Името на Пеевски в бизнес средите се асоциира с рекет и тормоз. Той се превърна и в символ на корупцията, сенчестия бизнес и овладените институции. Покрай схизмата в ДПС на модела „Пеевски“ може да бъде сложен край.

Схизмата в ДПС е факт и е въпрос на време тя да доведе не само до създаването на две партии, но и до сериозно преразпределяне на бизнес кръговете около Движението и неговото влияние по всички етажи на властта. И това разкрива една невероятна възможност за българското общество да се отърве от една от най-порочните мрежи, пленявали институции, бизнеси и цели сектори от българския икономически, политически и обществен живот.

Голямата разлика между Доган и Пеевски

За разлика от Ахмед Доган, когото дори в лагера на Делян Пеевски „обичат“ и „уважават“, както споделиха Хамид Хамид и Йордан Цонев, към настоящия съпредседател никой не таи топли чувства. Дори напротив. За разлика от почетния председател на ДПС, който в годините на Прехода успя да си изфабрикува един рицарски образ пред немалка част от българските турци, Делян Пеевски няма и твърд електорат зад себе си. През годините Пеевски остави без работа хиляди с неуспешните (или пък успешните, ако приемем, че такава е била целта) бизнеси, които създаде или изкупи, а след това фалира. Името му в бизнес средите като цяло пък се асоциира с рекет, тормоз и натиск. Той също така успя да се превърне в международен символ на корупцията и сенчестия бизнес в България, който „дискредитира демокрацията“, както наскоро отбеляза и германският депутат Томас Хакер – иначе представител на същото политическо семейство като „феномена“ в българската политика.

Като споменахме европейските либерали – те също се дистанцираха от фигурата на Пеевски и дали заради силните позиции на Илхан Кючюк в европарламента или по други причини направо си се солидализираха с Доган. Пеевски със сигурност е недолюбван и в Москва, откакто влезе в новото си амплоа на върл евроатлантик, който иначе е санкциониран от най-видните представители на този евроатлантизъм. За подкрепа от Турция и дума не може да става – през 2016 година той, както и Доган, беше обявен за персона нон грата в южната съседка на България.

Пеевски все още разполага с лостове за влияние

Делян Пеевски обаче далеч не е разоръжен – той все още разполага със своите лостове за влияние в службите, съдебната система и правоохранителните органи. Тук изобщо не клеветя видния политик и бизнесмен, а цитирам неговите бивши съпартийци като Рамадан Аталай. Леко истеричният тон, с който Ахмед Доган, иначе известен с безкрайно софистицираните си и високопарни слова, призова Пеевски да се оттегли и да се сложи край на „страховата психоза“, свързана с „мутренски подходи за заплашване на семействата ни, за отнемане бизнеса на хората с прокуратурата и полицейските служби“, си беше направо потвърждение за зловещия начин, по който институциите са овладени от вече не толкова корпулентната фигура. И то потвърждение, идващо от един от неговите създатели или „бащи“, както ги нарече друг такъв – Цветан Василев. Последните назначения на служебния кабинет са само поредната атестация за това докъде се простира това влияние и в политически план.

Разкрива се една невероятна възможност

Бастионите на ДПС до голяма степен си остават бастиони на Ахмед Доган въпреки разделението в партията и златната клетка, в която на почетния председател му се налага да живее в последните няколко години. И точно в тези бастиони трудно ще се постигне пробив. Но при Пеевски ситуацията е малко по-различна – публичният раздор и атаките срещу него, както и фактът, че той най-вероятно ще трябва да си тръгне от ДПС и да се захване със собствен политически проект, разкриват невероятна възможност – на модела „Пеевски“ най-после да бъде сложен край. Защото всички – от хората, които са ставали пряка жертва на политика и бизнесмен Пеевски, до цялото общество, което страда от това, което беше причинено на медийната и информационна среда в страната от издателя и кукловод Пеевски, имат интерес той най-накрая да бъде държан отговорен за действията си. А част от неговите хора със сигурност ще му обърнат гръб с лекотата, с която бяха назначавани на различни постове по време на възхода на „феномена“.

И точно за това трябва да говорят тези, които бяха по площадите през 2013 и 2020 година, а сега са в парламента. По площадите, на които най-често се споменаваше името на Пеевски, срещу когото се вдигнаха стотици хиляди още през 2013 година. Но не чуваме същите тези активисти, а сега политици, да говорят за възможността мечтата на т.нар. демократична общност най-после да стане реалност. Всъщност чуваме един друг, влязъл от площадите в парламента, да говори активно по темата и да призовава за обединение срещу ДПС, ГЕРБ и модела „Пеевски-Борисов“ – Костадин Костадинов. И вероятно на следващите избори ще бъде възнаграден за това.

„Дойче веле“