Пропорционално-мажоритарна изборна система в България, каквато е имало през 2009 година поиска лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. На среща с привърженици на партията в София, предавана в профила на Борисов във Фейсбук, той каза, че това е основен въпрос и има време системата да се промени. Ще има повече желаещи, повече личности ще застанат, допълни той. Друго предложение на лидера на ГЕРБ, което да даде стимул за гласуване, е да се направи гръцката система – тоест който победи, да получава бонус депутати, за да може да състави правителство.
Бойко Борисов поиска и отсега да се мисли как ще се управлява след изборите, както и за „джентълменско споразумение“. Логичният въпрос е какво ще правите след изборите, кои са забранените за управление партии, кои са невъзможните коалиции, каза още Борисов.
„Ако ГЕРБ стане първи, имаме ли гаранция, че вторият ще я подкрепи и обратното – ако ние сме втори, ще подкрепим ли първите“, допълни лидерът на ГЕРБ. Той коментира думи на председателя на „Демократи за Силна България“ (ДСБ) ген. Атанас Атанасов, че от формацията отиват на избори, за да търсят мнозинства, с които да спрат служебните правителства. И ние отиваме за това, каза Борисов. Той попита и с кого „Продължаваме промяната – Демократична България“ ще правят мнозинства.
„С кой? Те ще опитат да направят тайни и задкулисие и това няма да мине като номер. Ще ги пита и Брюксел, и Вашингтон“, каза Бойко Борисов.
Той коментира и решението в отговор на писмо на председателя на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен, Екатерина Захариева да е българският кандидат за еврокомисар. „ПП-ДБ знаят, че това е пост на ЕНП и няма да го получат“, посочи Бойко Борисов.
Каква е гръцката избирателна система, която Бойко Борисов толкова харесва
Специфичното за гръцката система е даването на допълнителни мандати за първата политическа сила, като те варират в зависимост от резултата, който тя е получила на изборите. За да се стигне до присъждането на още мандати за победителя, партията или коалицията трябва да е изкарала не по-малко от 25% от гласовете във вота. При преминаването на този праг, тя получава автоматичен бонус от 20 депутати.
За всеки следващ процент над 25 пък получава по още един мандат, т.е. при резултат от 26%, партията победител взима 21 допълнителни места в парламента, при 27% – 22 места и т.н.
С тези бонуси първата политическа сила може да си докара до 50 допълнителни депутатски кресла в общо 300-местния гръцки парламент. По този начин се гарантира на победителя, че ще има по-висок шанс да сформира правителство, а при достатъчно добър резултат (над 38%) дори да управлява самостоятелно.
Интересното в случая е, че на вота през май 2023 г. гърците гласуваха по старата обикновена пропорционална изборна система (каквато има и в България), като тогава с 41% от гласовете лидерът на дясната „Нова демокрация“ Кириякос Мицотакис взе убедителна победа, но върна веднага дадения му мандат за правителство.
На следващите избори месец по-късно в сила влезе новата изборна рамка с бонусите за победителя, което донесе на Мицотакис 158 депутатски места при резултат от 40,5%.
До 2016 г. изборната победа в Гърция даваше дори още по-категорична преднина за победителя – 50 от общо 300 мандата бяха давани директно на победителя, докато останалите 250 места в парламента се разпределяха пропорционално между политическите сили.
През 2016 г. тогавашният премиер Алексис Ципрас прокара въвеждането на чиста пропорционална система, която да сложи край на бонусите за победителя. Това обаче доведе до много по-малки шансове за установяване на еднопартийно правителство или дори на двупартийни коалиции. Затова и се стигна до промените от 2020-та и въвеждането на сегашното положение.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
