От 2 седмици залозите за официална раздяла на ПП и ДБ скочиха рязко. Едните изгониха от парламентарна група Даниел Лорер и Явор Божанков, другите не ги пуснаха. Вторите се готвят да преговорят с ГЕРБ за правителство, първите не щат. Уважават се взаимно, спорят умерено, спорът е между санитари за санитарния кордон.

„ПП тайно преговаря с „Възраждане“, твърди Божанков. Николай Денков го контрира в изпълнение на поръчки. „Да, България“ вкара Делян Пеевски в конституционните реформи“, държи да изясни старите конкретики Асен Василев. Като се добави, че вътре в ДБ „Да, България“ и ДСБ имат стари противоречия, включително кой как да „играйка“ с Бойко Борисов, лудницата става пълна.

Както да се погледне, тази работа няма как да приключи добре. В зависимост кога се случи разделението (ако се случи), то може да отпуши общия политически процес, помагайки за формиране на правителство. Но за самите участници в коалицията последствията вероятно ще са

не просто лоши, а катастрофални

Източник на прогнозата е не друг, а историята. Тъй като в България няма навик да се помни, а и се ширят мнения, че разделението го изискват „проличали несъвместими ценности, подходи“, като браковете са оставени за след избори по сметка, е добре да разлистим страниците на миналото:

В началото на 2017 г. бе създадена партия – „Да, България“. Лидер – Христо Иванов, до него знаковите за съответната общност Мануела Малеева, Кристиян Таков и др. Ползвайки енергията след оставката на Иванов от кабинета на Борисов, това не бе просто партия. Бе

надежда, порив за рестарт на държавата.

„Край с ГЕРБ, имаме принципи! Страната се нуждае от нов дух и дъх!“, гласяха ценностите, подходите. Прокламирани бяха и в противовес на вътрешните съглашатели от Реформаторския блок (РБ) с Борисов. Медии надуваха платната на „Да, България“, все още незабравилите протестите от 2013 г. агитки – вувузелите. Това бе и либерално-консервативно разделение. Прогресистите – с Иванов, по-назадничавите – с ДСБ (Радан Кънев). „Да, България “ казваше, че оставя много приятели в РБ, ще преговоря с тях след изборите. Не се наложи.

Огромната галимация приключи с по под 3%

за „Да, България“ и съюзът около ДСБ („Нова република“, приобщил фамозната Дани Каназирева). Единствено като резултат – 4 години парламент без прогресисти, „консерви“ и други подобни умници.

Когато за следващите избори бе направено ДБ с дейното участие на Христо Иванов, това бе най-кристалният знак, че този човек къта в пазвата огромна политическа несъстоятелност. Защото единственото, което стори обединението, е отново да събере Иванов, хората му и ДСБ. 4 години бяха пропилени, това бе визитна картичка на едно пар екселанс безсмислие. Но да оставим ненужните вече оценки. Важното днес е, че в този политически сектор, към който се числи и ПП,

2 -1 понякога е равно на 0

След като се получи провал при порив, емоция, какво ли би станало днес, когато никой не свързва ПП-ДБ с порив и емоция? По-скоро грандиозен провал, отколкото не-провал. Това не значи, че при развод съставките от формацията непременно ще останат под чертата. Значи, че последствията ще бъдат опустошителни спрямо амбициите за „санитарен кордон“, обетовани земи отвъд червени линии и т.н.

Да се върнем още назад. При протестите срещу Пламен Орешарски през 2013 г. този политически сегмент отново не бе в парламента. Явил се бе на вота отделно (идентично по около 3% за ДСБ и формацията на Меглена Кунева). Тогава и през 2017 г. на свободното столче седнаха популисти, националисти, евразийци („Атака“, „Обединените патриоти“, „Воля“) – в кондиция бяха, за да се възползват от глупостта на тия, които (уж) се борят срещу тях. Няма да опитваме аналог с днес, да се чудим налични ли са в кондиция националисти, популисти, евразийци. Цялата тема е някак обидна за всеки интелигентен човек, нали?

Затова няма смисъл и от други исторически примери. Всеки знае за Кубратовите пръчки. Истинските умните хора са наясно, че това не е просто притча, а житейско правило – следва да бъде съобразявано, въпреки неудобствата на живота, сложността на неговите „ценности и подходи“.

Историята след 1989 г. на целия този политически сектор – наричан заедно или поотделно десен, консервативен, либерален, прогресистки… – е историята на една

диалектика от разпади и съюзи –

огромно движение, което, погледнато от птичи поглед, е на място. Разпадите имат смисъл при полза. Но липсва наличен опит, показващ полза за когото и да е – освен за силите на мрака, срещу които се води също една перманентно епична борба.

ПП-ДБ и привържениците им следва да имат предвид всичко това. Също при развод ще излезе, че с Борисов (например) може да намират компромиси, между себе си – не.

Диян Божидаров, Сега