Сигнал, че се готви разграбване на ценни картини от колекцията в Корпоративна търговска банка, е причина близо 300 платна да бъдат изнесени от централата на трезора и предадени за временно съхранение в Националния исторически музей.

Прокуратурата иззе от фалиралата финансова институция произведенията като „веществени доказателства“. За три дни в специална зала в музея в Бояна вече са пренесени около 100 картини, пише „Стандарт“. Вчера по обед, когато екип на „Стандарт“ посети музея, бяха пренесени точно 80 от тях. Очакваше се следобед нова партида. Сред последните току-що пристигнали картини са два нови шедьовъра на Мърквичка – портрет на младо момиче и „Портрет на съпругата“. Сред известните художници с по една творба са Златю Бояджиев, Васил Стоилов, Стоян Василев, Васил Бараков, Иван Кирков, Наум Хаджимладенов, Христо Каварналиев, Васил Захариев, Атанас Кожухаров, Тихомир Радинов, Лука Янко.

От вчера картините

пристигат в музея грижливо опаковани

след критиките, че се пренасят, без да са обезопасени от нараняване.
Кои творби са от национално значение и трябва да се регистрират, ще реши експертната комисия, която трябва да назначи министърът на културата Вежди Рашидов. Прокуратурата е поискала с писмо Министерството на културата да посочи място за съхрание, съгласно чл. 110 от Наказателно-процесуалния кодекс, който гласи, че веществените доказателства по досъдебни производства, ако са в големи размери и не могат да бъдат приложени към делото, трябва да се съхраняватна посочено място от съответния орган.
Със сигурност не всички картини от колекцията на КТБ обаче ще намерят място в БГ Лувъра, тъй като сред тях има платна на неизвестни съвременни автори, включително и на 17-годишна девойка, видя „Стандарт“. „Ще настоявам една-две картини с историческа тематика да останат в НИМ“, казва директорът на музея Божидар Димитров. Една от творбите, на която е хвърлил око, е портретът на момчето с дървено конче на Мърквичка.

Твърди се, че това е цар Борис III като малък

Шефът на НИМ обаче с най-голямо нетърпение очаква колекцията от златни монети. „Доколкото знам, тя ще пристигне в началото на следващата седмица, но нямам представа дали става въпрос за антични, средновековни или съвременни монети“, казва Димитров. Ако монените се окажат антични или средновековни, със сигурност колекцията е незаконна и подлежи на кофискация, твърди Димитров. Той знае всички регистрирани в страната ценности от античността и средновековието, защото регистрацията се прави в НИМ. „Цветан Василев или КТБ нямат такива колекции“, категоричен е Димитров.

Потомци на починали художници вече са започнали да звънят на шефа на НИМ, за да питат дали сред прибраните от КТБ картини има платна на техните близки, изчезнали през годините. Такъв е случаят със сина на Георги Попов-Джон, който издирва 9 творби на баща си, откраднати преди 5 години. Полицията и отдел „Трафик с културни ценности“ в МВР също оглеждат доставените платна, за да правят сверка със списъците си за откраднати произведения на изкуството.