През изминалата седмица взехме пуканки и седнахме да гледаме сеир. Не без злорадство и с пълната освободеност, че може да не съчувстваме на нито една от страните в драмата. Разбира се, този сеир е от типа, който обикновено излиза скъпо и на онези, които се имат само за наблюдатели. Но сблъсъкът Доган-Пеевски засега, вече влизащ в кулминационната си фаза, е чисто удоволствие, забавление без съпреживяване, състрадаване и вземане на страна. А в останалите партии са притихнали в захлас – ДПС сеирът им дава възможност да не мислят за собствената си окаяност и да не се споменава поредната им неспособност да направят правителство. Някои като ПП-ДБ, неприятно изненадани и неподготвени от рязкото развитие на събитията, което ги направи политическа сила, се спотайват, докато продължават да мислят какво да се (или да не се) прави. В миманса заглъхнаха и „величавите“ драми между „полковника“ и „създателя“ – обикновени аматьори пред истинските звезди на политическия театър (и явен и на сенките).

Юбилейното 50-о Народно събрание с темповете, с които се цепят групи, и депутати на килограм стават независими, определено върви към това да бъде запомнено като Парламента на независимите (не в смисъл на хора и политици със свободен и независим дух, а като отцепници, изхвърлени, разделени). Новият феномен на огромния брой независими депутати онагледява най-ясно огромната криза, разпад даже, на партийната система.

Ето някои от думите и изразите, които са като базов речник, ключ към проследяването досега на епохалния, немислим доскоро, конфликт в ДПС. В който и от двете страни депутати и партийци говорят публично през последните две седмици повече, отколкото за 35 години преди това. А случващото се надхвърля и най-развитото въображение.

„Късно е, либе, за китка“

– един от най-цитираните изрази от обръщението на Доган към ДПС. Той означава нещо, което е закъсняло, времето да се случи нещо е изпуснато, безвъзвратно изгубено. Доган ясно обяви за какво точно е късно, назовава го: „При такава ситуация няма основание за разбирателство с когото и да било.“
Прекалената яснота този път на посланието на почетния председател, без следа от морфичен резонанс и с буквализъм даже, в начален момент даде основания за съмнения в автентичността му – особено след писмото на ДПС-Пеевски с оплакване до посланици, за което Станислав Анастасов бързо обяви, че не е писано от него, а някой му е хакнал достъпа.

Преврат

Партията, известна с публичната си резервираност и много добре преценени и прецедени послания, в началото се опитваше да говори за напрежение, разминавания, конфликти, опити за превишаване на правомощия и прочие витиеватости, от страна на доганистите. Пеевистите пък направо издигаха надпис: „Всичко е любов“, докато се разправяха с поредния неудобен за тях партиен функционер.

Така продължи до сряда, когато почетният председател доктор Ахмед Доган (както обичат обстоятелствено да го назовават съмишлениците му, едно време често публично и медийно назоваван като Сокола) в сгъстяващото се напрежение на очакването, явно търсен ефект, се появи – с писмо, за да обяви, че е имало опит за вътрешнопартиен преврат. И да сложи край на уклончивостта като заяви, че няма сдаде властта.

„В ДПС има опит за вътрешнопартиен преврат, за да се използва партийната власт за лични и групови интереси, и най-вече да се промени политическият профил на партията. Този процес на нелегитимна подмяна на ДПС категорично трябва да бъде спрян. Никой не може да открадне или да присвои ДПС. Организацията ни не е еднолично търговско дружество. И затова не е възможно да бъде собственост на никого.“

Мутренски подходи

Говоренето за мутренски подходи, но в ДПС, отново е цитат от възванието на Доган. То беше обвързано пряко и с участие на държавни органи – „за заплашване на семействата ни, за отнемане бизнеса на хората с прокуратурата и полицейските служби“.

След като от прокуратурата нямаше ни вопъл, ни стон (потънала в оглушително мълчание и ослушване накъде духа вятърът) нито след твърдението на Доган, нито след изказвания за заплахи и натиск и от други представители на неговата страна в конфликта, от ПП-ДБ в петък даже услужливо сезираха държавното обвинение по темата, за да реагира все пак някак и да излезе от поза „умряла лисица“.

Освобождаването от страха

С говоренето (писането, защото него само специално избрани го виждат и чуват) на Доган за натиск и мутренските подходи беше свързан и призивът за освобождаването от страха към партийците:
„Голямата ми молба към вас е да се освободите от страха. Ние живеем в свободен демократичен свят. Защитете го!“.

А от двете страни на разделителната линия в Движението се обвиняваха в заплахи и тормоз.

ДПС без Пеевски

Това е нещо като актуалния хаштаг на доганистите. През седмицата вървеше усилено преброяване на верните на почетния председател местни структури и деклариране на готовност да застанат под знамената му във войната на депесетата. Като това най-често ставаше с еднотипни позиции с почти идентичен текст, плод очевидно на едно телепатично колективно вдъхновение, не на нещо друго.

Аз подкрепям Ахмед Доган“

Това е фейсбук групата, която се превърна в едно от най-популярните четива през седмицата, в която течеше (и продължава) преброяването на силите в Движението. Една от важните организации – Кърджали, област и общини, се закле безпрекословно отново пред Доган (явно се и покая). Това в контекста на факта, че четирима от петимата депутати на ДПС от най-голямата и непревземаема крепост на Движението заеха преди това страната на Пеевски, който на тези избори доста символично реши да бъде водач на листата точно там.

Новото начало

След като Доган поиска оставката на Пеевски и още петима от ръководството, отговорът не закъсня – война. Санкционираният по Магнитски политик обяви, че не е „предател“ и „никой не може да спре Новото начало“. Що е то „новото начало“ и как точно Пеевски го носи, въпреки че подобна заявка повече извиква асоциации за израза, в който има и „бардак“, е въпрос на време, ще видим и ще разберем.
В изявлението, с което Феномена (явно вече бивш, или уволнен от Доган), пусна и с което открито се противопостави на волята на почетния председател, той се и възмути:

„Това ли е апотеозът на борбата за демокрация, права и законност или авторитарен похват, несъвместим с правовата държава“, и заплаши, че „Европа и целият демократичен свят ще погледнат с недоумение“.
„Новото начало“ беше написано с главна буква, а това поради подозрения, че е марката за нова партия под ръководството на новатора Пеевски.

Засега „Новото начало“ (и с главна, и с по-малко главна буква) изглежда да е като старото, само че ново – ако не особено оригинално перифразираме оня фраза.

Деребеи (космонавти)

Битката на Пеевски (според самия него) съвсем не е за овладяване на цялата власт в ДПС, а е безкористен поход за прочистване срещу самозабравилите се деребеи, той е един рицар на бял кон, готов да спаси Движението.

Бащи и синове

Халил Халил и неговага превърнала се в безспорен хит реплика за отношенията между Доган и Пеевски. Едва ли някога депутатът, пристанал на съпредседателя, си е мечтал, че ще се превърне в такъв класик на сбъркания (обърнатия) смисъл.

Българчето в ДПС

Изразът е на Йордан Цонев, много години зам.-председател на Движението, който след дълго време на изчезване от публичното пространство около конфликта, се появи преди дни да обяви, че пристава твърдо на Пеевски, а след това вкара и етнически елементи, без които този сюжет е много по-добре за всички да се развива.

„25 години съм бил заблуждаван в това, че заедността е философия на ДПС. Това, което видях във фейсбук групата („Аз подкрепям Ахмед Доган“ – б.р.) е много смущаващо, Видях призиви чисто етнически – българите и помаците ни вземат партията, ние турците да си я върнем.

Делото на живота му (на Ахмед Доган – б.р.) е етническата съвместимост. Разбрах, че 25 години съм българчето в тази партия“, оплака се Цонев пред бТВ в ролята си на неоправдан.

Сайтът на ДПС

Битката за сайта на Движението се оказа почти като онлайн версия на кърваво сражение, като информацията там, възхваляваща Пеевски рязко се сменяше за часове и минути даже с дитирамби за Доган и обратното. Накрая се появи и сайт клонинг. Информационната война продължава.
Писмото до посланиците

В изтекло в медиите писмо до посланиците от ЕС и НАТО от кръга „Пеевски“ се оплакаха от липсата на евроатлантизъм в отсрещната страна. Определяно от някои като малък спретнат донос, за епистоларното признание беше обявено, че е станала „грешка“. В текста на грешката, подписана от Станислав Анастасов (един от посочените поименно от Доган да си дадат оставката), който всъщност обаче заяви, че не е подписвал такова нещо, се казваше:
„Като се имат предвид и предишни изяви и подкрепа на г-н Доган за Русия и нейната политика и тясната му връзка с посланик Митрофанова и руския консул в България, смятаме, че днешните му действия представляват хибридна атака срещу ДПС и парламентарната демокрация.“

Като мача Испания-Англия

Случващото се в ДПС за ГЕРБ било като финала на Европейското, гледали го, но без отношение, обяви лидерът Бойко Борисов за вихрещия се скандал – „Малко ми е като Испания или Англия на финала“. Макар че през деветте месеца сглобка той и Пеевски да показваха забележително единодушие в позициите си, като обикновено изказванията на единия повтаряха почти дословно тезите на другия.
Иначе според свободния прочит на Борисов, известен с любовта си към интерпретация на фактите, до степен, в която трудно се разпознават, ДПС не е имало нищо общо със сглобката и с ГЕРБ, подразбира се – „Нито са имали министри, нито са участвали в преговорите“.

Листопад

Борисов роди и друго название за партийните процеси на разпад – листопад, който, разбира се, отминавал само ГЕРБ – партията, която е първа политическа сила, но не иска да прави правителство.

Моралната претенция на битката в ДПС

Най-особеното в битката на титаните в ДПС е моралната претенция, която развяват и от двете страни – говоренето за демокрация, за права и тяхното нарушаване, за беззаконие, за авторитаризъм, за евроатлантизъм, за либерализъм, традиции срещу промяна, едва ли не млади срещу стари, прочистване от лоши практики, битка срещу самозабравилите се, за Доган като икона, Пеевски като ново начало… Докато във войната за трона става дума за обичайното – за власт и за едни пари. На Пеевски едно не може да му се отрече – беше много прав преди месеци, когато предрече, че най-хубавото предстои. То даже още по-хубаво ще вземе да се окаже.

Албена Борисова, Клуб З