Испания пресмяташе шансовете си за победа в борбата с ислямизацията. Не само своите, но и за цяла Европа.

Само че сметките бяха направени така, че напомняха за стария виц, в който след бурна пиянска нощ мъж пита лежаща до него в леглото жена как се казва и на колко години е. В отговор на последния въпрос дамата отговаря, че жените не ги питат на колко години са, те са на толкова, на колкото изглеждат. Следва коментарът на мъжа: „Лъжеш. Толкова дълго не живеете!“.

Мюсюлманската общност в Европа, според коренното население на Стария континент, също така изглежда много по-стара и страшна, отколкото е всъщност. Испанският тв канал Cuatro, като че ли за да засили това убеждение, постави водещия на предаване на фона на карта на континента с числа. Според информацията например във Великобритания мюсюлманското население е 5% от общия брой живеещи в Обединеното кралство хора. Само че запитани на улиците жители на Лондон, Манчестър или Ливърпул са убедени, че последователите на исляма в същност са четири пъти повече /усредненото число е 21,8%/. Във Франция това съотношение изглежда така – 8% в действителност срещу 30% по убеждение. В Испания съответно е 3,6% срещу 16%.

В Европа се появи съмнение: а дали е съвсем правилно да бъдеш толерантен и коректен в политиката? Ние се отнасяме с тях с разтворени обятия, те ни отговарят с техните бурки и джамии. Ние им даваме социални помощи, те ни отвръщат с Ислямска държава с автомати.

Що се отнася до Ислямска държава и джихадистите, както ги наричат тук, испанският министър на вътрешните работи Хорхе Фернандес Диас бодро се отчита: проникнаха 12, от тях заловихме 11, а един се измъкна в Лондон, където вегетира.

Европа се замисли как ще вървят нещата оттук насетне. В медиите се появи предложението „да не си пъхаш носа, където не трябва“. В Испания си спомниха, че терористичният акт на гара Аточа в Мадрид на 11 март 2004 г. /организаторите, между другото, още ги издирват/ беше в отговор на включването от правителството на пиренейската държава на негови войски в състава на натовския контингент в Ирак. Несъмнено пък парижките събития са поради обещанието за война срещу Ислямска държава.

„Защо ни е да се намесваме в близкоизточни боричкания, това са си техни работи, нека сами се справят. Какви изобщо доказателства имаме, че привържениците на ИД държат жени в робство? През 70-те години на миналия век бяхме къде по-добре осведомени за случващото се във Виетнам, отколкото днес за процесите в Сирия и Ирак“, коментира в свое интервю пред информационния портал El Confidencial италианската журналистка Лорета Наполеони. „Екстремистите бяха подхранени с пари от Саудитска Арабия, Катар и Кувейт. Нека сега пак те да укротяват това чудовище.“

Засега моделът на действие е да не се увисва нос и да се „разширява мултикултурността“. В действителност мултикултурността по европейски е да бъде позволено на гостите друговерци да правят в домовете си всичко, което се прииска на „прииждащите“.

На толерантните европейци няма да се удаде да приобщят мюсюлманите към своите ценности от рода на гей-паради и еднополови бракове /които е готова да регистрира вече и църквата/. Необразованите пришълци знаят много добре, че децата се появяват в резултат на отношения между различни полове и продължават да изповядват този постулат.

Като, между другото, се размножават къде по-бързо в парниковите европейски условия, отколкото коренното население. И поради това техните диаспори още сега изглеждат огромни и в контекста на националната идея не само конкурентоспособни, но и потенциално опасни. Ислямската държава е само отвличаща маневра. Истинската експанзия се разпространява тихо. И се разраства като тумор на рак.