Спряганата като купувач на „Лукойл“ британска компания DLHudson има български филиал „ДЛ Хъдсън Балкани„. От септември 2022 г. неин собственик става Атанас Милчев Коларов, известен като приватизатор на Плама – Плевен и приближен на Андрей Луканов.

Вижте какво пише Едвин Сугарев за източването на плевенската рафинерия и ролята на Коларов:

„В крайна сметка нито една от визираните големи играчи в петролния бизнес не подава оферта, и единствен кандидат остава именно „Евроенерджи холдинг“, който чрез своята фирма „Евроенерджи ойл“ купува рафинерията.

Изборът не е случаен. В този холдинг се преплитат интересите на Андрей Луканов, комуто към датата на сделката остава по-малко от месец живот, и на Красимир Премянов – председател на ПГ на БСП и мощен икономически лобист по това време – особено що се отнася до петролния бизнес.[10] Всъщност основните фигури в управлението на холдинга са Атанас Коларов и Иван Михайлов. Атанас Коларов е изключително близък с Андрей Луканов, а Иван Михайлов е свързан с Красимир Премянов[11] и Виденов – покрай общото им участие на управленски позиции в ДКМС. Тези връзки гарантират подкрепата от страна на управляващата партия. И както неофициално признават тогава служителите на АП[12], агенцията е била подложена на огромен натиск от видни социалистически лидери за сключването на тази сделка – впрочем една от малкото крупни сделки, сключени по време на кабинета на Жан Виденов по линия на касовата приватизация.

Самият „Евроенерджи холдинг“ е типична за времето си икономическа групировка, създадена на базата на стари обвързаности с ДС и с цел да бъдат преточвани държавни ресурси в частна полза. Холдингът е регистриран на 5 май 1992 г. и се води собственост на компаниите „Джи-Джи енд Ти“ ЛТД и „Мъдуей Инвестмънт Лимитид Къмпани“, регистрирани на остров Ман с офшорни фирми и с неизвестни собственици. В структурата му са включени компании с различен икономически профил – търговия с нефтопродукти, строителство, селско стопанство, производство на специална продукция и др. Най-често срещаните имена в управлението на съставящите го фирми са Атанас Коларов и Иван Михайлов – а в някои от компаниите, например в „Евроенерджи моторс“, се среща и друга фигура с богато корупционно минало – тази на Георги Танев, бивш министър на земеделието в правителството на Любен Беров.

Някои от водещите фигури в холдинга имат много специфичен бекграунд, който заслужава да бъде проследен, за да разберем на какво се дължат възможностите на „Евроенерджи“ безнаказано да фалира банки и да източва промишлени гиганти. Например изпълнителният директор на холдинга Иван Михайлов е бил директор на „Интертехнолоджи“ – една от фирмите, чрез които се реализира свръхсекретният проект „Нева“, свързан с ДЗУ[14] и ръководен от НТР[15] на ДС. Според някои публикации в медиите, именно капиталите, придобити покрай този проект, са залегнали в базовия капитал на „Евроенерджи холдинг”. Основания за такива подозрения има, тъй като обслужващата холдинга банка – австрийската „Централ Вексел унд Кредит Банк“, е обслужвала проекта „Нева“[16], а по-късно пак тя издава гаранция за кредитите на „Евроенерджи“, които де факто фалират „Минералбанк“, както и за други кредити, приписани на „Плама“ след злощастната приватизация.

В крайна сметка рафинерията е купена от холдинга „Евроенерджи ойл“, дъщерна фирма на „Евроенерджи холдинг“, който в течение на години стои на входа и изхода на предприятието и целенасочено го съсипва, подготвяйки го за приватизация срещу нищожна сума. И тя се оказва наистина нищожна: 75 % от акциите са купени за 61 756 200 лв., или за по-малко от 300 000 долара според тогавашния курс. За сравнение – дори регистрираният уставен капитал на „Плама“ ЕАД възлиза на 6 636 867 000 лв., разделени на поименни акции с номинал по 1000 лв.“