За да не бъдат обвинени, че изпълнителната и законодателната власти пряко атакуват съдебната система и така се нарушава уредената в Конституцията разделеност между властите, от Четворната коалиция са подготвили план, с който ще направят невъзможно съществуването на ВСС в настоящия му вид. Планът предвижда това да се случи чрез променяна в Закона за съдебната власт, а ако се наложи и чрез промяна на основния закон.

Първите стъпки към промяна на кадровиците на Темида управляващите ще направят още следващата седмица. Една от ключовите задачи на Народното събрание, след възобновяването на работата на 14 януари 2015 г., ще е гласуването на актуализираната Стратегия за съдебна реформа, която бе приета в края на декември от правителството. Стратегията предвижда е разделянето на ВСС на две камари – съдебна и прокурорско-следователска, както и промяна на режима на работа на съвета. Сега ВСС е постоянно действащ орган, министърът на правосъдието Христо Иванов обаче предлага занапред съветът да работи на сесии.

Въпреки че срещу тези идеи имаше остра реакция от магистратските среди, от самия ВСС и от част от неправителствения сектор, техните позиции едва ли ще бъдат взети предвид. Правосъдният министър и ресорният вицепремиер Меглена Кунева настояват Стратегията за съдебна реформа да бъде гласувана от депутатите още преди края на януари, което ще съвпадне с представянето от Европейската комисия на Мониторинговия доклад за правосъдие и вътрешен ред.

Ключов за бъдещето и сроковете за смяна на състава на ВСС е дали реформата в неговите структура и модел на функциониране може да стане само чрез промяна в Закона за съдебната власт или ще се наложи ремонт на Конституцията. Желанието на мнозинството е реформата да се случи, като се избегне промяна на Конституцията. Поради голямата вероятност да се стигне до необходимост от осигуряване на нужните минимум 160 народни представители за промяна на Основния закон, депутати от ГЕРБ и най-вече от Реформаторския блок вече са правили сондажи сред народни представители от левицата.

Целта им е на първо време БСП да подкрепи Стратегията за съдебна реформа, с което би могло да се осигури приемането й дори със 160 гласа. Възможната подкрепа от страна на левицата за Стратегията, ще я включи и сред евентуалното конституционно мнозинство, което може да се наложи да се сформира за реализирането на самата реформа и на практика. Няма яснота каква ще е позицията на ДПС по въпроса, а от АБВ вече изразиха мнение, че Стратегията не трябва да се гледа „на крак“.

Желанието на Кунева и Иванов основополагащият документ за реформи в съдебната система да получи конституционно мнозинство е свързано с опасенията на двамата, че съдебната реформа би могла да срещне отпор, освен от опозицията, а така също и от самата съдебна система. Във всеки един момент Конституционният съд може да бъде сезиран от 48 народни представители, от главния прокурор или от върховните съдилища, с въпроса – дали разделянето на ВСС и промяната на режима на работата му би могло да се осъществи единствено чрез редакция на Закона за съдебната власт или е необходима промяна на Конституцията.

Въпреки, че правителството също има възможност да се обърне към конституционните съдии по този въпрос, Меглена Кунева и Христо Иванов нямат намерение да карат премиерът и колегите си да го правят. Опасенията на вицепремиера и на правосъдния министър са свързани с възможността КС най-вероятно да приеме, че съдебна реформа без промяна на Конституцията е невъзможна. Още повече, че подобни позиции вече изразиха бивши конституционни съдии и изтъкнати юристи и преподаватели.

Приемането на Стратегията за съдебна реформа от Народното събрание преди края на януари, ще даде възможност и за реализиране на втората стъпка от плана за преждевременно прекратяване на мандата на ВСС. Очакванията, че Докладът на Брюксел по Мониторинговия механизъм за правосъдие и борба с организираната престъпност ще бъде силно критичен към съдебните кадровици и в същото време ще насърчи желанието на реформи от страна на изпълнителната власт, ще позволи на министъра на правосъдието да представи още в началото на февруари и предложенията за промени в ЗСВ. Самите текстове са вече готови.

От години идеите, които Министерство на правосъдието ще предложи за промяна в ЗСВ, са лансирани от представители на неправителствени организации около Съюза на съдиите в България, сред които е и НПО-то, което до август месец 2014 г. ръководеше самият Христо Иванов. Част от организациите дори вече обявиха, че за осъществяване на реформата е достатъчна само промяна на ЗСВ. Очаква се тази позиция да бъде легитимирана и от името на Гражданския съвет към Министерство на правосъдието. В края на 2014 г. правосъдният министър състави нов списък на членуващите в съвета професионални и неправителствени организации. Едно от условията бе те да са функционирали повече от пет години. Такива са именно НПО-та около Съюзът на съдиите.

И третата стъпка за разформироването на ВСС в голяма степен зависи от това, дали ще се стигне до нужда от изчакване на Решение на КС или от ремонт на съдебния закон. Ако управляващите успеят да прокарат промените само с реформа на закона, то преди второто четене, в преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ, ще бъде вкаран текст, който ще урежда преждевременно прекратяване на мандата на настоящия ВСС. Целта е следващият състав на „правителството“ на съдебната система да бъде избрано по модела, предложен в съдебната стратегия, приета от това правителство.

Амбициите на управляващите са новият ВСС да бъде избран най-късно през лятото на 2015 г., за да започне работа през есента. Съществува обаче вариант това да не може да се случи. За целта обаче първо трябва да стигне до сезиране на Конституционния съд, който пък би могъл да излезе с решение, че за осъществяване на съдебна реформа и разделяне на ВСС е нужно свикване дори на Велико Народно събрание.