Мобилният оператор „Йеттел България“ възнамерява да предостави непоискана от клиентите услуга срещу заплащане, което е забранено от действащото законодателство.

Това отговориха от Комисията за защита на потребителите на запитване от изданието „Сега“ как ще коментират и как ще реагират на обявеното от телекома увеличение с 2 или 3 лв. от 5 януари 2025 г. на месечните такси за мобилна услуга на всички негови клиенти, заради подобрена услуга, като например по-висока скорост на мобилния интернет.

„Във връзка с намерението на „Йеттел България“ ЕАД да извърши едностранно и без изрично искане и съгласие на клиентите си възмездни подобрения по техните абонаментни планове чрез добавяне на повече национални минути, повече МВ и по-добра скорост, КЗП напомня, че действащото законодателство забранява доставката на стоки и услуги срещу заплащане, когато те не са били заявени от потребителите“, посочва в отговора си шефът на КЗП Мария Филипова.

Тя цитира чл. 62 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, който изрично забранява  „доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна“.

Според същата разпоредба при такива непоискани доставки потребителят не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. А липсата на отговор от страна на потребителя относно такива доставки на стоки и услуги не се смята за съгласие.

Припомняме, че мобилният оператор предупреди своите абонати, че може да прекратят договорите си, ако не одобряват по-високата цена на услугата от Нова година.

„Въпреки, че намерението, само по себе си, не осъществява състав на административно нарушение, обръщам внимание, че за нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП, когато са извършени от юридически лица и еднолични търговци, законът предвижда имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“, подчертава в отговора си шефът на КЗП Мария Филипова.

Сумата е направо смешна за финансовите възможности, които има един мобилен оператор, освен ако глобата не се налага за всеки един ощетен потребител. От КЗП обаче не уточняват това.

В същото време от комисията посочват, че действията на „Йеттел България“ може да се разглеждат и като агресивни нелоялни търговски практики, които ограничават свободния избор на потребителите.

В Закона за защита на потребителите агресивни нелоялни търговски практики се наказват по-сурово – за едноличните търговци и юридическите лица с имуществена санкция от 2000 до 50 000 лв. Също така законът предвижда, когато КЗП установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията да издаде заповед, с която да забрани прилагането й.

От КЗП не посочват дали ще предприемат подобна мярка.

Само преди няколко дни КЗП излезе със съобщение, че клиентите на мобилните оператори вече няма да плащат допълнителни неустойки, в случай че искат да прекратят договора си предсрочно. В съобщението си комисията пише, че има много подадени сигнали за това, че при предсрочно прекратяване на договор операторът изисква не само неустойка в размер на три стандартни такси, но и допълнителни такива. КЗП е издал административни актове, с които се забранява един от мобилните оператори, на който не се посочва името,  да налага всякакъв вид прекомерни пречки на потребителя, ако той поиска да прекрати договора си.

СЪМНЕНИЯ

„Възниква въпросът какво точно е договорила КЗП за обявената от нея преди седмица промяна на общите условия по отношение на неустойките при предсрочно прекратяване на срочните договори по инициатива на потребителите“, коментира днес пред БНР основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова.

„Изпратените вчера от въпросния телеком SMS-и предвиждат при решение на абоната да прекрати договора си заради извършените от дружеството промени в договорните условия, той да дължи „само“ възстановяване на използваните отстъпки за закупени устройства, оставащите лизингови вноски и дължимите суми за използваните услуги до момента на прекратяването“. Вместо виновната за прекратяването на договора страна да дължи неустойки, неустойки плаща изправната и потърпевша от тези промени страна – потребителят“, каза още Руменова.

Руменова обърна внимание и на това, че не е изяснен въпросът какво се случва с мобилния номер на потребителя, ако реши да прекрати договора: „Тази съществена информация е премълчана. Затова нека ние кажем, че съгласно Закона за електронните съобщения, когато краен ползвател прекрати договор, той запазва правото за пренасяне на номер към друг доставчик за срок от минимум един месец след датата на прекратяване, освен ако изрично не се откаже от това право.“, разясни тя.

Този казус за пореден път потвърждава тезата, че плановете за предоставяне на телекомуникационни услуги не са договорени индивидуално, а са предварително изготвени типови договори, върху които потребителите не могат да въздействат, нито да участват в съставянето им. Тоест, така наречените от операторите „индивидуални“ договори не са такива и следва КЗП да ги проверява за наличието на неравноправни клаузи. Особено след като с един SMS телекомът едностранно променя съществени условия по тях – цена и параметър на предоставяните услуги, посочват още от „Ние, потребителите“.

Припомняме, че преди година предишният шеф на КЗП Стоил Алипиев намери за по-удачно да се седне и да се договори с телекомите по повод едностранното индексиране на договорите с инфлацията, вместо да заведе колективни искове срещу тях и да защити реално потребителите.