“Със заповед на министъра на културата Вежди Рашидов Александър Морфов ще ръководи академичната трупа на Народния театър “Иван Вазов” (съобщение от печата).

Четеш и душата ти изтръпва…Какво всъщност може да си причини един творец още?
Последната надежда вече е умряла.

Човекът-артист, който изрече в края на миналата година огнени думи и възкреси надеждата, плахата бг-надежда, че все още нещо хубаво е възможно да изкласи на тази територия, продаде не само себе си, но и душата на тези, които му повярваха.

Пиша тези силни думи, защото аз имам дейно участие в този “взрив” на Морфов, който той предизвика на един сайт за култура. Оттам и в цялата преса и електронни медии. Дни наред името и думите на режисьора пълнеха страниците на този сайт, както и тези на всички медии у нас, хората развяваха като знаме името му…

А той с тужурката оглави и бунта срещу Бинев, но и срещу Рашидов, срещу Борисов, сам той винаги подчертаваше, че този бунт негов не е само срещу Бинев, а срещу тези над него…

Казвам, имам участие, защото веднага след съобщението, че Бинев ще оглави комисията, аз, тогава току-що станал сътрудник на този сайт, написах текст. Редакторката ми изпрати съобщение – чудесно, веднага го публикувам. И…не го публикува…Освен идеята му.

И започна серия от текстове, начело с тези изказвания на Морфов срещу Бинев. И стана тя каквато стана.
Бинев бе премахнат.
Справедливостта изгря!
Уви!
Аз, обиден от присвоената идея, без дори да се спомене името ми, отказах по-нататъшно сътрудничество на този сайт.

Но славата на Морфов се разгоря и прелетя паланки и стърнища български до най-отдалечената точка. Той бе провъзгласен за борец номер едно срещу статуквото, срещу неправдата, срещу рашидовщината не само в културата, но и срещу бойковщината в живота ни.

И аз си казах – майната му на за кой ли път накърненото ми достойнство на писател и човек, важното е, че България се разлюля, браво на Морфов. И написах също огнени текстове в негова прослава!

И зачаках, да, нещо трябваше да се случи! Не може такива думи, шокиращи обикновения разум, казани срещу властниците днес в България, и то поименно, да нямат някакво продължение. Не може достойно подадената оставка от този мъж да няма последствия.

Оказа се, че на тази наша територия всичко може. Но винаги “моженето” е в посока, която задават единствено властниците. Да, днес е 21 век, ние сме членове на ЕС, значи трябва да има свобода на словото, колко му е, нека всеки да си говори каквото и колкото иска…Ето, оставки, бунтове…

Но на тази наша територия никога няма за има генерална промяна! Никога!
Да, оказа се, че продължение има. Но не това, което нормалният човек би очаквал.
И…
Ето, да, ето го продължението…
Ето ги тези думи в това съобщение на българската преса днес.
Този, заради който Морфов бе напуснал с гръб и трясък театъра, днес пак го… назначава!!! И то на същата длъжност, шефска, на същия този театър…
Е, ама това наистина може да стане само в България! Територията, в която хората не уважават … себе си…
Коментар нужен ли е?
Просто – едно последно изтръпване. И простенване – тази територия е територия на подлеците…
Да, всякакъв друг коментар е от лукавого.
Евалла, бг-”борци”, ашколсун!
От кокала до…кокала… Това е вашата “борба”.
Ами, това е, нали?
Моля, внимание, спектакълът продължава. Завесата се отваря.
Но сърцето, Морфов, вече е затворено…
“Бедни ми, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин…”

От страницата на Димо Райков