„С мен ли си?“ е sms-ът, който Пеевски обикновено изпраща до хората, с които е работил и на чиято подкрепа се надява. Слуховете са, че тези дни този sms пътува до доста телефони.

Големият въпрос е колко от тези телефони ще се отзоват. Защото в момента се намираме в извънредна и доста рядка ситуация: човекът, около когото беше изградена цяла огромна мрежа от зависимости в малки и големи регулатори, в съдебната система, политиката, силовите ведомства и дори бизнеса, е в слаба позиция. Това не е първият път, в който Делян Пеевски публично попада в конфликт и далеч не е първият опит да бъде отстранен (помните ли огледалото и катарзиса на Борисов от 2016 г. или когато той обяви, че „Пеевски го няма, заминава“). Но за първи път неговият създател Ахмед Доган се видя заплашен от творението си и се опитва да дръпне килимчето изпод него. И за пръв път от много време Бойко Борисов може истински да се отърве от опасната си зависимост от Пеевски, който беше започнал да превзема и неговата партия, докато превръща лидера й в свое „подставено лице“.

Тази нова ситуация е важна, защото мрежата зависи изключително много от политиката. Тя е създадена през политически връзки и може да бъде разрушена през такива. Основният въпрос днес не е ще има ли правителство, а ще има ли достатъчно хора в парламента, които да предприемат първите стъпки към разсичането на паяжината, изплетена в последните 10-15 години. Не става въпрос за грандиозни стъпки – смяна на главен прокурор или реформи, които изискват повече време и съюзници. Добро начало ще е парламентът да избере нови хора на няколкото позиции, от които президентът избира служебен премиер. Така ще се даде шанс за временно правителство и МВР, които не зависят от Пеевски, докато организират провеждането на следващите избори.

За да се обясни къде се намираме, е добре да се припомни как стигнахме дотук. Въпреки че е удобно да се нарича моделът „Пеевски“, схемата за превземане на държавата не е родена от главата на един човек и съответно няма да се разпадне с неговия край. Защото началото на този модел беше поставено отдавна.

Причината Ахмед Доган да е много важна фигура в днешния конфликт е, че самият Доган създаде почвата, на която поникна Пеевски. От създаването си през 1990 г. ДПС винаги е била не обикновена партия, а корпорация с гарантирани избиратели, която по тази причина не носи политическа отговорност. Още през 1992 г., когато с гласовете на ДПС падна първото демократично правителство на Филип Димитров, стана ясно каква ще е ролята на партията. Третият мандат беше даден на ДПС с министър-председател проф. Любен Беров и с главен секретар Стоян Денчев – по-късно депутат от ДПС, вицепрезидент на една от първите частни групировки „Мултигруп“ и създател на Библиотекарския институт.

По това време началникът на „Мултигруп“ Илия Павлов и Ахмед Доган не крият близките си отношения. При 86% държавна икономика фирмата му прави т.нар. система на паяка – застава на входа и на изхода на държавните предприятия, като им продава скъпа суровина, а след това купува на безценица готовата продукция, която препродава на многократна по-висока. Загубите се поемат естествено от държавата. За да работи това, държавата трябва да е съгласна – чрез този модел „Мултигруп“ трупа пари, а Доган превръща политическата власт в икономическа.

Трите революции на Пеевски

Към момента, в който поредната нова партия на завърналия се в България някогашен цар – НДСВ, започва да разчита на подкрепата на ДПС, Илия Павлов вече го няма, а младият Делян Пеевски вече е нашумял с това, че е станал парламентарен секретар на транспортното министерство едва на 21 години и член на борда на пристанище Варна. Той става известен и с опит за тайна приватизация на хотелския комплекс „Тото шанс“ на Златни пясъци чрез подставени лица.

През 2005 г. „по изключение“ е назначен като следовател в Софийската следствена служба, а 7 месеца по-късно става заместник-министър на бедствията и авариите, който отговаря за Държавния резерв (и операциите с ресурсите в него) по време на тройната коалиция БСП – ДПС – НДСВ. Пътят нагоре е открит.

Под напътствията на своя ментор и ползвайки неговите ресурси, той успява да вдигне на съвсем ново ниво мрежата, която контролира държавата. Първата му революция е завладяването на медийния пазар и употребата на медии срещу неудобните. През 2007 майка му Ирена Кръстева купува от Петьо Блъсков медийната група „Монитор“ с кредит от фалиралата по-късно Корпоративна търговска банка (КТБ). Твърди се, че кредитът е върнат през еднократна сделка, свързана с Държавния резерв (за което неофициална информация сочи, че има разследване на специалните служби). Следват годините, в които „Телеграф“ оплюва противници, по-късно това се пренася и онлайн, а ироничният му пик е, когато същата тази империя се обръща срещу собственика на КТБ Цветан Василев. Идеята, че можеш да ползваш медии, за да завладяваш бизнеси и да очерняш противници, не е нова, но е доведена до бизнес модел при него.

Другата революция, която му се приписва, е овладяването на съдебната система. Там му помага бившият следовател от Главно следствено управление на Държавна сигурност Ангел Александров. Той е човекът, който е разследвал Ахмед Доган през 1985 г., а впоследствие станал негов близък човек. Към онзи момент той е шеф на Националното следствие и член на Висшия съдебен съвет. Как и защо точно мрежата в тази система е ключова може да прочетете тук, но функционирането ѝ беше обобщено добре от бившия председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов. За да обясни защо Висшият съдебен съвет (ВСС) не го избра за втори мандат начело на съда пред 2014 г., той каза „Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния (прокурор)“. Причината – отказал да се намеси за изхода на някои дела, а резултатът – повдигане на обвинение за злоупотреби с европейски пари от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров (през 2021 г. Пенгезов бе окончателно оправдан).

Това обаче също не е идея на самия Пеевски, за което можем да съдим от думите на Бойко Борисов през 2014 г. „Ахмед Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява и затова най-дълго управлява България“, каза Борисов в едно интервю тогава и допълни – можеш да си трета политическа сила и да управляваш.

По същото време – 2013-2014 г., става и третата революция: системното източване на публични пари – европейски и държавни, в полза на частни фирми, прехвърлянето от държавни към европейски пари. И преди министрите са били просто лица на интереси зад тях (както е в тройната коалиция например). Но кабинетът „Орешарски“ е първият случай, в който различни министерства са обединени в една обща система за източване на европейски ресурс и насочването му към определени компании. Това става през контрола върху обществените поръчки, който започва от министерствата, управляващите органи и общините, и заради който биват овладяни и двете инстанции, през които минава обжалването – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховният административен съд (ВАС). Именно тази цялостна система за източване на ресурс е „подаръкът“ на Пеевски за Борисов при връщането му на власт през 2014 г., с което е скрепен съюзът между ДПС и ГЕРБ.

Как работи мрежата на паяка

Проблемът пред „разплитането“ на този модел е, че минава през конкретни назначения на много нива в редица институции, доста от които са „защитени“ именно политически. Да вземем например настоящият главен секретар на правителството на Димитър Главчев.

През 2018 г. Габриела Козарева е назначена за изпълнителен директор на Агенцията по вписванията (АВ) – ключов орган, който контролира Търговския, Имотния и други регистри и съдебните актове по тях. Премиерът Бойко Борисов тогава обясни, че тя му била „подадена“ от коалиционния партньор Волен Сидеров, лидер на „Атака“. Съмненията обаче бяха, че зад номинацията ѝ стои ДПС и по-специално Пеевски.

През 2021 г. Козарева бе уволнена от служебното правителство на Стефан Янев за нарушения в агенцията, но пък през април тази година бе назначена за главен секретар на МС от служебния премиер Димитър Главчев. Постфактум за тази позиция е обявен конкурс, на който се явила само Козарева и го спечелила.

Това е пример само от една институция за това как работи механизмът. Такива неща се случват навсякъде. Това е мрежа от зависимости, разпростряна във всички институции в държавата, където управленските решения само привидно се вземат по легитимен начин, а всъщност са мотивирани в услуга на частни, корпоративни, партийни, политически или други интереси.

Самата финансова мощ на Пеевски идва от способността му да насочва публичен ресурс. Например пари от бюджета за общински проекти или нагласени поръчки за определени строителни компании. След като потокът от европари „секна“ през 2020-2021 г., тази мрежа видимо започна да огладнява, което личеше най-добре в строителния сектор и доказа нуждата от политически лост. Последва прехвърляне към държавния бюджет, където бяха раздадени милиарди на общините, повечето от които са контролирани от ГЕРБ и ДПС.

И как да се разплете

Проблемът на паяка в средата на тази мрежа е, че тя може да бъде поддържана през страх и поощрения. Страхът идва от репресии под всякаква форма, а поощренията – през финансови или институционални облаги. И за двете обаче на Пеевски му трябва политически лост. Назначенията в регулатори се правят от парламента, назначенията в изпълнителната власт – от премиера и министрите. Разследванията се правят от МВР и прокуратурата, но първото е директно подчинено политически, а второто – индиректно през Висшия съдебен съвет и политическата квота там.

Загубата на политическия лост е огромна дупка в мрежата.

Ето защо сегашният момент е ключов. От една страна, има бързи и лесни стъпки, които да се предприемат. Очевидно смяната на главен прокурор – светият граал на тази мрежа – не може да се случи бързо. Там има блокираща квота във ВСС и редица стъпки преди това.

Но например първа такава стъпка би била да се смени служебният кабинет, в който влиянието на Пеевски е повече от очевидно. А това става през решение на президента и избор на нов служебен премиер. Към момента имената, измежду които се избира, до едно отказаха или подадоха оставки, а единственият, който не го направи – Андрей Гюров, беше прясно отстранен от БНБ.

Най-малкото има нужда нови избори да се направят от МВР, което да не е под контрола на човек, над когото тегнат сериозни съмнения. МВР е ключово министерство за честността на изборите, защото примерите от последните няколко години показаха, че единствените случаи, в които купуването на гласове е намаляло значително, са били когато министерството наистина искаше да се справи с проблема по места. И обратното – на последните избори различни мрежи за покупка на гласове бяха активирани в полза на ДПС и движението Добър пример за това какво става, когато то реши да си затвори очите, са резултатите от последните избори, където различни мрежи на места бяха активирани в полза на ДПС и движението има в пъти ръст в общини, където цялостно се бележи спад на интереса към гласуване (сигурен индикатор за купуване на гласове). В резултат ДПС се оказа втора политическа сила – факт, с който Пеевски толкова се гордее.

В сегашния парламент, преди да бъде разпуснат, на теория могат да се гласуват 1-2 бързи промени, които да отслабят мрежата за предстоящите избори – независимо дали Пеевски ще се яви на тях победил в ДПС или с някое „Ново начало“. Освен възможността за нов премиер и правителство, може да се гласува ново ръководство на Комисията за противодействие на корупцията, която се води от същия човек, който беше начело по времето на Сотир Цацаров и в момента води кампаниите по отстраняване на кметове, подуправителя на БНБ и други неудобни в позиционната битка.

За първи път хватката, с която този модел беше хванал държавата, отслабва. Той няма да изчезне с Пеевски, нито ще бъде лесно да се разгради. Но веднъж разсечена, паяжината, която отне десетилетия да се изгради, трудно ще се събере отново. Но такова отслабване би било възможно при две условия:

Едно, ако на принципа на най-големия общ делител събере анти-Пеевски мнозинство, по израза на няколко политици. Съществува теоретично мнозинство от 50%+1 гласа от всички партии и отцепници, без ГЕРБ и без ДПС-Пеевски. Консолидирането му около малко, безспорни решения обаче изисква медиаторски умения, каквито ПП – ДБ не показаха към момента. Решаващо би било, ако депутатите на Борисов се включат в подобна коалиция „на желаещите“. Но самият той засега се въздържа от включване в конфликта – възможно е да се притеснява от вредите, които би му нанесъл Пеевски. Възможно е и да не залага много на шансовете за успех.

И второ, важно е дали на президента Радев ще бъде дадена възможност да излъчи служебен премиер, който не зависи от ГЕРБ – ДПС. И ако да, дали той с действията си между изборите ще работи за разплитането на паяжината. Като минимум осигури що-годе честни избори.

Дали сегашната ситуация ще катализира още по-сериозни процеси, които да освободят институциите, бизнеса и гражданите от хватката зависи и от това ще бъде ли разграден феноменът на ДПС – безотговорният политически фактор с блокираща квота във всяко управление. Или обратното – този или някой следващ Пеевски ще се опита да го яхне.

Къде може да удари Пеевски

Предвид досегашната история, можем само да предполагаме, че Пеевски разполага с достатъчно неща, с които може да навреди порядъчно не само на Борисов, ако открито тръгне срещу него, а и на други полтици и бизнесмени. Използването на тези козове, докато самият той губи почва под краката, е рисков ход.

Христоматиен пример естествено е атаката му срещу КТБ, но такива през годините с различен успех бяха провеждани и спрямо много други бизнесмени. Опитът на Пеевски да изкопчи „Дунарит“ от контрола на Емилиян Гебрев например доведе до обвинения към самия оръжеен бизнесмен и сина му в ОПГ, но и до повсеместна война срещу фирмите му.

Сега опциите за подобна фронтална атака срещу Ахмед Доган и евентуално – Борисов, изглеждат по-ограничени. Директно нападение спрямо почетния лидер на ДПС допълнително би консолидирало партията зад него, а и пращането на прокурори в закъсалия ТЕЦ Варна (собственост на Доган), не е същото като пред банка – няма как да извиеш опашки от вложители.

Ударите ще бъдат насочени по приближени. Сред поименно назованите „деребеи“ от Станислав Атанасов беше първият отстранен от парламентарната група на ДПС Рамадан Аталай. „Тези дни в публичното пространство ще има конкретна информация, която ще докаже, че тези хора имат огромен скрит бизнес. Също така Джевдет Чакъров има многомилионен бизнес с един застрахователен енергиен олигарх“, посочи Хамид Хамид по БНТ. Тук очевидно се визира най-големият акционер в „Еврохолд“ Асен Христов, който има голяма инвестиция в соларен парк съвместно със сина на Джевдет Чакъров – Сами.

Засега все още пушилката от първите схватки в ДПС не е слегнала и извън самите политици от партията никой от „обръчите от фирми“ не е давал заявки за лоялност към единия или другия лагер. През годините по-скоро Доган има изградена мрежа от могъщи спомоществователи като Румен Гайтански-Вълка (с който имаше съдружие) и Николай Вълканов (чиято „Минстрой холдинг“ му беше изплатила хонорара за 1 млн. лв. като хидроинженер на „Цанков камък“). При Пеевски по-скоро отношенията с другите едри бизнесмени винаги са били смесица от взаимна изгода и принуда. Затова и за него вероятно ще е по-трудно да привлече съюзници.

Брандирането с „Магнитски“ също не помага. Например собственикът на „Инса ойл“ Георги Самуилов, с чието финансиране беше приватизирана Общинска банка, предприе пиар акция чрез американски лобисти по създаване на съвместна компания с американско дружество.

Капитал