Какво ще се случи в България в близките седмици, не знаят дори основните политически играчи. Румен Радев започна консултациите преди връчването на мандатите, а колелото на преговорите се завъртя. През това време ще текат задкулисни срещи, ще се търси подкрепа на депутати от различни формации, ще се мери политическо его.

Шансовете да бъде съставен кабинет вече не са толкова големи, както изглеждаха преди вота. Въпреки че първоначално ИТН бяха склонни да участват в правителство с първия мандат и дори били уговорили петима свои министри, сред които на енергетиката, регионалното развитие и културата, Трифонов неочаквано обърна курса и обяви, че партията му няма да подкрепи правителство нито с първия, нито с втория в списъка. Ще чака мандатът да бъде връчен на ИТН, а те били готови с експертен кабинет.

Бойко Борисов отиде лично в президентството миналия понеделник на консултациите и заяви, че ГЕРБ поема риска да сформира правителство на малцинството, за да понесе партията отговорността на победител. Той трудно прикриваше раздразнението си, че формации, класирали се с 11% след неговата, се опитват да менажират политическата ситуация. На последвалите консултации Йордан Цонев декларира от името на ДПС, че разчитат Радев да е точният медиатор в сложната ситуация. Партията на Доган заяви, че би подкрепила ГЕРБ.

Така оформящото се малцинство, дори засилено от гласове на отделни други депутати, ще бъде изключително крехко и не може да гарантира дълъг живот на кабинета. А това разчиства пътя за нови предсрочни избори. Вероятността кабинет да бъде сформиран с третия мандат на ИТН също е твърде несигурна, защото е ясно, че няма да получи подкрепата на ГЕРБ, а и много от другите формации са под въпрос.

Ако се стигне до такъв развой, Радев ще трябва да назначи служебно правителство, а изборът за премиер е силно ограничен след приетите конституционни промени. Времето, когато ще управлява служебното правителство, ще даде възможност на президента да подготви своя евентуален проект за предстоящи избори. От години държавният глава следва линия на поведение, която допада на част от избирателите – Радев не е отстъпвал от позицията си анти-ГЕРБ и ДПС, както и от убеждението, че военната помощ за Украйна само удължава войната. В същото време обаче в публичните си изяви той защитава пронатовски позиции, с което не къса връзката с евроатлантизма.

Във всички случаи той има потенциал да привлече голяма част от разочарованите един милион избиратели, които през последните години въобще не гласуват, левите симпатизанти и голяма част от националистите. Социолозите прогнозират, че ако оглави проект, има възможност да постигне впечатляващ резултат заради позиционирането си като контрапункт на системните партии.

Дори на следващите избори на терен да излязат и други формации тип „Величие“, шансовете им да прескочат бариерата, когато в битката е Радев, значително намаляват. Вероятността президентът да се включи в голямата политика вероятно ще мобилизира партиите в сегашния парламент, които все пак може би ще стигнат до някакво съгласие.