Боговете сигурно са полудели! Двама политици се карат, цепят една партия, обръщат държавата с краката нагоре, на посолствата досаждат и вече седмица никой не се сеща да каже, че мястото и на двамата отдавна не е в политиката или в обществения живот въобще, а единствено при бай Ставри*! Че самото им присъствие в публичността е най-ярката диагноза за отсъствие на елементарна нормалност у нас! Нещо повече – разни наивници от публиката имат глупостта да бъдат агитка: „Тоз’ е добре да победи!“, „Не, другият!“, „Този играе пет хода напред“, „Оня държи всичко“…

За Ахмед Доган и Делян Пеевски иде реч, разбира се. Поради задкулисието в държавата и в частност ДПС (други характеристики на ненормалността) точната причина за раздора е тайна. Но и без тя да се знае

филмът е омерзителен

Иде реч за скандал между двама олигарси, два корупционни символа, двама политици, заради които България е в унизително за цивилизована страна положение. Благодарение на тях ДПС се превърна във феодална корпорация. Бизнес клиентела, търговия с влияние, обръчи от фирми, обвързване на властта с икономиката, подставени лица, изземване, разграждане, задушаване, стимулиране на кариерното развитие на посредствени блюдолизци, пипала в съда, в прокуратурата – всички тези процеси и състояния провождаха през годините ДПС, Доган, Пеевски. Пренасяха метастазите в управленското тяло, създаваха държава в държавата – докато в същото време

електоратът им, държан на каишка

чрез псевдозаплахи за етнически тормоз, мизерстваше. И сега, при тази война между две от най-мрачните фигури на прехода, има журналисти и наблюдатели, които се възхищават от „шахматните ходове“ на единия, или пък стискат палци на другия, понеже бил „евроатлантик“. Даже благодарности валят от организациите на ДПС в страната, като адресатът е предимно „бащата и създателят на ДПС д-р Доган“. Що за чудо е всичко това? На този прочут обитател на двореца в Росенец, строител на никога неотворилия замък забавачница в Дръндар,

хидролог милионер от Цанков камък, тецопритежател,

раздаващ порциите в държавата (признание на самия Доган от 2009 г.)…  – на него ли благодарят тия хора!? Или пък е за възхищение медийният, банков, търговски, тютюнев или кой знае още какъв „магнат“ Пеевски, съсипал всичко, до което се е докопал, наказан за корупция от САЩ по закона „Магнитски“!?

Трябва да е ясно – няма добър в тази история. Липсва не само нормалност, но и елементарна почтеност. Няма го обикновеният човек,

липсва редовият български турчин

Има сблъсък на два политико-икономически търбуха, нищо друго. А ДПС по хоризонтала и вертикала стана за смях. Тия дни 17-те верни на Доган депутати ударно творят „разкрития“, че Пеевски управлявал еднолично. А даже и с подписи върху празна бланка бил избран за председател на парламентарната група. И чак сега ли се светнаха? Кой ги е карал да се подписват? Трябваше търбусите да се скарат, за да потекат тия откровения. Не ръкопляскаха ли всички те на крака на Пеевски довчера? Не,

това не е просто смях, това е и унижение!

Естествено, с всичко това стигаме до базисния факт, че именно Доган, в политически и икономически план, роди Пеевски – бере си гайлето. Лошото е, че поради гореописаните метастази и свързаност, гайлето го бере цялата държава.

Всъщност, налице са наистина едни много особени баща и син. Имат си специфични нравствено-личностни ценности. Какви са те на бащата, иначе изтъкнат философ, може да съдим по пищността на сградите на Росенец и в Дръндар, по стотиците разпищолени гуляи и мохабети, раздал за близки хора – чиста ориенталщина. А, синът, видно от многобройни примери, включително настоящия скандал, вместо повече интелигентен, е повече агресивен, груб, безпардонен. Тоест отвсякъде имаме качества, напълно противоположни на нормалността, почтеността.

Но сегашният екшън парадоксално ражда и нещо добро –

България има късмет, че Пеевски не се оказа рафиниран,

обигран и достатъчно хитър. Научен всичко да получава наготово, явно е изгубил представа за реалността, докъде са му силите. Ако беше поне малко по-рационален, елегантен, обигран, при така добре изградените от него политико-икономически мрежи, щеше да разкаже играта на държавата не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Сега – всуе. Във вътрешнопартиен план Пеевски просто трябваше търпеливо да чака край реката… А се докара дотам да моли напразно за среща Доган, да се оправдава като ученик: „Другарко, не съм пращал писма до посолствата!“. Доган пък не бърза, дава го явяш-яваш. С една дума, не се знае кой ще спечели мача, ама че Пеевски няма да е победител, е повече от ясно.

Ленин и Сталин, еничарите и турската власт… – фолклорът ражда много исторически паралели за случващото се в ДПС. Но най-важното остава – че ако бяхме нормална държава, и двамата главни герои в сюжета отдавна щяха да се при бай Ставри. И никакви опити за тяхното препиране чрез допускането им във властта в името на „големи“ цели нямаше да се правят.

–

*„Мирише ми на командировка в Софийския централен затвор. От мен един съвет – килия 216, втория етаж, южното крило. При бай Ставри, познавам го лично. Човекът е строг, но справедлив” – реплика от легендарния филм „Опасен чар“ с Тодор Колев.

Николай Иванов, Сега