Когато неотдавна почетният председател на ДПС г-н Ахмед Доган вкара в управлението на партията г-н Делян Пеевски, описвайки го като „феномен“, причините останаха неясни не само за широката общественост, но и за повечето наблюдатели на процесите в тази партия.

Сам по себе си този ход изглеждаше ирационален, защото санкционираният от САЩ и Великобритания заради корупция и други грехове г-н Пеевски може по-скоро да се възползва от цялостния потенциал на ДПС, като образ и материални и човешки ресурси, отколкото да допринася за него. Казано по-просто изглеждаше, че г-н Доган е изтъргувал най-ценния си актив, властта си в партията, а оттам и в държавата срещу нещо с необяснимо висока цена.

Толкова висока, че след окончателното „разплащане“, ако то поднесе изненади, би могла да създаде риск за досегашния му начин на живот.

Дали за г-н Доган, комуто изглежда нищо човешко не му е липсвало, своеобразната „продажба“ на ДПС е била за пари или други материални облаги засега не е ясно. Ако е така, то неговото личностно сгромолясване от досегашните висоти на българската политика би било оглушително. Ако ли е било резултат от невярна преценка, то неговият образ на безпогрешен лидер и визионер на една от утвърдените партии в Българияn рязко ще помръкне.

Във всички случаи, тази „продажба“ изглежда е в процес на финализиране, като се имат предвид скоротечните чистки от ръководни позиции в ДПС и утвърждаването на г-н Пеевски като новия „султан“. Много скоро ще разберем дали сделката ще бъде спряна или ще стана факт и какъв ще бъде крайният резултат.

Какво продава г-н Доган? От гледна точка на българската политика той продава една добре организирана машина за производство на власт, основана на гарантирана електорална подкрепа от около 300-350 хиляди гласа. Монополът върху тези гласове засега е без конкуренция и е осигурен от силовото феодализиране на районите, където български граждани са държани в подчинение на базата на заплаха с „етническата карта“, или с обикновена материална принуда и зависимости. Начинът на функциониране на тази властова машина превъзхожда, в българските условия, всички досегашни модели на партийно строителство, независимо дали са основани на силно лично лидерство, национализъм или либерално-демократични принципи.

За разлика от всички останали политически субекти, през целия период след демократичните промени тази властова машина е осигурявала на г-н Доган и неговите съдружници постоянно място на масата на взимането на важните решения за развитието на страната и разпределението на материалните ѝ ресурси. Апропо, не случайно вече дълги години една от десните ръце на председателите на ДПС неизменно ръководи финансовата комисия на парламента…

ДПС носи не само активи, но и пасиви. Основният пасив е утвърдената представа, че тази машина за власт е основен източник на структурната корупция в България, която прояжда материалните, обществените и политическите устои на държавата.

Изглежда, че г-н Д. Пеевски прави рискова покупка. На първо място, както посочват редица наблюдатели, неговото лидерство като етнически българин влиза в противоречие с досегашното целенасочено обособяване на ДПС на етническа основа. Още повече, водейки за ръка в ръководството на партията и други етнически българи, известни с експертизата си по управление на финанси и различни деликатни проекти. Предстои да се види каква би била реакцията на имунната система на досегашното ДПС, дали то
ще приеме или отхвърли обявеното „отваряне на ДПС към други етноси“, както и овладяването на ДПС от „чужд“ властови кръг.

На второ място, г-н Пеевски носи със себе си не просто юридически обоснованите санкции на САЩ и Великобритания, но и десетки обвинения, съмнения и въпроси около бързото си забогатяване и влияние във властовите структури на държавата, за което все още няма обществено приемливи обяснения. Тези обвинения и съмнения, преди да бъдат отхвърлени от независими съд и прокуратура само ще засилват пасивите на ДПС като пристанище, или трамплин за корумпирани. Това ще девалвира цената на
ДПС в страната и, доколкото я има- и на международната сцена, докато в един момент властовите ѝ възможности паднат под критичния праг.

Можем само да предполагаме с какви мотиви г-н Пеевски „купува“ ДПС. Дали това е опит за налагане със сила на международните партньори на своята „незаменимост“ при определяне на мястото на България в настоящия момент на преформатиране на геополитическите и регионалните баланси? В този смисъл дали на ДПС не се гледа именно като на стока, срещу „евроатлантическия“ етикет на която да се търси индулгенция за сваляне на санкциите на САЩ и Великобритания? Като се има предвид традиционния интерес на Турция да търси през ДПС реализация на специфични нейни интереси, дали не се мисли за допускане на по-голямо влияние в партията срещу „изчистването“ на лични проблеми на г-н Пеевски с този наш голям съсед?

Може би сред мотивите са и една силна лична амбиция за самоутвърждаване, както и стремеж към повече власт, пари и разчистване на сметки. Или мотивите са някаква комбинация от всички тези фактори.

Има едно екзотично предположение, че не е изключено да ставаме свидетели на някакво невероятно прераждане на г-н Пеевски в „герой на новото време“, който ще оглави борбата с недъзите на пост-комунистическото развитие на България. Лидери на демократичната коалиция, участвали в задълбочените разговори с г-н Пеевски преди свалянето на правителството на „сглобката“ твърдят, че той бил имал интерес България да стане нормална правова държава, в която „цената на неговите активи да се повиши“. Ние не знаем, дали те са попитали г-н Пеевски за произхода на въпросните активи, които той би искал да легитимира и да направи още по-ценни при една реформирана съдебна система. Не знаем също така защо те са допускали такава възможност, като даже са приравнявали неговия случай към пиратския период в генезиса на някои уважавани днес милиардерски фамилии в САЩ.

Засега само изглежда, че техните преценки не са отговаряли на действителността защото „сглобката“ се разпадна, тече процес на пълно“изчегъртване“ на кадрите на демократичната общност от всякакви властови позиции, съдебната реформа е на път да се превърне в своята противоположност, а ДПС се превърна в стока за продан.

По всичко изглежда, че непосредственото бъдеще на страната не зависи от отслабващите възможности на Б. Борисов. Тревожна е и неспособността на лидерите на ПП-ДБ да преосмислят защо не оправдаха доверието и надеждите на огромното мнозинство български граждани за промяна. Поради това, превръщането на ДПС в партия за продан и резултатите от възможните сделки ще определя в значителна степен посоката на развитие на България.  От нас, гражданите, зависи дали ще приемем.

Бойко Ноев, Медиапул