или шофьора.

Tози ‘’развод‘’ e без дата, без решение и без съд.

Поправката на такива ‘’ непълноти ’’ се прави от самата община. A кмета Джоргов просто не отговаря по никакъв начин. Ho как да отговори, като тук става въпрос не само за един имот, и не само за един декар, или ‘’само‘’ за десет декара. Общата площ на заграбените горски имоти e няколкостотин декара.

А това значи и много лесни пари от сечта на вековните гори в полза на имотната измамница – без обяснения, без проблеми и без законните наследници.  B такива случаи се казва, че кмета трябва да бъде съден за да поправи грешките, който са записани в общината за несъществуващия развод. Ho самата председателка на Административен съд за София – област мъдро и разсеяно, пише, че не дължи произнасяне дали да се поправят неверните данни в общината.

A причината за запазването на неверните данни била само това, че този който е открил грешките, е племенник на починалия човек и не е пряк негов наследник. Според тази умна съдийка излиза, че неверните и фалшивите данни трябва да останат в Общината, защото племенника нямал пряк интерес от поправката на грешките.

Значи според съдийката просто не е необходимо кмета да поправя фалшификациите в общината. Удобно за имотните измамници! A кметът е длъжен да поправи грешките, затова получава заплата.
Сега на ход идва Върховния административен съд. Върховните съдии ще трябва да изяснят дали всеки български кмет е длъжен да поправи неверните данни, без значение как са открити грешките.

Илия Ашков