В ПП-ДБ вътрешното положение се усложнява след решението на ПП да поиска оставките на Даниел Лорер и Явор Божанков. Наказателната мярка дойде заради отказа на двамата депутати да подкрепят кандидатурата на Силви Кирилов от ИТН за председател на парламента.

Внезапното им изгонване доведе до спекулации, че бъдещата парламентарна група на ПП-ДБ няма да бъде втора по численост в парламента и вторият мандат за съставяне на правителство ще отиде във „Възраждане“. Тази сутрин обаче Ивайло Мирчев от ДБ заяви, че Лорер и Божанков „задължително ще участват в заседанията на парламентарната група“.

„Божанков се яви на изборите в Бургас, Лорер във Варна. За тях са гласували както поддръжници на ПП, така и на ДБ. Затова не може да бъде взето решение да бъдат изключени от групата, защото за тях не са гласували само от ПП“, посочи Мирчев пред БНТ. Той увери, че формацията му няма да работи с „Възраждане“ и ДПС-НН.

Съпредседателят на ПП Кирил Петков коментира тази сутрин пред медиите в парламента, че решението да бъдат поискани оставките на Лорер и Божанков е било взето още в понеделник. „Изпълнителният съвет (на ПП – бел.а.) беше свикан в понеделник. Взехме решение под условие – в ПП всички са свободни да взимат своите решения, но ако тези два гласа в случая се окажат, че са единствената пречка Народното събрание да не заработи и да нямаме председател, който да не е под контрола на Пеевски, това е голяма разлика в посоката на държавата. Само в този случай ние ще поискаме оставките на двамата народни представители и Даниел Лорер ще го изключим от партията“, разказа Петков своята версия за случилото се. И допълни, че двамата са взели решението си „като свободни хора“.

Няма единство по казуса и в редиците на самата ПП. Тази сутрин евродепутатът Никола Минчев, който също е една от най-известните фигури на ПП, написа критично във Фейсбук, че ако неспазването на партийната дисциплина е основание за изключване, тогава „отдавна трябваше да сме разредили редиците“. Той припомня, че депутатът от ПП Бойко Рашков често е гласувал по своя воля в ключови моменти, но от това не е имало последствия за него.

„Та, ако принципът е, че нямаш право да се цепиш при важно гласуване, за първи път го ползваме. Но ако принципът е, че имаш право на свободен вот, не може да има условности като „но само ако не променя резултата“. Тогава не е свободен вот. Добре е принципите да се прилагат на принципна основа, че иначе не е много принципно“, посочва Минчев.