
За бойкот на търговските вериги и магазините за хранителни стоки заради високите цени призовават на днешния ден, 13 февруари, няколко неправителствени организации. Така България ще последва примера на Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора, които вече бойкотираха пазаруването на хранителни стоки.
Протестът се организира от Движение „Системата ни убива“, Федерация на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи. Акцията подкрепи и бившият омбудсман Мая Манолова и нейното движение „Изправи се. БГ“.
Те призовават българските потребители да не пазаруват днес в нито един хранителен магазин, в нито една търговска верига, в нито един супермаркет.
„В последните седмици в търговските вериги и във всички по-малки магазини за хранителни продукти се наблюдава драстично увеличение на цените на стоки от първа необходимост. Този ценови удар е истинска катастрофа както за 800 000 пенсионери, които живеят под прага на бедността, така и за работещите бедни в България, които не са в състояние да покриват елементарните си разходи за храната и бита. Още по-възмутително е, че цените на масло, мляко, сирене, месо и колбаси в чужди търговски вериги са по-високи в българските им клонове, отколкото в собствените им страни, където стандартът на живот е несравним с нашия“, обявиха организаторите.
Те очакват българското правителство да застане зад потребителите, а не зад търговските вериги. Това няма да е еднократна акция, заканват се организаторите.
РЕАКЦИЯ
От Сдружението за модерна търговия излязоха с остра позиция. Според организацията, в която членуват големите търговски вериги, призивите за бойкот са опит за „очерняне на светлия бизнес и въвличането му в политически борби”. „Не прави чест на водещи представители на политически партии и висши държавни лица да манипулират общественото мнение с абсолютно неверни твърдения“, посочват от сдружението. Организацията отбелязва, че в момента инфлацията е на най-ниското си ниво от три години насам, а нито един държавен орган, нито един външен одитор не е установил „баснословни печалби в търговията на дребно“.
„Пазарното поведение на големите търговски вериги напълно съответства на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията срещу забранени споразумения и съгласувани практики и това е потвърдени с решение на КЗК от 23 януари 2025 г.“, пишат от Сдружението за модерна търговия.
Според тях не е е случайно, че всичко това се случва в момент, в който държавата ни е на прага да покрие инфлационния критерий за еврозоната, правят се опити да бъде подготвен реалистичен държавен бюджет с минимален дефицит, което ще бъде своеобразен тест за правителството, и се подготвят избори на членове на редица регулаторни органи.
НЕ БОЙКОТ, А КОНТРОЛ
Бойкот на пазаруването в един единствен ден, няма да промени нещата с високите цени на голяма част от хранителните стоки, коментира бившият министър на земеделието Кирил Вътев, който е и един от големите месопреработватели в страната.
Според него проблемът е в поведението на търговските вериги, които налагат много по-високи надценки на храни – българско производство, в сравнение с идентични вносни храни. „Ако доставната цена на български кашкавал е 10 лв., то търговецът слага почти 100% надценка и той става 20 лв. на рафта. В същото време подобен млечен продукт на голям чуждестранен производител се доставя с цена 15 лв., но търговецът слага само 20% надценка и крайната му цена излиза 18 лв. Това не е лоялна конкуренция. Това е мачкане на българския производител“, даде пример Вътев.
Той разказа, че тази несправедливост е установена по времето, когато е бил министър на земеделието, при проверки на НАП и БАХБ в търговските вериги. Според него тук трябва да се намеси Комисията за защита на конкуренцията, която да провери защо българските производители на храни са поставени в по-неблагоприятни условия.
„Не всички търговци са с агресивно поведение спрямо българските производители на храни. Но трябва държавата да се намеси и да се сложи таван на надценките“, коментира по Нова тв Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. По думите му на българските млечни продукти в хипермаркетите налагат 80 до 100, а понякога и над 100% надценка. „Искаме справедливост при разпределението на печалбата. В момента има несправедливо изземване на финансовия резултат от страна на търговските вериги“, каза Михайлов.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране