Упорството на Пеевски и неговата клиентела в ДПС е типично български феномен. Те се опитват по български да разсипят една общност, както други българи преди това направиха с БЗНС, СДС (имам личен малък принос), БСП и прочие. В ДПС няма етнически проблем, а има алчни кора, които искат да го овладеят напълно, за да деребействат по думите на най-големия деребей Делян Пеевски.

Съжалявам, че Йордан Цонев, който е много добър депутат и бюджетар, интелигентен човек и към когото имам приятелско отношение извади етническата карта. Знам много добре, че сам не си вярва. Той е в ДПС от 25 години и е бил винаги на върха на тази партия. Не е добре да говори така днес поради свои си причини, не го съдя за тях.

Искам да кажа, че единствения етнически проблем в ДПС е българския нагон към разрушение, превземане, разпад и прекомерна алчност без мяра. Освен ДПС Пеевски искаше да превземе и ГЕРБ, БСП, както и всички, които се мотат в парламента, освен „Възраждане“. Това почти стана факт, но Борисов прояви инстинкт и не му позволи да направи кабинет, а от там и пълен аншлус на държавата, която и без друго командореше по време на сглобката, защото Христо Иванов му седеше в скута, а Кики и Асен го гледаха с истинското възхищение на деца, които виждат за първи път Дядо Мраз.

Пеевски е феномен на общата импотентност за съзидание и колективната племенна склонност да се твори митология от страх и суеверие.

Пеевски е нещо като легендарния Урко от ШЗО Плевен, чието споменаване будеше тревога у всеки редник и командир, които веднага се захващаха с безсмислена дейност по плаца и извън него, за да имитират работа. Така и не разбрах името на този човек, а запомних само прякора му. Може и да е бил добър командир на ШЗО Плевен, но това помня от моята казарма.

Пеевски е митология, която Доган разомагьоса с няколко думи. Което означава, че властта все още е в Доган, щом може да действа само с думи. Пеевски се разпада бавно, защото изгради голяма мрежа от зависими хора на всякакви нива – политически, институционални и държавни. Най вече в силовите структури. Когато те се уверят, че той вече няма политическа власт, ще го оставят. Каквито и компромати да има за тях. Силата и принудата никога не са били дълготраен актив. Парите също, защото днес ги има, утре ги няма.

А парите на Пеевски са благодарение на ДПС. Без ДПС той щеше да е г-н Никой.

Друг е въпросът, защо ДПС го направи такъв какъвто е, а Доган го посочи. Добре е да не се забравя този въпрос, но сега е по-важно да се отстрани Пеевски от властта. После ще има време за реминисценции и интелектуални упражнения по темата къде сгрешиха те. Когато писахме по тези въпроси докато му беше времето, никой не ни обърна внимание. Както и да е.

Отстраняването на Пеевски от властта ще отпуши съдебната власт, прокуратурата, ДАНС, МВР, КПКОНПИ и силовите структури, които в по-голямата си част работят за него сега. Просто защото няма държава и работят за онзи, който ги командва най-добре. Доста хора с бизнеси ще си отдъхнат. Не че са ангели, но маниерът на главния деребей си беше нетърпим.

Цялата политическа конфигурация ще се смени, защото в последните десет години той беше един от основните ѝ стълбове, а „Промяната“ вместо да го бутне го подпря допълнително.

ДПС ще стане нормална партия с нормална тежест от около 10% без претенциите с 40 депутати да управлява цяла България, Борисов ще си отдъхне, защото няма вече да е зависим от Пеевски, което означава и че няма да може да се разпищолва както преди, а България ще започне да търси своя модел, извън тираничното присъствие на един човек, чиято власт не беше пропорционална на политическата му тежест.

Пеевски никой и никога не би избрал за нищо, ако би се явил на избори без принадена стойност. Той е силен, защото е ДПС, има арогантен характер и умения на политически интригант. ДПС отпадна, сега ще трябва да разчита само на последните две. Мисля, че в дългосрочен план няма никакъв шанс.

Дори и апаратно да овладее ДПС, което се е заел да направи, пак няма да има никакъв шанс. Той си беше токсичен, Доган го срина, а западните посолства го приключиха когато пратиха писмото му срещу Доган до самите тях на „Капитал“. Проверих – не е фалшива новина това писмо. И не е първото такова писмо.

Не виждам в следващия парламент ще иска да прави каквото и да е с Пеевски, дори той още да се води председател на петата политическа сила ДПС (каквато ще стане, ако я превземе). Не виждам неговото политическо бъдеще, освен сделка за лично оцеляване.

Днешното му упорство да не чуе какво мисли Доган и какво мислят хората в ДПС за него си го обяснявам само с честолюбие и лоша преценка – той все още мисли, че е властта, но властта го напусна на 10 юли когато Доган му поиска оставката.

Желанието на Пеевски да овладее ДПС е напълно обяснимо и естествено, защото той е автентичен лидер. Формулата почетен председател с подставено лице очевидно не работи и в това съм съгласен с Йордан Цонев, който добре разви тази теза днес по БНР. Въпросът е, че Пеевски опита да вземе цялата власт и не успя. Провали се. Каквото и да прави от тук нататък.

Мисля, че финтира противниците си с нова партия, за да приспи вниманието им и да остане в ДПС, което означава, че ДПС просто ще се премести в друга партия на българските турци, които пак ще имат представителство в парламента за разлика от него. Все пак мисля, че няма да се стигне дотам.

Стратегията на Доган да остави партията сама да се справи с него е добра и оздравителна за ДПС. Дългото мълчание преди присъдата и отдръпването след нея показват, че той иска ДПС само̀ да изхвърли Пеевски като чуждо тяло, което е силно. За мен лично този политически експеримент е много интересен, защото знам, че Пеевски има реална власт, много пари, институционални лостове и ум, за да смазва враговете си. Ако народът на ДПС му се опълчи и го победи ще е истински успех за демокрацията.

Явор Дачков