„Аз съм скепичен, че ще има правителство. Няма да има правителство, това не е в интерес на Бойко Борисов. Ако има такова правителство, ако той го оглави, това ще е огромна щета. Имайте предвид, че той притежава едно „качество“, което не го забелязвате. Той е страхлив, той е изключително страхлив и всъщност една такава негова поява на върха на правителството означава неговата скръбна загуба, защото този път това, което ще се случи на площада, ще бъде ужасяващо.

Той е майстор на оцеляването, откакто се е появил. Впрочем, с какви качества той е бил премиер толкова години? Спомням си, че той беше доктор, че беше генерал, генерал на какво? Извинявайте, но този човек е точно такъв, както се описва сам себе си – той е много прост и те са прости. Спомняте си неговите думи „аз съм прост и вие сте прости“, нали? Как го заслужихме това нещо?

Но това е всъщност една фабрика за кадри, както я наричат, където простият назначава себеподобни – важното е да са не само прости, но и верни. И за съжаление държавата ни затъна в нещастия.

[Водещият пита тогава как над четиристотин хиляди са гласували за ГЕРБ.]

Да, това е една голяма корпорация, това са зависими, това е корпоративно гласуване. Те зависят от този, който е над тях. Това е една пирамида, подобна на тъй наречените пловдивски игри, или системата „Понци“. Тази пирамида е изградена на системата „прост и верен“, това е от върха до основата.

[Водещата пита къде е страхът в това нещо.]

Загубата на службата, която имате. Дали сте чистачка в училището, дали сте учител там или директор – вие сте застрашени, ако тази система се срути. Защото, предполага се, че тези, които участват в пирамидата, са хора без качества, те са верни, партийно верни, но качествата им са нулеви.

[Водещият уточнява, че пита от какво се страхува лидерът на ГЕРБ.]

Той се страхува от промяна в съдебната система, той се страхува от нов главен прокурор или липсата на такъв, тъй като твърде много са нещата, за които той трябва да се запъти към съда и не само към съда, но и към решетките. Нека да ви припомня „Мишо Бирата“, нека да ви припомня онзи ужасен разговор, подслушан негов, когато назова по особено обиден начин председателя на парламента Караянчева, нека да ви припомня това злато и тези пари, които бяха снимани в неговото чекмедже. Забравяте за пистолета, пистолета забравяте – не, там нямаше книга на това нощно шкафче, там имше пистолет!
Аз мисля, че той трябва да се пази през цялото време, поради което правителства няма да има още десет пъти – важното е той да оцелеее.“

И още, още, например обобщението:
„Ние живеем в диктатура на простащината!“