2031 г. И.ф. председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков трябва да сдаде поста, който заема „временно“ в последните 7 години, защото е навършил 65 г. – възрастта за пенсиониране в съдебната система. Пленумът на ВАС обаче единодушно гласува, че Чолаков трябва да продължи да управлява. Висшият съдебен съвет, който менажира системата десета година извън мандата си, одобрява оставането на Чолаков, защото Конституцията не била по-важна от стабилността на системата.

Никак не е смешно. В контекста на последните събития в съдебната власт изглежда като съвсем реална възможност.  Чолаков не оглави ВАС гладко. Президентът Румен Радев наложи вето върху избора му, проведен от предишния ВСС с изтичащ мандат. После обаче настоящият бързичко го прегласува. За 7 години той така успя да подчини съда, че сега близо 100 върховни съдии под строй го подкрепиха да остане на председателския пост като и.ф. Само един гласува против, може би си е дал сметка

колко грозно се погазва Конституцията

с оставането на Чолаков на поста. А пък той самият написа цяла дисертация колко различно е да си и.ф. от това да си титуляр. Затова не пречело да си остане и.ф. Мнозинството във Висшия съдебен съвет облече тази арогантност в решение. И вече имаме не само неизбран, но действащ ВСС, неизбран, но действащ главен прокурор, но и действащ неизбран председател на ВАС.

Сякаш откакто изтече мандатът на този Висш съдебен съвет преди повече от 2 години, но той остана да функционира, защото не е избран следващият, мнозинството му се ожесточи още повече в действията си. Беснее като за последно, всяко кътче от съдебната власт трябва да бъде овладяно и опитомено.

Върховният административен съд е изключително важно звено в системата. Освен че гледа данъчни и митнически дела за милиони, че се произнася за обществени поръчки, екологични оценки и какво ли още не, пред него се оспорват актовете на властта. Който държи ВАС, има огромно влияние. А Георги Чолаков изкара 7-годишния си мандат и си „постели“ за след него.

Съдът е пълен с негови хора, опозиция вече няма.

И да има някаква, тя е толкова незначителна и тиха, че все едно липсва.

Няма друго обяснение фактът, че съдиите отказаха да номинират приемник на Чолаков. Уж има съдийско самоуправление, на пленума на ВАС е дадена възможност да издигне кандидат за председателския пост. Бяха свикани две заседания на този пленум, по време на които съдиите можеха да посочат фаворита си. Но всички си затраяха. Може ли да си представите колко страшно е това?! 100 върховни съдии ! Това би трябвало да е цветът на съдебната система. Те са несменяеми магистрати, израснали до най-високото ниво в кариерата си. На практика вече очакващи пенсия, защото не за всеки от тях ще има място в Конституционния съд, например. И тези хора просто се снишават, козируват на председателя, чийто мандат изчита, който уж е пръв сред равни и не би трябвало да ги командори. Не би трябвало…

Разбира се, може да допуснем, че магистратите от ВАС не са съгласни този съвет да избира следващия председател на съда. И че ако те издигнат някой честен и свестен, досегът с ВСС ще го компрометира безвъзвратно. Ако е така обаче, да го бяха заявили, вместо да влизат в сценария за оставането на Чолаков на поста.

В играта за бетонирането на Чолаков влезе и Висшият съдебен съвет. Както се намериха трима от Прокурорската колегия, които да номинират и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов за единствен кандидат за титуляр след уволнението на Иван Гешев, така за ВАС всички се скатаха. И няма как да не се запитаме, чий сценарий се изпълнява? Кой не иска Чолаков да си тръгне?

Чолаков отрича твърденията за топли връзки с Делян Пеевски, за когото Христо Иванов казва, че бил много загрижен за трудоустрояването на председателя. Депутати обаче разказват, че Пеевски и Чолаков често се срещат. Че и Сарафов присъства на тези оперативки, на които се обсъждат изборите за главен прокурор и председател на ВАС.

Сега съветът ще открива наново процедурата. И какво от това? Вероятно и тя ще претърпи провал. Всъщност, този съвет, с изтекъл мандат и пробита репутация, изобщо не трябваше да пристъпва към задвижването на процедурите нито за избор на главен прокурор, нито за председател на ВАС. Най-върховна наглост обаче беше оставянето на Чолаков като и.ф. въпреки практиката на Конституционния съд, че мандатът свършва на седмата година и не може да бъде удължаван с нито ден.

Съюзът на съдиите в България неотдавна постави под въпрос качествата на Чолаков да ръководи съда. За пример дадоха блокирания с активното му участие конкурс за повишаване на съдии в търговските отделения на апелативните съдилища, както и толерирането на непрозрачност в работата на Върховния административен съд.

Всъщност Чолаков се раздаде максимално за блокирането на два конкурса – за граждански съдии във Върховния касационен съд и за търговски съдии в апелативните съдилища (най-вече във възловия Софийския апелативен съд). Назначенията във ВКС бяха отпушени едва след като мина изборът на конституционен съдия, който се прави от ВКС и ВАС. Така, ВАС имаше мнозинство при гласуването, макар и формално този път да беше ред ВКС да избере кой да отиде в КС. Чолаков даде благословията си за назначенията във ВКС на последното заседание на съвета, на което имаше право да участва – на 19 ноември. След 22 ноември, когато е вече и.ф., а не титуляр, той няма да може да присъства на заседанията. Погрижи се обаче да даде заръка за конкурса за търговски съдии – отсичайки, че в него имало много нарушения. Един вид – в никакъв случай тези хора, издържали конкурс, да не бъдат назначавани. В крайна сметка, дори някой да бъде назначен, тези конкурси се обжалват пред ВАС. Така че

последната дума пак ще има Чолаков.

Неслучайно ДБ настоява за законови промени и смесени състави на двете върховни съдилища, когато се гледат кадрови дела. И неслучайно това среща величествен отпор от задкулисието.

Как стигнахме дотук ли? Десетилетия отрицателен подбор в съдебната система, Висш съдебен съвет с мнозинства, подчинени на интересите на силните на деня политици и Инспекторат към Висшия съдебен съвет, превърнат в бухалка срещу неудобните и замитащ всички скандали. (Например 7 месеца след като беше обявено, че магистрат се проверява за необяснимо богатство по случая „Нотариуса“, нищо не сме чули за тази проверка, която вече сигурно е потънала в небитието.). Не трябва да се забравя, че ВСС, както и ИВСС са със скандално изтекъл мандат. 5-годишният мандат на ВСС свърши преди 2 години, а ИВСС вече кара трети мандат. Вече толкова парламенти поред не направиха абсолютно нищо за обновяване на съставите на тези органи. 51-вият също не вдъхва надежди, че ще свърши каквато и да е работа. А Конституционният съд се произнесе, че мандатът продължава до избора на следващите, един вид даде индулгенция на депутатите да не изпълняват конституционните си задължения, а органи като ВСС и ИВСС да се превърнат в служебни мумии. Уж все в името на правовата държава. Която и с лупа да търсим, трудно ще намерим на тази територия.

Доротея Дачкова, Сега