Помните ли легендата за Лаокоон, който предупредил троянците за коварния подарък, оставен пред портите им? Убеждавал ги, че това е капан, хитрост, измама, коварство…Не му повярвали. По-нататък историята е известна. Умира и Лаокоон, и синовете му, а троянците сами вкарват предателя в дома си.

Когато основателите на Движението за права и свободи започнаха един по един да бъдат отстранявани, а след тях си заминаваха и инакомислещи хора от всички партийни структури – и на общинско, и на областно ниво, повечето наблюдатели казваха – това е вътрешнопартиен проблем.

Ореол на талантлив стратег

ДПС се възприемаше като неизменният балансьор на българската политическа сцена, а Ахмед Доган дефилираше в публичността с ореола на политически стратег, на талантлив лидер, на визионер. А талантлив лидер той никога не е бил, казва Гюнер Тахир.

Много преди да бъде създадена тази партия младият тогава студент по философия Доган е оплетен от талантливите стратези на Държавна сигурност,  изпълняващи стратегическо поръчение на другата талантлива “братска държавна сигурност”. Тиктакал е механизмът на тяхната подривност под носа ни, пред очите ни, в дома ни. Движението за права и свободи е вероятно един от най-успешните проекти на КГБ.

По времето на Горбачов, когато Перестройката набъбва с очакването за промяна, именно нарушаването на човешките права е емоцията, която обединява протестната енергия на хората. И там, където те са най-брутално нарушени, се появява Движението за права и свободи. Политическата наивност на интелектуалците не можеше да допусне, че зад една мобилизираща платформа на хуманисти, демократи, идеалисти, стоят инженерите на статуквото.

Ахмед Доган сега е на път да бъде екзекутиран от своето протеже. Какво всъщност се случва в ДПС? Задавам този въпрос на Гюнер Тахир, който е заемал всички възможни постове в партията – от местен председател до заместник-председател на Централния съвет и говорител на Движението.

Помните ли, че веднъж Доган каза, че е възможно тази партия да си е изживяла времето. И че ако е така – ще стане като всички останали партии. Дали тази откровеност на Доган не е резултат на моментни угризения, дали понякога не го измъчва съвестта? Не знам“, казва Тахир и добавя: През годините Доган не беше в пряка комуникация с хората.

Появяваше се от време на време, развяваха го като знаме, като символ. И когато поради различни – финансови или здравословни проблеми – той вече не е фигурата, която беше, за “кукловодите” той става излишен. И му дърпат черджето под краката.

А кои са кукловодите?

Проектът “ДПС” започна щедро финансиран от кръгове около ДС, от техни обръчи от фирми, от персони, чието богатство идва от все същия извор. Ще спомена само някои от тях: Илия Павлов, неговият наследник Николай Вълканов, Румен Гайтански – Вълка и редица други… Те финансират, но и те определят политиката на тази партия. Същият кръг се постара Делян Пеевски да бъде внедрен в ДПС. И по същия начин както досега, същият кръг диктува какво да се случва.

Аз не съм изненадан от това, което се случва. То можеше да се очаква. Изненадан съм, че няма реакция на хората. Че чувството им за принадлежност е притъпено, че приемат безропотно решения, които не се знае кой ги е взел. Защото това, което се случва, не е в резултат на решения, взети на заседания на Централното ръководство или на парламентарната група, а са еднолични решения на Делян Пеевски. Партията е докарана в положение на будна кома. Хората станаха индиферентни. Това се случва. Това означава, че това е клиентелистка, конформистка партия. И това беше целта на лидерите.

Искате да кажете, че всички сетива на хората са притъпени?

Ще ви дам пример от Пловдив – човекът е от Столипиново, който от 30 и няколко години е в ДПС. И когато го питам защо няма реакция на чистката в партията, той отговаря: “Ами г-н Тахир, вие сте прав, но знаете ли, преди години идваха хора от централата, правеха масрафи, вземаха си шапките и заминаваха. Ние се чудехме как да покрием сметките. А сега идва Пеевски и не само си плаща, но и оставя пари за напред…”.

Зависимостите на Доган станаха зависимости на партията: През 2001 година преди да направят правителство с царя, Доган имаше 700 хиляди долара задължения към Илия Павлов. Нямаше как да ги върне. Затова даде възможност на Илия Павлов да вкарва свои хора в изпълнителната власт от квотата на ДПС. Така, уж от младежкото НДСВ, започна пътят на Делян Пеевски. По-нататък е известно как продължи…

Какви са прогнозите Ви за политическия менует между ГЕРБ и ДПС?

Имам една въпросителна – дали наистина кабинетът в сряда ще мине. Бойко бърза. Неслучайно веднага беше връчен изпълнен мандат. Ако този кабинет имаше шанс да мине, то тогава едва ли Пеевски би си позволил да чисти хора от парламентарната група в последния момент.

Второто допускане е, че са се наговорили за по-нисък кворум, за да мине кабинета. Неслучайно Борисов каза, че хоризонтът на кабинета е до следващата пролет – за да се изпълнят 3-4 задачи.

А ако не мине кабинетът и есента има избори, какво ще се случи в ДПС?

В ДПС ще има още по-голяма чистка. Доста от сегашните депутати няма да са кандидати на избираеми места. Това – със сигурност. Очаквам, ако има избори, Чакъров дори да не бъде депутат. Той и сега не играе никаква роля. Няма как да си съпредседател на партията и да не си съпредседател на парламентарната група. А той дори не е заместник- председател и говорител. Той е никой. Пеевски му показва в прав текст къде му е мястото. И за депутатите той не е фактор. Пеевски ще се саморазправи с него.

Доган ще допусне ли това, според Вас?

Доган се опита да замаскира издигането на Пеевски, който не беше добре приет в редица райони, поставяйки Чакъров за съпредседател на партията, но проверката на времето показа, че това не работи. Конфликтът е заложен. Там няма двувластие.

Как коментирате мълчанието на Доган?

Очакваше се декларация от Доган, но такава няма. А ако още ден-два няма, значи трябва да приемем, че е принуден да си мълчи. Което е достатъчно, за да блокира каквато и да е друга реакция.

Дойче веле