Пак за задържането на Нико Тупарев- обвинението е за това, че в качеството си на съдружник е „присвоил чужди пари… поверени му да ги пази и управлява“, като е „наредил“ суми, разпределени му от дружеството за изплащане на печалба/ дивидент. Сумите са минали по банков път, с платен данък, обявени са като разпределен дивидент в ГФО и в данъчните декларации на дружеството и на самия Нико.

Като се вземе предвид, че прокурорът, привлякъл към обвинение и наложил мярката, е героят от „Осемте джуджета“ Димитър Франтишек Петров, никак не съм учудена, че очевидно не е извършил елементарна проверка поне в Търговския регистър, от която би могъл да установи, че управител по това време е бил другият съдружник, както и че единствен управителят е разполагал с представителни пълномощия да извършва банкови нареждания, т.е. Нико няма как да си е наредил сумата.

Нещо повече, управителят и вече бивш съдружник на Нико е представил в Търговския регистър документи със съмнително съдържание и автентичност, които се оспорват в съда и е сезирана прокуратурата, въз основа на които е станал уж едноличен собственик на капитала, а за да замаже положението после е опитал да направи съдружник съпругата си чрез нейно дружество.

Същият този управител и бивш съдружник се оказва и сигналоподателят в случая.

Не знам как медиите разпространиха новината за ареста му преди още самият Нико да я е научил, дори преди да се е явил в сградата при Франтишек. Явно правото му да даде обяснения и доказателства, които евентуално да се вземат предвид, е било абсолютна формалност. Решението за задържането му е било вече взето вероятно по идентичен начин с този, за който разказваше Любена Петрова /Павлова след развода с Пепи Еврото/- обвинителните актове са се пишели в „Осемте джуджета“ и след отнасянето им в прокуратурата направо са били подписвани от съответния прокурор и изпълнявани. Та!

Не можеш да вкараш човек в ареста заради подобна аматьорска писанка, освен ако целта не е друга.

Като се вземе предвид, че в момента практически цялата държава е мобилизирана по случая чрез институциите си- прокуратура, КЗК, НАП, РЗИ, медии, то усещането за държавност добива много различни характеристики. И понеже несъгласните са обект на зрелищна чистка, цял един държавен апарат работи не в интерес на онези, за които е създаден /сиреч за всички нас/, а за онези, които го ползват.

Както беше казано, жабата е сварена и джуджетата са все по-корпулентни.