Славяноезичният народ в днешна Северна Македония говори български диалект. Македонският „език“ произлиза пряко от старославянския (старобългарски), на който Кирил и Методий превеждат Светата Библия. Сърбите измислят друго име за местните българи, след като завладяват територията – „македонци“. Това се казва в статия на гръцкия вестник „Прото Тема“, предаде БГНЕС.

Публикацията е озаглавена „Историята на скопския език и защо той не трябва да се нарича македонски“. В подзаглавието се задава въпроса – „Как трябва да се нарича езикът на скопския народ?“След Балканските войни (1912-1913) областта (днешна Северна Македония) попада под контрола на Сърбия, която първо я присъединява като провинция (Вардарска бановина), а по-късно (1944) като Социалистическа република Македония в състава на Федеративна република Югославия.

Какво е „македонският“ език?

Езикът, който се говори от мнозинството население на Северна Македония, е просто езиков диалект, тясно свързан с българския и сръбския език. Според принципите на лингвистиката той не може да се нарече самостоятелен.

Колкото по-близо сте до границата с България, толкова повече сръбските белези намаляват, а българските се увеличават и обратното. Сръбските лингвисти придават повече тежест на общите черти на „македонския“ със сръбския, а българските на общите с българския, като първите твърдят, че този диалект е продължение на сръбския, а вторите на българския.

Общите характеристики на диалекта на държавата обаче са по-близки с българския, отколкото със сръбския. Македонският език произлиза пряко от старославянския (старобългарски), говорен през 9-ти и 10-ти век в днешна Северна Македония, на който Кирил и Методий превеждат Светата Библия. Общите думи със сръбския идват късно и навлизат особено след завоеванията на сръбския крал Стефан Душан.

Как трябва да се нарича езикът на Скопие?

Славяните в днешна Северна Македония са се наричали българи. А. Вайлан в книгата си „Le probleme du Slave Macedonien” (Проблемът на македонските славяни – бел. ред.) (1938) пише: „Bulgare est justement le nom ethnique des Slaves macedoniens” („Българи е точното етническо име на македонските славяни”). През 1861 г. братя Миладинови публикуват народни песни в сборник, озаглавен „Български народни песни“.

Гърците също са смятали тамошното население за българско, както е видно от „Македонски речник“ от XVI в., издаден през 1958 г. от Ч. Джанели и А. Ваян.

Но как сърбите са могли да държат на своя територия един народ, наречен българи? Измислят друго име – „македонци“, което е използвано за първи път в началото на XX в. от руските панслависти.

Говорът на славяноезичния народ в РСМ е нищо повече от диалект на българския език (с някои гръцки думи и прилики със сръбския език).

Изглежда, че новото държавно ръководство на Скопие е решило да практикува политика на фанатизъм и нетолерантност. Сигурно е, че ако то продължи с тази обосновка, хибридната държава, която управлява, няма да има светло бъдеще.