Може ли да се появи проевропейска модерна партия, която да победи ГЕРБ? Какви са пречките?

ПП-ДБ се сви до 14-ина процента и трета политическа сила. Върви в низходяща посока като всички новопоявили се центристки или десни партии в последните 20 години. Причините не са само външни – компроматната война, която им организира завладяната държава през прокуратура и медии.

Тези, които претендират да са европейското лице на България са особена разтеглива група. Някои ги наричат насипно дясно, градска десница, жълтопаветници, антикомунисти, леви либерали, които всъщност не са десни, соросоиди, джендъри и др. Понятията се объркаха.

Гласовете на тези избиратели са събрани в няколко променящи се и непрекъснато възникващи нови партии, които хората вече забравят от непрекъснато роене. Стремят се безуспешно да станат основна политическа сила, каквато са били през 90-те години. Този контингент избиратели варира на избори между 1-2% и рекордните 12,6% (юли 2021) за последните 20 години. Успяха да станат голяма политическа сила, едва когато се събраха с нововозникналата ПП. Когато ПП се появи, избиратели и членове на ДБ се преляха в новата партия. Накрая направиха и коалиция. Но не постигнаха механичен сбор, а отново тръгнаха надолу, където са си били.

Следва справка и бележки за резултатите им на изборите от 2009 г. насам. Нарочно са дадени само проценти, а не брой гласове, защото избирателната активност е различна. Процентите показват съотношението с други партии и делът в общата картина.

Избори 2009 юли

Синята коалиция – 6,7%

НДСВ – 3%

Синята коалиция е от 5 партии – СДС, ДСБ, Обединени земеделци, социалдемократическа и радикалдемократическа партия, които общо печелят 15 депутати.

Избирателят вижда нов спасител в лицето на ГЕРБ, който печели 114 места в парламента, с позициониране между сини и червени. Без официална коалиция, Борисов управлява с подкрепа на сините (15 депутати), „Атака” (21) и РЗС на Яне Янев (10). Синята коалиция и „Атака” печелят няколко назначения на зам.-министри и др. в държавната администрация.
Кризата на т. нар. дясно, както го наричат тогава, започва от управлението на Иван Костов. Поддръжниците му го смятат за велик политик, а избирателят се оттегли рязко от него – от 137 депутати за ОДС на изборите 1997, синьото се сви до 51 през 2001. А през 2005, отцепилият се в ДСБ Костов печели 17 депутати.

Насипното дясно не приема НДСВ като свой идеен партньор и нещо дясно. Избирателят обаче го прие за такъв през 2001 и НДСВ спечели изборите с 42,7%. На изборите 2009 има силен отлив от НДСВ, поради недоволство от тройната коалиция (2005-2009).

Избори 2013 май

ДБГ – 3,2%

ДСБ-БДФ – 2,9%

СДС – 1,4%

Всички парти на насипното дясно отпадат от парламента. ДБГ – Движение България на гражданите е основано от Меглена Кунева министър от НДСВ и главен преговарящ за приемането в ЕС. Към нея преминават много лица от насипното дясно. От ДСБ я наричат „червена кукувица” и се отнасят враждебно, цепела дясното и т. н. ДСБ стига дъното. В коалиция е с БДФ, които се обявяват за наследник на профашистките „Български национални легиони”. Костов се оттегля от политиката в ранна възраст за политик. Старото СДС клони към нула, останала е само марката.

В парламента влизат само 4 партии. Изборите печели ГЕРБ (97 депутати), въпреки силното недоволство и протести в началото на същата година. Но Борисов демонстративно връща мандата и правителство правят БСП (84 депутати) и ДПС (36), със „златен пръст” на Волен Сидеров (23 депутати). При избора на правителство, Сидеров сам влиза в залата без своите депутати и без да гласува, само да има кворум от 121, защото ГЕРБ напускат парламента. Доган лансира своето протеже Пеевски за шеф на ДАНС. В момента, в който го гласуват в парламента, избухват спонтанните протести, продължили 3 месеца. Те неофициално прерастват в протести в подкрепа на Борисов, чиито привърженици също искат сваляне на правителството на Орешарски. ДПС разваля коалицията и правителството пада. От този момент ГЕРБ започва полека-лека да асимилира хора и партии от насипното дясно.

Избори 2014 октомври

Реформаторски блок – ДСБ, ДБГ, СДС и др. – 8,9%

Насипното дясно се е обединило в РБ и има 23 депутати. ГЕРБ печели 84 места в парламента. Вторият кабинет на Борисов е подкрепен от РБ, които преди това са заявявали, че няма да участват в негово правителство. То е подкрепено още от Патриотичен фронт (Каракачанов и Симеонов – 19 депутати) и АБВ (отцепилите се от БСП Първанов и компания – 11). РБ участва с министри в правителството и насипното дясно развива идеята, че те са главата на коалицията, възседнали тялото на Борисов. В резултат РБ се разцепва, едни напускат коалицията и се оттеглят от управлението, други остават.

Избори 2017 март

Реформаторски блок – Глас народен – 3,1%

Да България, Зелените, ДЕОС – 2,9%

Коалиция ДСБ, БДО, Съюз за Пловдив – 2,5%

Градската десница отново се е разсипала в различни партии, след злополучното коалиране с Борисов и колективно изпадат от парламента. Този път новата формация „Да България” е нападната, че цепи дясното. В РБ са останали СДС и още три маргинални формации. Събират се в коалиция с „Глас народен” на Светльо Витков – друга маргинална партия, опитала да привлече неутрални избиратели. „Да България” се явява заедно със Зелените и с мимолетното образувание ДЕОС, съставено спонтанно от протестиращи и закрито година по-късно.

На тези избори основна опозиционна сила и алтернатива на ГЕРБ става БСП с 80 депутати. Самият Борисов припознава като главен враг и опозиция БСП и действа задкулисно да ги печели един по един и по места. ГЕРБ има 95 депутати и прави коалиция с Обединени патриоти (27), с неофициалната подкрепа на корпоративната партия „Воля” на Марешки (12). По много законопроекти и решения ДПС (26) гласува с ГЕРБ.

Избори 2021 април

ДБ – 9,4%

ИТН – 17,7%

След дълго управление на Борисов избирателят търси коя друга политическа сила може да го победи. Появява се новата партия ИТН, която измества БСП като алтернатива на ГЕРБ и печели 51 места в парламента, а ДБ – 27. Насипното дясно априори гледа враждебно на ИТН и я отрича заради неприязън към чалгата и чалгаря Слави Трифонов. ГЕРБ печели 75 депутатски места и не е в състояние да направи правителство. Всички отказват коалиция с Борисов.

Избори 2021 юли

ДБ – 12,6%

ИТН – 24,1%

ДБ покачва резултата до исторически връх и 34 депутатски места. Изборите печели ИТН (65 депутати) места срещу 63 на ГЕРБ. Има шанс да се направи правителство без ГЕРБ от тройна коалиция ИТН, ДБ и БСП. Механичен сбор е възможен, но не и политически. Слави Трифонов предлага свое правителство без преговори за коалиция и мандатът му пропада. Неприязънта на насипното дясно към ИТН и БСП изначално гарантира провала на идеята да бъде съставено правителство без Борисов. От страна на ИТН неприязънта е взаимна.
ГЕРБ отново не може да направи правителство с втория мандат.

Избори 2021 ноември

ПП – 25,7%

ДБ – 6,4%

Новата партия ПП печели изборите с преднина почти 3% пред ГЕРБ и 67 срещу 59 депутати. Над 150 хил. гласа от ДБ са се прелели към новата ПП. ИТН също губи към 400 хил. гласа. Това показва, че има група избиратели, които досега са гласували с компромис за ДБ и веднага са избрали новите хора. Също и разочарованите от ИТН са дали по-голямо доверие на новата сила, която има шанс да отстрани Борисов.

ПП наподобява НДСВ през 2001 г., като нещо различно от сини и червени, по-прагматична, без идеологеми, печели симпатии с изобличения на корупцията в дългото управление на Борисов и с идеи за реформи. За пръв път партията ПП успява да направи сложна коалиция с ДБ, ИТН и БСП, която излъчва дългоочакваното правителство без Борисов. Слави Трифонов оттегля подкрепата за правителството след по-малко от 8 месеца с аргументи по македонския въпрос. Възникват подозрения, че работи за ГЕРБ и тандема Борисов.-Пеевски. И без друго Трифонов не може да се примири, че ПП са го изместили. Бута правителството и за да демонстрира колко е влиятелен.

Избори 2022 октомври

ПП – 20,2%

ДБ – 7,4%

ИТН отпада от парламента, след разочарованието, че са съборили първото правителство без Борисов. ГЕРБ има 67 депутати и отново не може да състави правителство. Вторият мандат отива в ПП (57 депутати) и те намират подкрепа само от ДБ (20). Парламентът отхвърля декларацията им за приоритети като основа на правителство.

Избори 2023 април

ПП-ДБ – 24,6%

Като коалиция двете партии получават 70 хил. по-малко, отколкото събират като са се явили поотделно на предишните избори. В политиката, за разлика от аритметиката, събирането на две партии понякога води до изваждане на гласове.

ГЕРБ е победител с 69 депутати срещу 64 на ПП-ДБ. Борисов отново не може да състави правителство с първи мандат. С втория мандат ПП-ДБ се споразумяват с ГЕРБ за правителство с ротационен премиер. Т. нар. сглобка, наричана още некоалиция, е посрещната с много критики и недоволство. След 8 месеца премиерът акад. Денков подава оставка, за да освободи мястото за Мария Габриел, само че Борисов проваля ротацията. Той предпочита нови избори, с надежда, че ще спечели повече. Това е предшествано от компроматна война с участие на прокуратурата и медии срещу ПП-ДБ. Това е последното коалиционно управление само от две партии – ГЕРБ и ПП-ДБ са имали стабилно мнозинство. Оттук нататък правителство може да се състави само от 3 или 4 партии.

Избори 2024 юни

ПП-ДБ – 14,3%

ПП-ДБ (39 депутати) пада под ДПС до трета политическа сила и се изравнява с „Възраждане” (37). На практика ПП-ДБ започва да се свива до ограничената подкрепа за насипното дясно.

ГЕРБ печели 68 депутати – един по-малко от предишните избори. Отново не може да състави правителство. Борисов няма шанс да се върне на бял кон. Но и ПП-ДБ нямат шанс. Не само заради компроматната война срещу тях. В посланията на коалицията надделява обсесия на тема лустрация, ДС, долу комунистите, чалгата, паметника на Съветската армия, да се премахне 3 март като национален празник. Тези теми изпъкват като основни ценности и идеали за ПП-ДБ. Това ги превръща в нещо като секта с ограничена подкрепа на избори. ПП изглеждаше извън този коловоз, затова и спечели веднъж избори и стана основна политическа сила. ПП сами по себе си са далеч от идеални, но с коалицията с ДБ на преден план излязоха посланията на сектантите. Всъщност насипното дясно е като секта, която разчита на евроатлантизма – ние сме единственото автентично европейското лице. Както се вижда и Пеевски е пръв евроатлантик. За широка подкрепа не може да разчитат само на това.

Иван Бакалов